Решение № 80 от 09.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Благоевград, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Атанас Иванов Търговско дело № 20211200900159 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Г. ф., гр. С., ул. „Г. И.“ № *, ет. *, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С.

С., чрез адв. Р. И., против С. Й. Г.., ЕГН **********.

Навежда се в молбата, че ищецът е изплатил по щета № 210366/ 10.11.2017 г. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 130 000.00 лв. за увредения Н. С. К. и Р. А. К., в качеството на родители и законни наследници на А. Н. К., загинал в ПТП, настъпило на 26.06.2014 г.

Поддържа се, че виновен за катастрофата, съгласно влязла в сила Присъда № 603/ 2017г. по описа на ОС - Благоевград е С. Й. Г.., управлявал т. а. „ЗИЛ 157“ ДКН *, собственост на К. М. Б. от с. П., без сключена 3адължителна застраховка „ГО“ към датата на ПТП, съгласно справка на ИЦ ГФ. Поддържа се, че механизма на ПТП се изразява в това, че на 26.06.2014 г. около 10 часа на пътя от село П. за село Мендово, водачът С.Г. управлявал т.а. „ЗИЛ 157“ ДКН *, като върху десния калник на камиона пътувал седнал А. К.. Участъкът в района бил с много неравности и дупки, което допълнително допринесло за нарушаване на баланса на товарния автомобил и 1 падане на тялото на К. с посока напред и надясно спрямо кабината на камиона и назад и наляво спрямо седналото тяло на пострадалия. Тялото попаднало почти напречно под предното дясно колело на камиона и същото било прегазено от товарния автомобил. Вследствие на ПТП А. Н. К. е получил травматични увреждания, несъвместими с живота.

Навежда се, че в нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.

Твърди се, че Н. С. К. и Р. А. К., в качеството им на родители и законни наследници на А. Н. К. се обърнали към Г. ф. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 557 от Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за т. а.

„ЗИЛ 157“ ДКН * и по образувана щета № 210366/ 10.11.2017 г., УС на ГФ им определил обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 260 000.00 лв., за нанесените травматични увреждания /130 000.00 лв. на Н. С. К. и 130 000.00 лв. на Р. А. К./. При отчитане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, определеното обезщетение било редуцирано в размер на 130 000.00 лева /65 000.00 лева на Н. С. К. н 65 000.00 лв. на Р.

А. К./ и е било изплатено на молителите на 15.12.2017 г.

Прави се пред съда искане, да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 130 000,00 лева (сто и тридесет хиляди лява), представляваща изплатеното от Г. ф. обезщетение по щета № 210366/ 10.11.2017 г., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба – 27.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и претендира сторените по делото разноски.

Ответникът в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва иска. Навежда се, че иска е неоснователен, тъй като не е установено въз основа на какво решение Г. ф. е изплатил определеното от него самия обезщетение за вреди. Сочи се, че така определения размер на обезщетението е несправедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Ищецът Г. ф., изследвайки значимите по заведената щета въпроси, е приел, че неимуществените вреди, претърпени от пострадалите са в размер на по 130 000.00лева на всеки, като е приел че е налице 50% съпричиняване от А. К. син на Н. К. и Р. К.. Навежда се, че от представените документи обаче не 2 става ясно как и по какъв начин ищецът е преценил, че съпричиняването е в тези проценти, поради което се прави довод, че така определените неимуществени вреди са неправилно определени и сумата, репарираща неимуществените вреди на пострадалите, е несправедлива.

Поддържа се, че въпросът за съпричиняването на уврежданията е поставен от самия Г. ф. още при разглеждане на въпроса от неговите органи, но същото следва да се обсъди с оглед евентуалното намаляване на размера на обезщетението с оглед направеното оспорване относно размера на същото и определеното съпричиняване от А. К.. Поддържа се, че от мотивите към присъдата се доказва по несъмнен начин, че К. се е возил на предния десен калник на автомобила с гръб на посоката на движение на МПС-то и че същия изрично е бил помолен да слезе от там и да се качи в кабината, но той категорично отказал, поради и което при попадането при движението на автомобила на предна дясна гума една от дупките по пътя, К. е паднал на пътното платно и тялото му попаднало почти напречно и под предно дясно колело на автомобила, който преминал през него. Навежда се, че ако К. се е возил в кабината на автомобила, то при движението му с тази скорост през неравностите по пътя, нямало да се стигне до неговата смърт. В този смисъл се прави довод, че съпричиняването е неправилно и назаконосъобразно определено в процентно отношение и за последното няма данни какво е обусловило определянето на равен принос на двамата участници в пътнотранспортното произшествие без да стане ясно кой е основния фактор за причиняването на вредоносните последици.

Навежда се, че за да бъде намалено дължимото обезщетение поради наличие на принос на пострадалия, следва да е пряко доказано такова негово обективно поведение, изразяващо се както в действие, така и в бездействие, пряко създаващо предпоставки за настъпването на увреждането и без наличието на което вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, като съотношението му спрямо поведението на деликвента следва да се преценява с оглед това кой е основният фактор за причиняването на вредоносните последици - така Решение № 116/ 03.07.2017г. по т. д.

1921/

2016 г. на ВКС, ТК, 1-во ТО на ВКС. Поддържа се, че в настоящия случай основният фактор за причиняване на вредоносните последици е противоправното виновно деяние на К., довело до настъпване на ПТП, като процентно изразен приносът на същия, който не се е возил в кабината на 3 автомобила следва да бъде преценен на повече от 50%, тъй като ако се е возил в кабината му е щял да избегне изцяло травмите.

Претендира сторените по делото разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

От фактическа страна се установява, че ответникът С.Г. е признат за виновен, в това, че на 26.06.2014 г., около 10.00 часа на пътя от село П. за село Мендово, община Петрич, на около 1000 метра от село П., при управление на товаре автомобил марка „Зил 157“ в посока село Мендово, е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 132, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, а именно: При превозване на пътници водачът е длъжен: 1. да извършва превоза само с предназначени за това пътни превозни средства съобразно товароносимостта, отразена в свидетелството за регистрация; 2. преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване, в резултат на което причинил смъртта на пътника А. Н. К., возещ се на преден десен калник на автомобила, която настъпила при падането му и прегазването му от товарния автомобил, като след деянието деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.

4, б. „Б“ НК, вр. Чл. 343, ал. 1, б „В“ вр. С чл. 342, ал. 1, вр. С чл. 132, ал. 1, т.

2 от ЗДвП. Присъдата е влязла в сила на 17.02.2017 г., поради необжалване.

В този смисъл прекият причинител на вредите е установен с влязла в сила присъда. Присъдата на наказателния съд е задължителна за настоящия граждански състав с оглед императивната разпоредба на чл. 300 ГПК.

Страните не са формирали спор, че към датата на ПТП за товарен автомобил „Зил 157“ с per. № * е липсвала валидно сключена застраховка, покриваща риска „ Гражданска отговорност“.

Лицата Н. К. и Р. К., са предявили претенция пред Г. ф. на 10.11.2017 г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на починалия им син. С писмо от 17.11.2017 г., ГФ е одобрил сумата в размер на по 65 000 лв. за всеки като обезщетение, които суми са им били заплатени на 15.12.2017 г.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 143/ 11.07.2014 г. на Община Петрич, Р . К. е майка на А. Н. К., починал на 4

26.06.2014 г. , а Н. К. е баща н а А. Н. К., починал на 26.06.2014 г. . В този смисъл притежават активна материално-правна легитимация.

От представената преписка по щетата, образувана пред ГФ, бе констатирано, че на 15.12.2017 г. ГФ е изплатил сумата в размер на по 65 000 лв. на двамата родители - Р. К.а и Н. К., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, без лихви за забава и без да е налице сключено споразумение с пострадалите - т. е. без да с а заявили изрично отказ от претенции.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2 б. „А“ КЗ (отм.); „ Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато ПТП е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 Г П К , влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Не е спорно между страните по настоящето дело, че за товарния автомобил, с който е било причинено това ПТП, нито неговият формален собственик, нито виновният водач, са имали сключена към датата на настъпване на вредоносното събитие валидна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това обстоятелство е достатъчно за ангажиране на обезпечителната отговорност на делинквента към пострадалото лице, респ. неговите наследници по закон.

Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – С.Г., а именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение родителите на пострадалия, като наследници по 5 закон, имат правото да получат обезщетение за причинените вреди – неимуществени и имуществени.

Задължението на ГФ да обезщети увредените лица и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка.

Задължението на основание чл. 288, ал. 1 и, ал. 2 КЗ (отм.), е вторично произтича от задължението на делинквента да обезщети причинените вреди съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД, поради което и отговорността на фонда покрива отговорността на прекия причинител на увреждането. За разлика от делинквента, който изпада в забава и дължи обезщетение за забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД от датата на непозволеното увреждане, ГФ дължи обезщетение за забава от покъсен момент- след изтичане на срока по чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.); , т. е. отговорността на фонда по отношение на лихвите за забава е ограничена спрямо тази на прекия причинител на вредата. ГФ има право на регрес срещу причинителя на вредата за платените на увредените лица суми по чл. 288 КЗ (отм.); - обезщетението за вреди, лихвите за забава по чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.); , начислени за период по-кратък от периода, за който самият делинквент носи отговорност, както и за разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.).

В настоящия случай, ГФ е изплатил сумата в размер на 65 000 лв. на Р.

Разпечатката съдържа 37 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8af2ac92-6907-4b1b-9a27-170a324ebb40