Решение № 11 от 30.01.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Девня, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20253120100484 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявен от Община Вълчи дол, ЕИК: 000093474, със седалище и адрес: гр. Вълчи дол, пл. „Христо Ботев“ № 1, представлявана от кмета К. Кр. Цв., иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК срещу П. П. П., ЕГН: **********, с адрес: с. Ч********, за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 13 070 лева, ведно със законната лихва в размер на 2 092, 33 лева, считано от деня на причиняване на вредата до 19.01.2024 г., както и законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на имуществените вреди, произтичащи от Акт за начет № 1104-6/14.02.2024 г., издаден от Агенция за Държавна Финансова Инспекция /АДФИ/ и за осъждането й да плати дължимите суми на ищеца.

Ищецът твърди в исковата молба, че с Акт за начет № 1104 6/14.02.2024 г., издаден от Агенция за Държавна Финансова Инспекция било установено, че ответницата П. П., в качеството си на ВРИД Кмет на Община Вълчи дол, е нанесла имуществена вреда на бюджета на Община Вълчи дол, поради което същата дължи на Община Вълчи дол сума в размер на 13 070 лева, ведно със законната лихва в размер на 2 092, 33 лева от деня на причиняване на вредата до 19.01.2024 г., както и законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на имуществената вреда.

Сочи, че въз основа на така издадения акт за начет по заявление на Община Вълчи дол е било образувано заповедно производство по реда на чл.

417 от ГПК - ч.гр.дело № 686/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Девня, по което е издадена Заповед № 683/18.11.2024 г за изпълнение на парично 1 задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за претендираните с исковата молба суми. Тъй като в законоустановеният срок ответницата П. П. е депозира възражение по реда на чл. 414 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за положително произнасяне по предявения иск. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата П. П., ЕГН: **********, която чрез проц. си представител – адв. А. Н. от ВАК, оспорва предявените искове като неоснователни, като счита, че акта за начет, на който се основава исковата претенция е изцяло незаконосъобразен.

Оспорва изцяло констатациите, изложени в него.

Твърди, че не е нарушена разпоредбата на чл. 13 ал. З т. З от ЗФУКПС, доколкото проверяващият не е обосновал чие е задължението по чл.

13 ал. З т. З от ЗФУКПС като твърди, че ответницата не е имала такова задължение, тъй като самата процедура, утвърдена от Кмета на община, със заповед № 820/2018 г. /Същност и действия при извършване на предварителен контрол - док № 0201/ не предвижда основните дейности по нея да се извършват от кмета на общината /в случая ВРИД кмет/, а от финансовия контрольор в общината.

Сочи, че при проверка на документите - Преводно нареждане за масово плащане и „Пакетно плащане“, можело да се установи, че е обезпечила изпълнението на първата мярка - съгласно системата за двоен подпис, тъй като под документа стоят подписите на П. П. и на гл. счетоводител /съгласно чл. 13 ал. З т. 1 от ЗФУКПС/. Излага, че и двата документа са били на разположение на проверяващия, но не са коментирани.

Твърди, че според процедурата, регламентираща предварителен контрол /която според органа не е спазена / „Същност и действия при извършване на предварителен контрол“, Док. № 02-01, този контрол се осъществява от финансовия контрольор в общината по изричната воля на кмета на общината, утвърдил тази процедура. Съгласно същата тази процедура, стр. 1, абз. 3, „Финансовия контрольор е функционално независим, което му осигурява право да изразява професионална преценка.“ Това обстоятелство давало основание да се прецени, че проверяващият не е обсъдил иначе събрани от него доказателства или е сторил това тълкувайки ги превратно.

Твърди също, че не са обсъждани от органа на АДФИ и следните документи, съдържащи се в начетната преписка, както и описани от него като събрани в хода на проверката: Самата Заповед № 927/20.09.2022 г. въз основа на която е наредено начисляването и плащането на ДМС; Решение № 1134 от 31.08.2023 г. на Общински съвет Вълчи дол /Протокол № 58/31.08.2023 г./, с което е приет отчета за изпълнението на бюджета на общината към 31.12.2022 г.; Протокол № 8 от 19.09.2022 г. и решение от тази дата за проведено заседание на Комитета по условия за труд в общинска администрация Вълчи дол; Справка изх. № РД 9400-И - 119 /3/ 21.11.2023 г. относно налични оценки 2 на изпълнение на лицата, на които през м. 09.2022 г. е изплатено допълнително възнаграждение, от които можело да се направи следния извод:

Излага, че притежава компетенциите да издаде Заповед № 927/20.09.2022 г. съгласно чл. 77 ал. 4 от ЗДБ за 2022 г., както и чл. 44 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на чл. 17 ал. З от Вътрешните правила за работната заплата на служителите в общинска администрация Вълчи дол, както и Решение № 573 от 16.06.2021 г. на Общински съвет Вълчи дол.

Относно основанието за определяне на ДМС на всички служители в общината - ЗДБ и цитираната разпоредба, посочва, че парични средства, представляващи икономия на разходи за персонал, са били установени дори от проверяващия - стр. 4, абзац 6 от АН, т.е. съобразно ЗДБ за 2022 г., условието да са налице парични средства представляващи икономия на разходи за персонал също е било безспорен факт. Твърди, че са съобразени и вътрешните правила за работната заплата - при това не само чрез посочване на правно основание в цитираната заповед, а и практически. Доказателство за последното била Справка изх. № РД 9400-И - 119 /3/ 21.11.2023 г. относно налични оценки на изпълнение на лицата, на които през м. 09.2022 г. е изплатено допълнително възнаграждение. Съобразено било от ръководителя кои лица следва да получат ДМС след оценка на изпълнението и кои не следва да се оценяват. Това именно обстоятелство било изрично оповестено в края на справката, като изрично било записано, че тези лица, чието трудово изпълнение не подлежи на оценка са обозначени с „-„ Счита, че проверяващият, разполагайки с въпросната справка, се е ограничил основно в изчисления на общата сума, разпределена като ДМС именно на тези лица, чието изпълнение не подлежи на оценка. При изричното отбелязване на горното обстоятелство, правило впечатление, че съвсем съзнателно не е изследвана причината за това /не е поискано обяснение не само от П. П. като ВРИД кмет на общината, но и от служителите, които са изготвили справката по време на проверката и все пак съвсем добросъвестно са посочили, че част от лицата, получили ДМС, не са подлежали на оценяване/. Правило впечатление и това, че все пак оценки на изпълнението са били посочени, но не за всички служители от общината. Това означавало, че процесът на оценяване е проведен спрямо тези служители, за които се отнася.

Освен посочените по-горе доказателства, обосноваващи правилността на действията на П. П. не било обсъдено и още едно доказателство, налично по начетната преписка - Протокол № 8 от 19.09.2022 г. и решение от тази дата за проведено заседание на Комитета по условия за труд в общинска администрация Вълчи дол. Видно от съдържанието на този документ било, че КУТ в общината е взел решение да се изплати ДМС. Така още един документ, свидетелстващ за това обстоятелство, е бил наличен, но не е коментиран, което за пореден път правило акта за начет необоснован и поради това незаконосъобразен.

От съдържанието на Решение № 1134 от 31.08.2023 г. на Общински 3 съвет Вълчи дол /Протокол № 58/31.08.2023 г./, с което е приет отчета за изпълнението на бюджета на общината към 31.12.2022 г. и от приложенията към него, не можело да се направи извод, че компетентния орган - Общински съвет е приел изпълнението на бюджета за предходната година, /когато е разпределено ДМС/ с някакви възражения, вкл. отнасящи се до неправомерно изплатено ДМС.

Информация относно това кое е лицето, задължено да проведе процедурата по чл. 13 ал. З т. З от ЗФУКПС можело да се открие и в утвърдената длъжностна характеристика на „финансовия контрольор“ в общината.

По отношение на твърдението в акта за начет, че ответницата П. П. е нарушила чл. 107а ал. 18 от КТ, смята, че нормата регулира отношения, в които са ангажирани държавни служители, а не служители на общината, доколкото трудови и служебни правоотношения между работници и служители и община не следвало да се приравняват на правотношения между държавни служители и Държавата. За общинските служители ЗДС не се прилагал.

Неоснователни били и твърденията, че ДМС следва да се съобрази с нормите, регламентиращи допълнителните възнаграждения на работещите, поради което счита, че всички твърдения, че били нарушени нормативните актове, касаещи държавни служители и това водело до незаконосъобразност на процесната заповед на ответницата П. П. за начисляване и изплащане на ДМС, са неоснователни и в грубо нарушение на закона.

Излага в отговора, че от 16.11.2023 г. ответницата П. не е имала достъп нито до служебни помещения, нито до информация, съхранявана в тях, което обстоятелство е било известно на финансовият инспектор, както е видно от анализът му на фактите по заемането и напускане на длъжността от ответницата. Твърди, че тя не е била запозната с доклада на финансовия инспектор, съдържащ направените констатации, подкрепени със събраните доказателства, които не са й били предоставени за писмено становище, с което е било нарушено правото й на защита.

Сочи, че не е установено виновното лице, не е установена формата на вината, не е установен размерът на вредата, не е установена причинно следствената връзка между тях, поради което акта за начет се явявал незаконосъобразен и негоден да обоснове исковата претенция.

Счита също, че в спорния акт за начет не се съдържал анализ на обстоятелствата, обуславящи вина на начетеното лице – П. П., доколкото вината е субективно отношение на дееца към деянието и има различни форми и съгласно чл. 21 ал. 1 т. 1-3 от ЗДФИ пълната имуществена отговорност се носи когато вредата е причинена умишлено.

Заключава, че не са установени от фактическа страна условията за носене на пълна имуществена отговорност съгласно чл. 21 ал. 1 т. 1-3 от ЗДФИ. Предвид всичко изложено в отговора моли за отхвърляне на исковата 4 претенция с присъждане на сторените от ответницата разноски за защита.

В открито съдебно заседание исковете се поддържат от представителя на ищеца - кмета на Община Вълчи дол.

Ответницата се представлява от своя пълномощник, който поддържа отговора и моли за отхвърляне на предявените искове. Представя писмени бележки, в които доразвива доводите си за неоснователността на исковата претенция.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада на делото е прието за безспорно между страните, че в качеството си на ВРИД Кмет на Община Вълчи дол П. П. е издала Заповед № 927/20.09.2022 г., с която е наредила от икономията на разходи за персонала да бъде начислено и изплатено ДМС. Не е спорно между страните, че към момента на издаване на въпросната заповед ответницата е ВРИД кмет на Община Вълчи дол.

Видно от приложения акт за начет № 1104-6/14.02.2024 г. е, че в Община Вълчи дол е извършена финансова инспекция на Община Вълчи дол от Иван Жечев Иванов - държавен финансов инспектор от АДФИ, възложена със Заповед № ФК-10-850/23.10.2023 г., изменена със Заповед № ФК-10-1053/ 18.12.2023 г. на директора на АДФИ, касаеща дейността на ответницата П. П.

– ВрИД кмет на Община Вълчи дол във връзка с действията й по управление и разпореждане с имущество на Община Вълчи дол през периода от 19.09.2022 г. до 29.09.2022 г., свързани с определянето, начисляването и изплащането на средства за допълнителни възнаграждения на служители на Община Вълчи дол по Заповед № 927/20.09.2022 г.