Решение № 439 от 02.04.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Русе, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20224520104759 по описа за 2022 година

Д. Г. Ч., Л. Г. М., И. А. А. и П. А. А. твърдят, че са собственици по наследство на недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК, намиращ се в гр.Русе, местност „Налчеджи Бюлюк“, с площ 1035 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: пета, заедно с построената в него сграда с идентификатор *** с площ 8 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор ***, номер по предходен план: 234, при съседи: ***; ***; ***; ***; ***, а по нотариален акт представляващ лозе в местността „Свирчовица“ с площ 1 дка, при граници:

Н. Ц., В.Т., Й.Ц., чер път и С.И.Й..

Поясняват, че техните праводатели придобили собствеността върху имота чрез договор, обективиран в нотариален акт №159, том Х, дело №3564/*******г., по силата на който И.А.И. – дядо на ищците и Н.И.Г. – майка на Д. Ч. и Л. М. и леля на И. А. и П. А. закупили имота при равни права. Към момента на сделката И. И. бил в граждански брак с К.

И..

И. И., починал през 1988г., оставил следните наследници по закон: К. И. – съпруга;

Н.И.Г. – дъщеря и А. И. А. – син.

С нотариален акт №110, том ХV, дело №4921/*****г. К. С. И. дарила на дъщеря си Н.И.Г. собствените си идеални части от имота, вследствие което Н.Г. придобила 11/12 идеални части от целия имот.

Молителите поддържат, че към настоящия момент са съсобственици на спорното 1 имущество при права: 11/24 идеални част за Д. Ч.; 11/24 идеални част за Л. М.; 1/24 идеална част за И. А. и 1/24 идеална част за П. А..

През есента на 2021г. ищците констатирали, че е сменен катинара на портата.

Обърнали се към Община Русе за информация. Получили неясен отговор: липсвали данни за собствеността, имотът бил възстановен на наследниците на Г. и Е.Д. във връзка с Решение №324/09.08.1996г. на ПК – Русе. След справка в имотния регистър установили, че между наследниците на посочените лица е извършена доброволна дела с договор, вписан под акт №280, том 4, дв.вх.рег. 7498, вх.рег.№7618 от *****г. на СВ – Русе и спорния имот е поставен в дял на В. М. К..

Предвид изложеното молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че са собственици на визирания в исковата молба недвижим имот и да осъди В.

М. К. да им предаде владението му.

Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК адв.Д. К. – Р. – особен представител на ответника В. М. К. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Счита, че с приложените към исковата молба доказателство, ищците не установяват правото си на собственост върху спорното имущество.

Поддържа, че по силата на Заповед №РД-01-467/22.02.2019г., на основание чл.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ и Заповед №РД-01-3203/27.11.2018г. е възстановено правото на собственост на А. Г. П., С. М. К. и В. М. К. – наследници на Г. и Е.Д. върху подробно описани новообразувани поземлени имоти.

Въз основа договор за доброволна делба, ответницата В. М. К. получила в дял и станала изключителен собственик на процесния имот.

Приема, че след като заповедите са влезли в сила е изпълнен фактическия състав на § 4 за придобиване правото на собственост върху имота. Сочи, че съгласно § 4, ал.8, влязъл в сила план за новообразуваните имоти може да се изменя само в нормативно лимитирани случаи, за наличието на които по делото няма доказателства. Прави извод, че производството по § 4, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е законосъобразно проведено и издадения административен акт на Община Русе е породил предвидените в закона последици, легитимирайки наследниците на Г. и Е.Д. като собственици на имота.

Релевира възражение за изтекла придобивна давност в полза на В. К..

Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.

В становище от 10.05.2023г., Община Русе (конституирана по реда на чл.219 ГПК в качеството на трето лице, помагач на страната на ответника) излага аргументи относно неоснователността на иска. Сочи, че процедурата по приемане и одобрение на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) е разписана в чл.28 ППЗСПЗЗ и включва изработване и приемане на помощен план, съставляващ основата, върху която се изработва, приема и одобрява ПНИ. Помощният план съдържал данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС се установявали въз основа:

2 информационните източници, съгласно §4к, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ; заснемане по геодезически методи при наличие на условията по чл.18а и анкета по реда на чл.18б.

Община Русе твърди, че ищците не са се възползвали от правото си да възразят срещу помощния план, а впоследствие и срещу плана на новообразуваните имоти, които били публично оповестени. Поради това в регистъра били вписани легитимиралите се като собственици лица.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

Въз основа договор, обективиран в нотариален акт №159, том Х, дело №3564/*******г., И.А.И. и Н.И.Г. придобили собствеността на следния недвижим имот: лозе, намиращо се в Русенско землище, местността „Свирчовица“ с пространство от 1 декар, при граници: Н. Ц., В.Т., Й.Ц., чер път и С.И.Й..

И.А.И., починал на 19.04.1988г. оставил следните наследници по закон: К. С. И. – съпруга, починала на 10.06.2003г.; Н.И.Г. – дъщеря, починала на 16.08.2017г., наследена от децата си Д. Г. Ч. и Л. Г. М. и А. И. А. – син, починал на 11.11.1990г., наследен от децата си И. А. А. и П. А. А..

В отговор на запитване, отправено от ищците, Община Русе ги информирала, че планът на новообразуваните имоти за местност „Налчеджи билюк“ в землището на гр.Русе е одобрен със Заповед №9500-353/12.03.2006г. на Областния управител на област Русе. В регистъра към плана липсвала информация за собственост по отношение имот 234. Имотът визиран в нотариален акт №159, том Х, дело №3564/*******г. съответствал на парцел №12 от масив 372, но в разписният лист към стария план също липсвали данни за собственик. По искане на наследниците на Г. и Е.Д., във връзка с Решение №324/09.08.1996г. на ОС „Земеделие и гори“ – Русе се провеждала процедура по възстановяване на собствеността за всички имоти, попадащи в границите на бивш собственик – с площ 20.500 дка. Въпреки, че същата била обявена на таблото за информация в Община Русе и публикувана в сайта на общината, не постъпили данни за собствеността на имот 234 по ПНИ за местност „Налчеджи билюк“.

С ъ с Заповед №РД-01-3203/27.11.2018г. била одобрена оценка за подобренията в имотите попадащи в територията на възстановяването и след влизане в сила на заповедта, със Заповед №РД-01-467/22.02.2019г., на основание чл.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на А. Г. П., С. М. К. и В. М. К. – наследници на Г. и Е.Д. върху следните новообразувани поземлени имоти: ПИ 135.223 с площ 731кв.м.; ПИ 135.225 с площ 785 кв.м.; ПИ 135.226 с площ 630 кв.м.; ПИ 135.235 с площ 1313 кв.м.; ПИ 135.236 с площ 978 кв.м.; ПИ 135.249 с площ 1393 кв.м.; ПИ 135.251 с площ 1125 кв.м.; ПИ 135.296 с площ 843 кв.м.; ПИ 135.308 с площ 580 кв.м.; ПИ 135.228 с площ 1930 кв.м.; ПИ 135.229 с площ 964 кв.м.; ПИ 135.230 с площ 1169 кв.м.; ПИ 135.231 с площ 1279 кв.м.; ПИ 135.232 с площ 1348 кв.м.; ПИ 135.233 с площ 1079 кв.м.; ПИ 135.234 с площ 1034 кв.м.

На *****г. А. Г. П., С. М. К. и В. М. К. сключили договор за доброволна делба, по силата на който В. М. К. получила в дял и придобила собствеността върху следните 3 недвижими имоти: ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор ***;

ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***.

Приложени са: скица и данъчна оценка на ПИ с идентификатор ***; преписка №835/13.01.1992г. на ПК – Русе за възстановяване право на собственост на земеделски земи на наследниците на Г. и Е.Д.; административна преписка по Заповед №РД01-467/22.02.2019г. за възстановяване право на собственост на имоти в местност „Налчеджи бюлюк“, землището на гр.Русе; Решение №324/09.08.1996г. на ПК - Русе.

С показанията на С. Г. Й. се установява, че Н. - наследодател на ищците е владяла спорния имот от 1970г. до смъртта си (2017г.). След 2017г. Д. Ч. посещавала имота.

Свидетелката пояснява, че притежава лозе в близост до процесното. През 2019г. „Г.“ уведомил всички собственици в местността, че местата са негови и трябва да бъдат освободени в определен от него срок. Сложил катинари на всички врати, включително и на мястото, собственост на наследниците на Н.. Във връзка с извършените от него действия, свидетелката подала жалба в полицията.

С оглед установяване релевантни за спора факти е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, всестранно и ясно. Вещото лице заявява, че съгласно одобрения със Заповед №9500353/12.05.2006г. план на местността „Налчеджи бюлюк“ („Свирчовица“) в разписния лист, за процесния имот, няма вписани собственици. Пояснява, че първия разписен лист за местността е на неодобрения план от 1995г., т.е. към 1970г. не е имало разписен лист.

Приема, че имотът, предмет на нотариален акт №159, том Х, дело №3564/*******г. е идентичен с ПИ 135.234 с площ 1034 кв.м., който фигурира в Заповед №РД-01467/22.02.2019г. Експертът поддържа, че ПИ с идентификатор *** ( ПИ 135.234) не е идентичен с имот бивша собственост на наследниците на Г. и Е.Д., възстановен с Решение №324/09.08.1996г. на ПК – Русе.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявения иск по чл.108 ЗС.

По допустимостта на иска:

Доколкото в исковата молба се твърди, че ответникът държи без основание спорния имот и за ищците не е налице друг способ за защита правото на собственост, което претендират, съдът намира, че производството по предявения ревандикационен иск е допустимо.

Ревандикацията е способ за защита на вещни права, чиито предпоставки са свързани с установяване: правото на собственост на ищеца върху процесния имот, упражняваната от ответника фактическа власт и липса на противопоставими права, въз основа които владее имуществото. В тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост, съобразно посочения в исковата молба придобивен способ и упражняваната от ответника фактическа власт. При наличие на посочените материално – правни предпоставки, установени от ищеца, ответникът следва да докаже основанието, на което владее вещта.

Не се спори, че ответницата владее имота.

4

Анализирайки приетите в хода на производството доказателства съдът приема, че праводателят на ищците (техен наследодател) е придобил правото на собственост върху спорния имот на годно правно основание – договор за покупко –продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №159, том Х, дело №3564/*******г. В периода 1970г. – 2017г. имотът е владян от Н.И.Г., а след нейната смърт, до 2019г. – от наследниците й.

С Решение №324/09.08.1996г. ПК – Русе признала правото на собственост на наследниците на Г. и Е.Д. по отношение нива от 20.500 дка, находяща се в терен по параграф 4 на град Русе, в местността „Налчеджи бюлюк“. Въз основа решението на ПК, Община Русе предприела процедура по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановила правото на собственост на А. П., Стилян К. и В. К. върху новообразувани поземлени имоти, между които и процесния – ПИ 135.234 с площ 1034 кв.м.

От заключението на приетата по делото техническа експертиза обаче е видно, че спорния имот - ПИ *** (ПИ 135.234), за който е издадена Заповед №РД-01467/22.02.2019г. не е идентичен с възстановения имот, предмет на Решение №324/09.08.1996г., но е идентичен с имота, предмет на нотариален акт №159, том Х, дело №3564/*******г., въз основа който ищците се легитимират като собственици.