Решение № 262228 от 09.07.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 09.07.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненски районен съд гражданско отделение

На десети юни две хиляди двадесет и първа година В открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ при секретар Ана

Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов гражданско дело № 1874 по описа за 2020 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.

„ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от

Д.Т.Я., с която претендира да бъде осъдена А.Г.Т. да му заплати сумата от 2000.00 лева, получена от нея по договор за заем от 24.12.2017г. год., с падеж на 24.12.2019 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда

– 12.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: На 24.12.2017г год А.Г.Т. получила заем от 2000лв. от Д.Т.Я. със срок за връщане 24.12.2019 год. В датата на получаване на заема издала в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 2000лв. с посочен в него падеж на 24.12.2019 год. Падежът за плащане по заема настъпил, но изпълненение не последвало, въпреки поканите.

Моли се исковата претенция да бъде уважена, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва иска. Сочи, че не е получавала заем от ищеца. Приложеният запис на заповед се оспорва като неистински. Излага твърдения, че е имала с сключен трудов договор с дружеството управлявано от ищеца – „Д. . *“ Е. във връзка с уговорка по който договор за работа се задължила да работи минимум две години, и затова е подписала запис на заповед, но това не е приложения от ищеца.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства

– запис на заповед от 24.12.2017г.; справка от ТД на НАП Варна за регистрирани и прекратени трудови договори, се установява, че: На 24.12.2017г. А.Г.Т. издал запис на заповед в полза на Д.Т.Я. за сумата от 2000 лева с падеж на 24.12.2019 г. В периода от 08.01.2018г. до 24.01.2018г. А.Г.Т. е имала сключен трудов договор с „Д . * *“ Е.

От заключението по приетата СПЕ се установява, че ръкописно изписания текст и подпис в графа издател на запис на заповед от 24.12.2017г. са положени от А.Г.Т.. Няма данни за прибавяне или изтриване на текст в документа.

От събраните гласни доказателства: показания на свидетеля А. И. Я., се установява, че е съпруга на Д.Т.Я.. Към 24.12.2017г. не са били съпрузи. Познава А.Т.. На 24.12.2017г., А. дошла на работното място на настоящия й съпруг в гр. В. ул. „Д. П.“ № * – Студио за татуировки „П.“ и го помолила за сумата от 2000 лева. Било Бъдни вечер и той нямало как да й откаже - нямала пари и била с малко дете. Присъствали само свидетелката, Д. и А.. Банкнотите били по 50 лева и 100 лева, и ги преброили пред свидетелката.

Многократно се споменала сумата от 2000 лева, която й трябвала в този момент. А. поискала да подпише запис на заповед, защото ще забави връщането на парите, но обещала до месец да ги върне.

Собственоръчно го разписала. Съпругът й имал приятелски отношения със сестрата на А. – П. Т., на която също е давал много пъти пари на заем в порядъка на 100-200 лева и винаги е връщала тези пари. Тя не е работила за него

От показанията на свидетеля

П.

Г.Т. се установява, че е сестра на А.Г.Т.. Познава Д.Я. много добре и били приятели. Един път е вземала 100 лв. на заем от него и му ги е върнала. Д. познавал и контактувал със сестра й чрез нея. А. тогава имала бебе на почти две години. Д. многократно предлагал на сестра й да работи при него. Имали уговорка, че тя може да започне при него работа като той й плати курс за татуировки, даде й сертификат и т.н., като тя се задължава да подпише договор, според който ако не работи две години за него ще плати курса за татуировки. На 24.12.2017г. била в магазина, в който работи като продавач на мъжки дрехи на около 20 метра от неговото студио. Сестра й отишла при нея и двете отишли при

Д., за да подпише и да започне курсове. Подписала документ, че се задължава да й предостави курс на стойност 2000 лева, а тя трябва да работи 18 месеца за него. Друг документ сестра й пред нея не е разписала. Екземпляр от този договор нямат.

Сестра й е можела да влезе в неговото студио без да я види. Нямало обучение и сертификат. Искал да работи без трудов договор, но после я назначил и съкратил.

Предложил й да му наплати студиото и да работи тя с нейна фирма като й дава половината доходи. Познава настощата съпругата на Д. – А., като към 24.12.2017г. не били женени, но тя била там, когато А. подписала запис на заповед, който приличал на този на лист 5 по делото, но имал още два реда след „РДВР Варна“, в които се пояснявало за какво са парите.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 240