Определение № 498 от 11.06.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 498 гр. Х., 11.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Х., VI-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.А като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.А

Гражданско дело № 20235600100820 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.

Подадена е искова молба с вх. № 9847/23.11.2023 г. от Д. С. Г., действащ в качеството си на ЕТ „Д. Г.“, срещу И. В. М.. С исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС, като с първия от тях се иска прогласяване нищожността на сделка за дарение, обективирана в нотариален акт № 70, том XXIV, дело № 3745/25.11.2021 г. поради заобикаляне на закона, а с втория се иска да бъде постановено решение, по силата на което ищецът да изкупи дела на ответника – 1/2 идеални части от недвижим имот, ведно с построените в него сгради, подробно описани в нотариален акт № 70, том XXIV, дело № 3745 от 25.11.2021 г. и нотариален акт № 101, том XXIV, дело № 3801/30.11.2021 г. при действително уговорените условия.

Исковата молба е оставена два пъти без движение за отстраняване на нередовности. С уточняваща молба вх. № 10549/13.12.2023 г. ищецът заявява, че оттегля иска си по чл. 33 ЗС в частта досежно описаните в т. 8, 9, 10 и 11 сгради.

С молба вх. № 10670/18.12.2023 г. са направени уточнения относно петитума на двата иска – иска се да бъде прогласена на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД нищожността на сделката за дарение, обективирана в нотариален акт № 70, том XXIV, дело № 3745 от 25.11.2021 г. на СВ – Х. като сключена при заобикаляне на закона и, на следващо място, да се постанови на основание чл. 33, ал. 2 ЗС заместване на приобретателя по двете сделки и да изкупи 1/2 идеални части от имота, посочени в нотариален акт № 70, том XXIV, дело № 3745 от 25.11.2021 г. и нотариален акт № 101, том XXIV, дело № 3801 от 30.11.2021 г. при действително уговорените условия.

С молба вх. № 341/12.01.2024 г. е уточнено, че предмет на иска са 1/2 идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Х., ведно с 1/2 идеални части от построените в него сгради с идентификатори от № 1 до № 7 включително и отново е направено уточнение на петитума на двата иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и по чл. 33, ал. 3 ЗС.

Подаден е отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът е навел твърдения и доводи, според които се поставя под въпрос дали ищецът все още е собственик на 1/2 идеални части от имота и построените в него сгради. Към отговора е приложено постановление за възлагане на недвижим имот от 01.09.2022 г. по изп.д. № 377/2012 г. на ЧСИ З.З. и влязло в сила решение № 373/24.11.2022 г. по в.гр.д. № 638/2022 г. на Окръжен 1 съд – Х., с което са оставени без уважение и без разглеждане жалби срещу постановлението за възлагане. наложило исковата молба да бъде оставена без движение за трети път с указания да се уточни - дали притежаваните от ищеца идеални части от имота са били изнесени на публична продан и дали към настоящия момент има влязло в сила постановление за възлагане на недвижимия имот на трето лице – купувач; да уточни правния си интерес от предявяване на обективно съединените искове в случай, че към настоящия момент вече не е собственик на съответните идеални части от имота; да уточни правния си интерес от предявяване на иска за нищожност на сделка за дарение; да уточни пасивната процесуална легитимация по всеки един от обективно съединените искове.

С молба вх. № 2656/18.03.2024 г. ищецът уточнява, че правният му интерес произтича от няколко обстоятелства. На първо място, от нетърпимостта на действащата правна доктрина спрямо нищожните сделки – тази за дарението на 1/40 идеални части от имота. Законът не поставял условие ищецът да бъде собственик на останалата част от имота към момента на постановяване на решението по предявения от него иск. Съществувалата към момента на изповядване на двете сделки съсобственост между ищеца и ответника и преценката от страна на съда именно към този момент, а не в някой последващ, който с оглед факта, че не е съобщена по надлежния ред на съсобственика от страна на прехвърлителя може да бъде отдалечена във времето без конкретен срок, което създавало възможност този съсобственик да прехвърли своята част от имота на друго лице. В настоящия момент правният интерес от предявяване на иска произтичал и от други допълнителни обстоятелства, които се изброяват. Дори да е влязло в сила Постановлението за възлагане, транслативният ефект по отношение на прехвърляне на собствеността върху имотите, описани в него, все още не се е бил проявил, тъй като отговора на исковата молба нямал характера на информация за настъпили факти с правно значение. Все още не било изготвено разпределение на получените от ЧСИ по делото суми, което на практика обуславяло и съществуването на съсобствеността между ищеца и ответника, тъй като не било извършено последното изпълнително действие – въвод във владение, с което слагало край на изпълнителното производство. На следващо място, правният интерес на ищеца от предявяване на иска за нищожност бил обусловен от факта, че на практика с нея се подготвя последващата сделка – за продажбата на останалите идеални части на лице, което вече има качеството на съсобственик. С тази сделка страните целели заобикаляне на императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗС – имота да бъде предложен за закупуване най-напред на ищеца, а не на надарения.

Съдът прецени, че така дадените уточнения от ищеца не са достатъчни и с определение № 282/22.03.2024 г. постанови да се изиска от ЧСИ З.З. допълнителна информация относно обстоятелствата по движението и хода на производството по изп.д. № 377/2012 г. В изпълнение на определението по делото е постъпило писмо вх. № 5147/28.05.2024 г. Дадена е изчерпателна информация относно хода на производството по изпълнителното дело. Образувано е въз основа на два изпълнителни листа, съгласно които ищецът Д. С. Г. в качеството на длъжник е осъден да заплати на взискателя К.Х.А. сума в размер на 13 690.81 лв. – авансово платена сума по нотариално заверен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, както и за сумите от 273.82 лв. и 400 лв., представляващи деловодни разноски. Впоследствие вземанията на взискателя К.А. са прехвърлени чрез цесия на А.П.И., който се е конституирал като взискател по делото. По молба на взискателя на 09.12.2021 г. в Служба по вписванията – Х. е вписана възбрана върху 1/2 идеални части от поземлен имот и 7 броя сгради, находящи се в град Х., местност „Сучукмаз“, собственост на ЕТ „Д. Г.“, а на 19.01.2022 г. е вписана възбрана върху 4 бр. сгради в имота. Възбраненият имот и сградите в него са същите, които са предмет на исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС. По молба от 11.05.2022 г. от взискателя по делото са насрочени описи на възбранения имот, за което длъжникът Д. Г. е бил надлежно уведомен. На 07.06.2022 г. е извършен опис на недвижимия имот и построените в него 2 сгради, като на 14.07.2022 г. е изготвено обявление за изнасяне на публична продан и на основание чл. 487 ГПК е извършено редовно разгласяване на проданта. На 26.08.2022 г. за купувач на недвижимия имот е обявен „Еко Титан Груп“ АД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление град С., ***А, платена сумата по проданта и на 15.10.2021 г. е издадено Постановление за възлагане на недвижим имот, което е съобщено на страните.

Депозирана е жалба от длъжника Д. Г. срещу действията на съдебния изпълнител по издаване на постановлението за възлагане, като са депозирани още жалби от А.И.Г.

Образувано е в.гр.д. № 638/2022 г. и е постановено решени № 373/24.11.2022 г. на Окръжен съд – Х., с което жалбите са оставени без уважение и без разглеждане. Решението е влязло в законна сила на 11.01.2024 г. На 19.02.2024 г. ответникът И. В. М. е депозирал по изпълнителното дело обезпечителна заповед по ч.гр.д. № 603/2023 г. на ОС - Х., с която е наложена възбрана върху притежаваните от ищеца Д. Г. идеални части от процесния поземлен имот. На 11.03.2024 г. е присъединен взискател „ЕВН“ ЕАД. Подадена е молба на 29.02.2024 г. от купувача по публичната продан „Еко Титан Груп“ АД, с която се иска да бъде насрочена дата за въвод във владение. Такъв е извършен и е съставен протокол от 12.03.2024 г. Постановлението за възлагане на недвижимия имот е вписано в Служба по вписванията на 11.03.2024 г. На 20.03.2024 г. постъпилите суми от публичната продан на процесния имот са наредени по сметките на страните по делото. Недоволен е останал длъжникът Д. Г., който е подал жалба срещу действията на съдебния изпълнител за нареждане на сумите. В справката е посочено, че към настоящия момент делото не е прекратено, тъй като има задържани суми за присъединени вземания на кредитори, за които следва да се представи изпълнителен лист по чл. 459, ал. 1 ГПК.

При така установените обстоятелства съдът намира, че предявените обективно съединени искове се явяват недопустими поради липса на правен интерес. Съображенията за това са следните:

Обща процесуална предпоставка за всички видове искове е наличието на правен интерес. Интересът от търсената защита е процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск. Той се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен правен спор. Заинтересован да предяви иск е този, чието право се засяга от правния спор. За лица, които са чужди на материалното правоотношение, следва да се прецени дали техните права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение.

Също така би било могло да се приеме, че е налице правен интерес, ако ищецът се позовава в определени хипотези на фактическо състояние или на възможност да придобие права (например, да се позове на придобивна давност), както и в случаите, когато се твърди, че ответникът претендира или се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална част от вещта, която превишава притежаваната от ищеца идеална част от тази вещ.

Правен интерес би бил налице, ако ищецът все още продължава да има качеството на съсобственик и ако цели с решението по предявен от него иск да прекъсне придобивната давност, която е започнала да тече в полза на останалите съсобственици. Подобни твърдения не са навеждани от ищеца и не могат да се извлекат от съдържанието на исковата молба, с оглед естеството на исковете - за нищожност на сделка и за изкупуване на съсобствен дял.

Настоящият съдебен състав приема, че правен интерес в настоящия случай може да е налице тогава, когато решението по делото ще се отрази на правното положение на ищеца и с него ще се постигне определен целен резултат. В случая ищецът Д. Г., действащ като едноличен търговец, не е страна по договора, който иска да бъде прогласен за нищожен, както и да по сделката, по която иска да упражни правото на изкупуване. Като трето по договора лице, ищецът би имал интерес от обявяването му за недействителен, ако договорът засяга конкретни негови материални права и интереси. Подобен извод не може да бъде направен от изложените твърдения и установените до този момент данни по делото.

3

Съсобственикът би имал има правен интерес да претендира нищожността на сделката или упражняване правото на изкупуване, ако ответникът с фактически или правни действия му оспорва това право или ако има интерес да не допусне външни лица за съсобствеността да придобият дял в нея. Но това би могло да е налице само тогава, когато ищецът все още продължава да има качеството на съсобственик, а в случая се установява, че той вече е изгубил това качество. От представените с отговора на исковата молба писмени доказателства и най-вече от изисканата служебно справка за движението на производството по изп.д. № 377/2012 г. на ЧСИ З.З., се установява по безспорен начин, че притежаваните от ищеца идеални части от съсобствения имот са били предмет на публична продан и са придобити от трето лице – купувач по проданта.

Следователно, възниква въпросът – какъв определен резултат цели да постигне ищецът в настоящия случай, ако той вече е изгубил качеството си на съсобственик?