Присъда № 46 от 16.02.2023, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 46, постановена на 16.02.2023г. по н.о.х.д. № 5072 по описа на Районен съд – Варна за 2021г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 892 по описа за 2020г. на 02 РУП при ОД на МВР – гр. Варна на Г. Н. П. за това, че в периода от 06.01.2019 г. до 06.11.2021 г., в гр. Варна, след като е бил осъден с Решение № 662 от 20.02.2017 г. по гр. дело № 14219/2016 г. по описа на Районен съд -Варна, влязло в сила на 20.02.2017 г., да издържа свой низходящ - сина си Н. Г. П., чрез неговата майка и законен представител Т. Д. Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 35 месечни вноски, всяка в размер на 250 лева, на обща стойност 8750 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че в хода на проведеното съдебно следствие са събрани доказателства, че подс. П. е заплатил изцяло дължимата сума за издръжка, поради което и са налице основания за приложението на привилигированата разпоредба на чл. 183, ал.3 НК. Пледира същият да бъде признат за виновен, като не му бъде налагано наказание.

Защитникът на подс. П. от своя страна пледира за приложение на привилигирования състав на чл. 183, ал.3 НК и за отмяна на наложената мярка за неотклонение „подписка“.

Подс. Г. Н. П., редовно призован , се явява в последното проведено по делото съдебно заседание и заявява, че няма какво да добави към казаното от защитника си.

В предоставеното му на основание чл. 297 НПК право на последна дума посочва, че се надява оттук насетне да вижда детето си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г. Н. П., с ЕГН: ********** е роден на 25.03.1982 г., в гр. Пловдив, постоянен адрес: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“ № 206, вх. Б, ет. 6, ап. 18, живущ в гр. Хасково, ул. „Илинден“ № 10, ет.4, български гражданин, средно образование, работещ, разведен, неосъждан.

На 03.09.2011г. подс. Г. Н. П. и св. Т. Д. Д. сключили граждански брак (св. Д. приела фамилията на своя съпруг - П.а).

На 21.11.2011 г. се родило тяхното дете Н. Г. П..

С Решение № 662 от 20.02.2017 г. по гр. дело № 14219/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, влязло в сила на 20.02.2017 г., гражданският брак между подс. Г.П. и св. Т. Д. бил прекратен (след развода св. Д. продължила да носи предбрачното си фамилно име - Д.), като Г. Н. П. бил осъден да заплаща в полза на детето Н. Г. П., чрез неговата майка и законен представител - св. Т. Д. Д., месечна издръжка в размер на 250 лева, платими с падеж 5-то число на месеца.

Посоченото решение било постановено, след като в открито съдебно заседание, проведено на 10.02.2017 г., страните -подс. Г.П. и св. Т. Д., се явили и представили двустранно подписано споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс, като потвърдили пред съда категоричното си желание за прекратяване на брака по взаимно съгласие при утвърждаване на постигнатото споразумение.

В посоченото споразумение П. и св. Д. били постигнали съгласие и по въпроса за издръжката на детето Н. П., която съгласно уговореното между лицата следвало да бъде заплащана от Г.П. и да бъде в размер на 250 лева на месец, платими на всяко 5-то число на месеца.

1

Със същото решение упражняването на родителските права по отношение на детето Н. П. било предоставено на майката св. Т. Д. Д..

С оглед принудителното изпълнение на горепосоченото задължение било образувано изпълнително дело № 20173110408081 при Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Варна, като до ноември месец 2018г. подс. Г.П. изпълнявал относително точно задължението си за изплащане на издръжка.

След 29.11.2018г. П. спрял да извършва действия с оглед погасяване на задължението си за изплащане на издръжка в полза на своето дете Н. П.. Съответно на 06.01.2019г. П. се намирал в забава по отношение на задължението си да заплаща издръжка на своето дете Н.

П., като същият не бил заплатил вноската за месец декември 2018 г., платима до 5.12.2018 г. и вноската за месец януари 2019 г., платима до 05.01.2019 г.

Бездействието на П. продължило в периода от 06.01.2019 г. до 06.11.2021 г.

Към 06.11.2021 г. подс. П. не бил изпълнил задължението си за заплащане на издръжка в полза на своето дете Н. Г. П. по общо 35 месечни вноски, всяка в размер на 250 лева, на обща стойност 8750 лева.

Подс. П. извършил само частични плащания с оглед погасяване на горепосоченото задължение, като те били извършени в периода от 09.06.2020 г. до 29.10.2020 г. и били в общ размер на 1 042,88 лева.

През периода от 06.01.2019 г. до 06.11.2021 г. грижи за детето Н. П. полагала изцяло неговата майка - св. Т. Д. Д., като тяхното местожителство било съответно по постоянния адрес на майката в гр. Варна.

В съдебно заседание на 16.02.2023г. бяха предоставени доказателства за заплащане на пълния размер на дължимите суми за издръжка, а именно 35 месечни вноски на обща стойност 8750.00 /осем хиляди седемстотин и петдесет / лева.

Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, като същата се потвърждава и от самопризнанията на подсъдимия П., реализирани по реда на чл. 372 НПК, които с определение съдът прецени, че следва да ползва доколкото се подкрепят от всички налични и събрани надлежно на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.

По делото не бяха констатирани противоречия и несъответствия в изброените доказателства, същите са логични, последователни и взети поотделно и в тяхната съвкупност водят до идентични изводи от фактическа страна.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подсъдимият Г.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 183 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като в периода от 06.01.2019 г. до 06.11.2021 г., в гр. Варна, след като е бил осъден с Решение № 662 от 20.02.2017 г. по гр. дело № 14219/2016 г. по описа на Районен съд -Варна, влязло в сила на 20.02.2017 г., да издържа свой низходящ - сина си Н. Г. П., чрез неговата майка и законен представител Т. Д. Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 35 месечни вноски, всяка в размер на 250 лева, на обща стойност 8750 лева, като преди постановяване на присъдата от първата инстанция същият е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.

Изпълнителното деяние се изразява в съзнателното неизпълнение на задължение за издръжка, в размер на повече от две месечни вноски- 35 месечни вноски в размер на общо 8750лв.

Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално съществуване на семейството.

2

От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия, както и добросъвестното процесуално поведение довело в крайна сметка до възстановяването на задълженията, както и изплащането на дължимите суми за издръжка.

Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство е големият брой на неиздължените своевременно суми за издръжка.

Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и факта, че до постановяване на присъдата подс. П. е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици /доказателства в тази насока не са били ангажирани в нито един момент от ДП, не са ангажирани и в с.з./, счете, че са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл.183 ал.3 от НК, призна подсъдимия за виновен и не му наложи наказание.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 46 гр. Варна, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова и прокурора Д. Пл. Г. като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Наказателно дело от общ характер № 20213110205072 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Г. Н. П.: роден на 25.03.1982 год. в град Пловдив, живущ в град Пловдив, ж.к. „Тракия“ №206, вх.Б, ет.6, ап. 18, живущ гр. Хасково, ул.

„Илинден“ №10, ет.4, българин, бълг. граждани, със средно образование, работи, разведен, неосъждан, ЕГН **********. за ВИНОВЕН в това, че в периода от 06.01.2019 год. до 06.11.2021 год. в град Варна, като о е бил осъден с Решение №662 от 20.02.2017 год. по гр. дело №14219/2016 год. по описа на Районен съд – Варна, влязло в законна сила на 20.02.2017 год., да издържа свой низходящ – сина си Н. Г. П., чрез неговата майка и законен представител Т. Д. Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 35 месечни вноски, всяка в размер на 250 лева, на обща стойност 8750 лева, като до постановяване на присъдата е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици, поради което и на осн. чл. 183, ал.3, вр. ал.1 от НК НЕ МУ НАЛАГА наказание.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 15-дневен срок от днес.

1

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2