Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 318 от 28.02.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3438/2022
Вид
Решение № 318
Подписан
28.02.2023
В сила
05.06.2023
Състав
Валентин Пушевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, т. 14 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл. 469, ал. 1 · Закон за ветеринарномедицинската дейност

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Варна, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20223110203438 по описа за 2022 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. М. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 68, ет. 8, ап. № 15, депозирана чрез нейния процесуален представител адв. С. В. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № ЗЖ 14/ 29.07.2022 г., издадено от Директора на ОДБХ гр.

Варна, с което на жалбоподателката Г., на основание разпоредбата на чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) за това, че при извършена проверка във връзка със Заповед № РД 11 – 964 от 16.05.2022 г. на Изпълнителния директор на БАБХ и Заповед № 466 от 16.05.2022 г. на Директора на ОДБХ гр. Варна, на 18.05.2022 г. във ВЛЗ с рег.

№ 03 – 92 – 037 към ОПБК – Каменар, с адрес: общ. Варна, с. Каменар, ул.

„Цар Симеон I“ № 71 се установи следното нарушение:

Съгласно справка за налични животни към ОЕЗ от 16.05.2022 г., генерирана от ИИС на БАБХ, в обекта са вписани 291 бр. кучета, при фактическата проверка в приюта се установиха 59 бр. кучета, за несъответствието на д-р. В. Г. като ветеринарен лекар към ОПБК с. Каменар е съставено Предписание № 3 от 19.05.2022 г. за изчистване от ИИС на БАБХ 1 на кучетата, които не са в обекта, което е задължение на управителя на ВЛЗ, съгласно чл. 39, т. 14 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, със срок на изпълнение 17.06.2022 г., като при съставянето на предписанието на д-р. В. Г., същата отказва да го подпише, но и е връчен екземпляр от същото, обективирано с подписа на свидетел д-р. А.Д. като на 21.06.2022 г. при извършване на проверка по изпълнение на Предписание № 3 от 19.05.2022 г. и при генериране на нова справка за налични животни към ОЕЗ от ИИС на БАБХ от 21.06.2022 г. е видно, че в обекта са вписани 289 бр. кучета, което е неизпълнение на т. 2 от Предписание № 3 от 19.05.2022 г., като отговорността за неизпълненото предписание е на д-р. В. Г., в качеството на ветеринарен лекар към ОПБК с. Каменар – нарушение на разпоредбата на чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Жалбоподателката В. М. Г. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като навежда подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място навежда твърдения, че самата тя не притежава процесуална легитимация да понесе административно – наказателна отговорност за извършеното нарушение, доколкото самата тя не разполага с обективна възможност да изпълни процесното предписание. Жалбоподателката допълва, че никога не е виждала и не разполага с данни за съдбата на голяма част от тези 291 бр. кучета, които са вписани в ИИС на БАБХ, поради което и въвеждането от нейна страна на информация за съдбата на тези животни би означавало да декларира неверни данни, за което би понесла наказателна отговорност. Посочва, че самото предписание е неясно, доколкото не става ясно какво представлява „изчистването“ от ИИС на БАБХ на кучетата, които физически не се намират в ОПБК с. Каменар. Счита, че в длъжностната й характеристика липсва задължение да управлява ветеринарната амбулатория на ОПБК с. Каменар, поради което и изготвеното предписание не би следвало да се отнася към нея и респ. нейните служебни задължения. Намира, че самото административно – наказателно производство е проведено порочно, доколкото липсват доказателства за установяване съставомерността на нарушението, не са извършени допълнителни действия от страна на административно – наказващия орган за изясняване в пълнота на спорните обстоятелства, поради което и е било нарушено правото й на защита. Поради гореизложените съображения, жалбоподателката Г. моли за отмяна на наказателното 2 постановление.

В проведеното на 14.12.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3438 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката В. М.

Г. се явява лично и със своя упълномощен процесуален представител адв. С.

В. от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята пледоария върху обстоятелството, че д-р. Г. никога не е била управител на ветеринарната амбулатория на ОПБК с. Каменар, поради което и погрешно е било насочено към нея и нейните служебни задължения процесното предписание № 3 от 19.05.2022 г. Адв. С. В. претендира също така и присъждането на разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 14.12.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3438 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, възизваемата страна Директорът на ОДБХ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Г.Г., който моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се в своята пледоария, че нарушението е безспорно установено, доколкото д-р. В. Г. не е изпълнила даденото й задължително предписание, с което е осъществила състава на нарушението, предвидено в разпоредбата на чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Ст. юрисконсулт Георгиев също претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 18.05.2022 г. св. д-р. Т. И. И. – гл. инспектор в отдел „ЗЖ“ към ОДБХ гр. Варна извършил проверка на общинския приют за безстопанствени кучета (ОПБК) в с. Каменар, общ. Варна, в който жалбоподателката д-р. В. М. Г. изпълнявала длъжността „ветеринарен лекар“.

Д-р. Т. И. И. констатирал в хода на извършената от него проверка, че в ИИС на БАБХ, в обекта (ОПБК с. Каменар) са вписани 291 бр. кучета, а при фактическата проверка в приюта са се установили 59 бр. кучета.

На 19.05.2022 г. св. д-р. И. съставил Предписание № 3, като в т. 2 предписал дословно: „Съгласно справка за налични животни към обект от 16.05.2022 г. във Вет. ИС на БАБХ за Ж.О. с рег. № 9102 – 0082 са регистрирани 291 бр. животни. При физическата проверка на приюта и според регистъра на обекта се установи, че са налични 59 бр. кучета“.

3

Самото предписание било връчено на жалбоподателката В. М. Г., което било удостоверено от д-р. А.Д.

На 21.06.2022 г. св. д-р. И. отново извършил проверка на общинския приют за безстопанствени кучета (ОПБК) в с. Каменар, общ. Варна, като установил, че т. 2 от Предписание № 3 от 19.05.2022 г. не е изпълнено.

Приемайки, че с това свое поведение, в частност бездействие, В. М. Г. е нарушила разпоредбата на чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на 05.07.2022 г. св. д-р. И. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателката за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 29.07.2022 г. Директорът на ОДБХ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, наложил на жалбоподателката Г. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

На първо място, съдът би желал да отбележи, че липсва спор между страните, че Предписание № 3, издадено от д-р. Т. И. И. в качеството му на гл. инспектор в ОДБХ гр. Варна е било връчено (макар и при отказ да бъде получено) на жалбоподателката Г., като също така липсва спор по отношение неговото съдържание, конкретно съдържанието на т. 2 от същото, която дословно звучи така: „Съгласно справка за налични животни към обект от 16.05.2022 г. във Вет. ИС на БАБХ за Ж.О. с рег. № 9102 – 0082 са 4 регистрирани 291 бр. животни. При физическата проверка на приюта и според регистъра на обекта се установи, че са налични 59 бр. кучета“.

При така установените факти, според съда неправилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателката за извършено нарушение на чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Мотивите на съда за така застъпената позиция са следните:

Според съда в т. 2 от Предписание № 3 от 19.05.2022 г., издадено от д-р.

Т. И. И. не се предписва никакво дължимо поведение и/или не се предписва никакъв краен резултат, който следва да бъде постигнат или някаква цел, която респ. следва да бъде изпълнена от лицето, към което е адресирано предписанието.

Т. 2 от въпросното Предписание съдържа единствено фактическа констатация, а именно: „във Вет. ИС на БАБХ за Ж.О. с рег. № 9102 – 0082 са регистрирани 291 бр. животни. При физическата проверка на приюта и според регистъра на обекта се установи, че са налични 59 бр. кучета“.

Действително тази фактическа констатация може да се приеме като пропуск или като закононарушение, но следва да се подчертае, че в самото предписание следва да се съдържа ясно дефинирано поведение, което се изисква от лицето, на което е дадено предписанието и краен резултат от неговото поведение (действие/ бездействие), за да се извърши обективна проверка дали предписанието е изпълнено или респ. не е.

В случая в самото предписание не се съдържа изискване за жалбоподателката Г. „да изчисти“ от ИИС на БАБХ кучетата, които не се намират физически в ОПБК в с. Каменар, общ. Варна.

Това задължение е вече изрично посочено едва в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, но както съдът отбеляза не фигурира в издаденото предписание, което категорично нарушава правото на защита на санкционираното лице.

Съдът ще отвори една скоба и ще изрази позицията си, че се солидаризира със становището на процесуалния представител на жалбоподателката, че термина „изчисти“ от информационната система, не е особено уместен, особено когато става въпрос за официален акт на държавен орган, каквото безспорно е наказателното постановление. Все пак макар и 5 неуместен, според съда става ясно какво представлява „изчисти“, а именно да актуализира информационната система на БАБХ и заличи данните за кучета, които де факто не пребивават в приюта.

Следва да се отбележи още един пропуск на административно – наказващия орган, който според съда е доста съществен и следва да му бъде обърнато внимание. Самата разпоредбата на чл. 39, т. 14 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда четири допълнителни хипотези (от буква „а“ до буква „г“), които обаче не са вписани нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в обстоятелствената част на наказателното постановление, като по този начин според съда се накърнява съществено правото на защита на санкционираното лице.

Съдът не би желал да навлиза в краен формализъм, но в случая хипотезите на на чл. 39, т. 14 от Закона за ветеринарномедицинската дейност са изключително разнородни и е следвало, според съда, административно – наказващият орган да прояви по – голяма степен на прецизност при установяване на кое конкретно задължение не е изпълнила д-р. Г. в качеството й на ветеринарен лекар към ОПБК в с. Каменар.

Поради гореизложените съображения, според съда неправилно е била ангажирана административно

– наказателната отговорност на жалбоподателката Г., поради което Наказателно постановление № ЗЖ 14/ 29.07.2022 г., издадено от Директора на ОДБХ гр. Варна, следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.