Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1195 от 19.06.2024, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1428/2024
Вид
Определение № 1195
Подписан
19.06.2024
В сила
09.07.2024
Състав
Катя Сукалинска

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1195 гр. Благоевград, 19.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101428 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№1428/2024г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по искова молба вх.№12479/29.05.2024г. на „Б , представлявано от Д, против А. К. К., ЕГН **********, гр.Бл, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №835/26.09.2023г. по ч.гр.д.

№1911/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград.

При извършената проверка на исковата молба, на основание чл.130 от ГПК, съдът констатира, че предявеният иск е недопустим.

Горният извод съдът прави въз основа на приложените по делото материали, от анализа на които се установява следното:

Ищецът „Банка ДСК“ АД е подал заявление с вх.№18898/25.09.2023г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответника А. К. К., по което е образувано ч.гр.д.

№1911/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград. Съдът е уважил заявлението и е издал в полза на заявителя срещу длъжника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №г. по описа на Р На основание чл.418, ал.6 от ГПК заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез частен съдебен изпълнител Виолина Тозева, рег.№795, с район на действие Окръжен съд – Благоевград. Видно от представевената разписка връчителят е посетил адреса на длъжника /регистрирания постоянен и настоящ адрес - гр.Благоевград, ул.“Струма“ №19, вх.В, ет.1, ап.3/ на дати 03.01.2024г., 17.01.2024г., 17.02.2024г. /събота/, и 28.03.2024г., като е удостоверил, че не е открил лицето, не отваря никой. На 28.03.2024г. е залепено уведомление на входната врата на жилището. На основание чл.47, ал.3 от ГПК ЧСИ е извършил служебна справка за регистрирани трудови договори на длъжника, от която се установява, че същият няма действащ трудов договор. На основание чл.47, ал.5 от ГПК заповедта се счита за редовно връчена с изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата, считано от датата на залепване на уведомлението /28.03.2024г./ - т.е. на 1

12.04.2024г.

При тези данни, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд с Определение №744/19.04.2024г. е указал на заявителя, че издадената в негова полза заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в едномесечен срок от съобщаването следва да предяви иск за установяване на вземането си. В указания срок заявителят „Б е предявил установителен иск срещу длъжника А. К. К. за установяване на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, по който иск е образувано настоящото гр.д.

№1428/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград.

При така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и надлежното извършване на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение в рамките на заповедното производство, в конкретния случай – чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК, като преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 от ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск /т.10а от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че не са били налице предпоставките по чл.415, ал.1, т.2 във вр. с чл.47, ал.5 от ГПК за даване на указания за предявяване на иск за установяване на дължимостта на вземането по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК изисква наличието на две кумулативно предвидени представки. В настоящия случай е налице първата предпоставка – връчена заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.5 от ГПК. Не е налице втората изискуема предпоставка – връчителят да е събрал данни и да е удостоверил, че длъжникът не живее на адреса. Видно от отбелязванията върху разписките, връчителят не е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, което обстоятелство да е удостоверено по посочения в закона начин. Същият единствено е удостоверил, че при посещенията на адреса не е открил длъжника. Неоткриването на лицето на адреса не може да бъде приравнено на посочената по-горе хипотеза – „не живее“.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че за ищеца липса правен интерес от предявяване на установителен иск, евентуално същият е преждевременно предявен, поради което производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо. В преценката на заповедния съд е дали да приеме, че заповедта е влязла в сила или следва да бъдат дадени указания на връчителя 2 изрично да изясни и впише в призовката факта дали длъжника живее или не на адреса.

Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх.№12479/29.05.2024г. на „Б, представлявано от Див, против А. К. К., ЕГН **********, гр.Б, ул и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№1428/2024г. по описа на Районен съдБлагоевград.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 3