Решение № 83 от 12.10.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Бургас, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.на Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20232001000151 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Р. Д.

Я., представляван от адв.Б. Ж., против решение №106/07.04.2023 год. по т.д.

№399/22 год. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е прието за установено, на основание чл. 694, ал. 1, т. 2, ТЗ, че не съществува вземането му срещу ЕТ „О. – В. Н.“ (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ***, в размер от 9500 лева, с ред на удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 7, ТЗ, прието с определение № 260648/03.11.2022 год. по търг. д. № 123/2019 год. на БОС, която сума представлява претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена неустойка по писмено споразумение от 25.05.2021 год. към предварителен договор от 05.01.2020 год., развален от контрахента В. И.ов В. поради неизпълнението му от ответника, вследствие на наложени по молба на длъжника по изпълнението – ЕТ „О. – В. Н.“ (н.) обезпечителни мерки по ч. гр. д. № 342/2021 год. на ОС – Варна и по ч. гр. д. № 447/2021 год. на ОС – Бургас.

Решението се обжалва като неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

Поддържа се, че изводите на решаващия съд са необосновани и несъответни на събраните доказателства.

1

Заявява се, че изводите са направени и при нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът не указал на въззивника на осн.чл.146 ал.2 от ГПК, че не сочи или не е ангажирал доказателства за твърдението си, че въвод в имота не е бил възможен именно поради спиране изпълнението с визираните от ответника обезпечения. Поддържа се, че изпълнението е било възпрепятствано с определения №№521/09.02.21 год., № 76/17.03.21 год. на БОС и определение на ОС – Силистра от 21.07.21 год.

Твърди се, че въззивникът се е задължил да сключи окончателен договор и да предаде владението най-късно до 01.07.21 год., но във всички случаи едновременно, като кредиторът не само е в правото си да откаже придобИ.е на собственост без предаване на владението, но е в правото си да развали договора при неизпълнение дори и само на едно от тези две задължения.

Сочи се, че след като ЕТ „О. – В. Н.“ е била задължена да предаде владението, тя може да предизвика същите вреди дори и само чрез виновно неизпълнение на задължението си и това на още по-силно основание е така, ако е постигнато неоснователно спиране на изпълнението на нейното задължение да предаде владението.

Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от длъжника и от синдика.

Синдикът на ЕТ „О. – В. Н.“ излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че не се установява осъществяване на юридическите факти, изчерпващи фактическия състав на непозволеното увреждане.

Заявява се, че оплакванията за допуснати процесуални нарушения са неоснователни. Поддържа се, че с определение №170/24.02.2023 год. по т.д.

№399/22 год. съдът указал на ответника носената доказателствена тежест и указанията по чл.146 ал.2 от ГПК се отнасят до твърдения за факти, за които не се сочат доказателства, а не за възможности или невъзможности. Заявява се, че ответникът не е имал възражения по доклада и разпределението на доказателствената тежест, а във въззивната жалба няма доказателствени искания.

Длъжникът ЕТ „О. – В. Н.“ е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.

Излага се становище, че ответникът не е доказал претърпяна вреда (заплатената неустойка), която да е в причинно-следствена връзка с допуснатото обезпечение. Поддържа се, че извършените действия по спиране 2 на изпълнителното дело не са противоправни, напротив – предприети са съобразно предвидената законова възможност и в защита правата и интересите на длъжника.

Твърди се, че обратният изпълнителен лист, въз основа на който въззивникът е образувал изп.дело №116/20 год. на ЧСИ Д., е бил за въвод във владение на имота. Поддържа се, че е бил издаден от некомпетентен съд.

Твърди се, че предварителният договор е бил сключен на 05.01.2020 год., преди въззивникът да получи владението на имота, и знаейки, че между страните се водят множество дела, т.е. че съществува голяма вероятност владението на имота да не се предаде на договорената дата или въобще да не бъде предадено. Поддържа се, че договорът не е съставен на посочената в същия дата, като доказателство за това е уговорката, че минимална част от цената се плаща при предаване на владението, а сумата от 184 500 лв. – при сключване на окончателния договор.

Поддържа се, че длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът е могъл да избегне.

Въззиваемият счита, че предварителния договор, допълнителните споразумения и уведомлението за разваляне са съставени единствено с цел да се създаде в полза на въззивника основание да претендира обезщетение.

Поддържа се, че не е допуснато визираното във въззивната жалба процесуално нарушение по чл.146 ал.2 от ГПК.

Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между действията на ЕТ „О. – В. Н.“ и твърдяната вреда. Посочва се, че уговорените неустойки са резултат от автономната волева преценка на страните по предварителния договор, намерила израз в допълнителните споразумения, сключени с трето лице при свободно договаряне на съдържанието.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки закона, приема следното:

Пред Окръжен съд Бургас е предявен иск от ЕТ „О. – В. Н.“ (в несъстоятелност), ЕИК *********, с правно осн.чл.694 ал.1 т.2 от ТЗ, за установяване несъществуването на прието с определение

№2606438/03.11.2022 год. по т.д.н.№123/19 год. на БОС вземане на Р. Д. Я. в размер на 9 500 лева, равняващи се на 4 871 евро, представляващи претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена неустойка по писмено споразумение от 25.05.2021 год. към предварителен договор от 05.01.2020 год. вследствие на наложени обезпечителни мерки по ч. гр. д. № 3

342/2021 год. на ОС – Варна и по ч. гр. д. № 447/2021 год. на ОС – Бургас.

След указания на съда, дадени с разпореждане №1480/16.11.2022 год., ищецът е конкретизирал, че вземането не съществува, тъй като липсва причинно-следствена връзка между претендираните вреди и спирането на изпълнителното дело. Отделно е посочено, че изп.дело №116/20 год. на ЧСИ рег.№718 е било образувано незаконосъобразно, че изпълнителният лист подлежи на обезсилване, както и че Р. Я. не е собственик на имотите, чието предаване се иска.

В отговора си ответникът Р. Я. е оспорил иска. Заявил е, че вземането му представлява обезщетение за вреда, настъпила пряко от неоснователните спирания на изпълнението в резултат на допуснати по молба на длъжника обезпечителни мерки.

Сидникът е депозирал отговор, с който е изразил становище за основателност на иска, тъй като не се установяват в кумулативна даденост юридическите факти, изчерпващи фактическия състав на непозволеното увреждане.

С обжалваното решение претенцията е уважена.

Първоинстанционният съд е счел, че не е доказана причинно-следствената връзка между вредата (заплатената неустойка) и допуснатите обезпечения, тъй като не може да се приеме, че неизпълнението на продавача, което е станало причина за разваляне на предварителния договор, се дължи единствено на обезпеченията.

От правна страна между страните пред настоящата инстанция не е спорно, че в срока по чл.688 ал.3 от ТЗ Р. Я. е предявил вземания в общ размер от 54 871 евро, включени от синдика на ЕТ „О. – В. Н.“ в списък на неприетите, обявен в ТР на 30.09.2022 год. С определение №2606438/03.11.2022 год. по т.д.н.№123/19 год. на БОС възражението на Я. против списъка е счетено за частично основателно и е прието вземане в размер на 9 500 лева, равняващи се на 4 871 евро, представляващи претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена неустойка по писмено споразумение от 25.05.2021 год. към предварителен договор от 05.01.2020 год. вследствие на наложени обезпечителни мерки по ч. гр. д. № 342/2021 год. на ОС – Варна и по ч. гр. д. № 447/2021 год. на ОС – Бургас, с поредност по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ.

При предявен отрицателен установителен иск от длъжника, в исковата си молба той следва да изложи доводите си за несъществуване на оспореното вземане, а кредиторът е този, който следва да очертае правопораждащите юридически факти и да ги подкрепи със съответните доказателства и доказателствени искания, тъй като нему е доказателствената тежест за всички 4 елементи от правопораждащия фактически състав. В случая ответникът е заявил, че е претърпял вреди от неоснователни спирания на изпълнително дело №116/20 год. по обезпечителни мерки, допуснати по молба на длъжника, които са му попречили да изпълни поети задължения по предварителен договор от 05.01.2020 год., развален от контрахента В. И.ов В. поради неизпълнението му от обещателя.

Отговорността по чл. 403, ал 1, ГПК е безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за субекта, срещу когото обезпечението е било допуснато. На обезщетяване подлежат вредите, намиращи се в причинна връзка с допуснатото неоснователно обезпечение – чл.403 от ГПК, вр.чл.45 от ЗЗД. Тук следва да се вметне, че Я. не би могъл да реализира отговорността на ЕТ за вреди по чл.403 от ГПК като предяви иск по чл.403 ал.2, нито би могъл пряко да се удовлетвори от гаранциите, тъй като с решение № 383/08.10.2019 год. по търг. д. № 123/2019 год. на БОС е обявена неплатежоспособността на ЕТ „О. – В.

Н.“ и срещу търговеца е открито производство по несъстоятелност – обстоятелство, представляващо пречка за завеждане на парични искове против несъстоятелния търговец и за индивидуално изпълнение – арг.от чл.637 ал.6 и чл.638 от ТЗ. Единственият път за защита, който е и предприет от Я., е предявяване на вземането в срока по чл.688 ал.3 от ТЗ и обжалването на списъка на неприетите вземания, в който е било включено от синдика.

От фактическа страна е безспорно, че на 09.12.2019 год. в полза на ответника Р. Я. е бил издаден обратен изпълнителен лист по гр. д. № 2840/2015 год. на ОС – Варна, с който В. Бл. Н. е била осъдена да му предаде владението върху поземлен имот с идентификатор 101135.2564.1529 и изградените в него сграда с идентификатор 101135.2564.1529.1 и сграда с идентификатор 101135.2564.1529.2. До издаването на обратния изпълнителен лист се е стигнало, след като неприсъствено решение №2628/10.04.2013 год. по гр.д.№12015/12 год. на СГС, с което Я. е бил осъден да заплати на В.Н. сумата от 131 800 евро, е било отменено и делото е разгледано от Апелативен съд Варна, който с решение №28/13.03.3018 год., поправено с решение №48/23.04.2018 год. по в.гр.д.№434/16 год., недопуснато до касационно обжалване, е отменил решение №258/26.02.2016 год. по гр.д.№2840/15 год. на ВОС и е отхвърлил исковете на В.Н. против Я. за връщане на сумата от 131 800 евро, дадена на неосъществено основание, евентуално дадена без основание, евентуално – на отпаднало основание. От мотивите на определение №260001/07.01.2021 год. по ч.гр.д.№4/21 год. на ВАпС и определение №76/17.03.3021 год. по гр.д.№447/21 год. по описа на БОС се установява, че въз основа на неприсъствено решение №2628/10.04.2013 год.

5 по гр.д.№12015/12 год. на СГС на В.Н. е бил издаден изпълнителен лист, по който е било образувано изп.дело №154/13 год. Принудителното изпълнение по това дело било насочено върху имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, които са били възложени на взискателя – В.Н..

Безспорно е между страните, че въз основа на обратния изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 116/2020 год. на ЧСИ рег. № 718.