Решение № 272 от 04.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Пловдив, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пенка Кр. Стоева Йоаниду при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Гражданско дело № 20215300102410 по описа за 2021 година

Обективно кумулативно искове за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, основани на чл.2,ал.1,т.3,предл.2, хипотеза първа от ЗОДОВ.

Ищецът Г. Г. СТ., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, моли съда да осъди ответната Прокуратура на РБ да му заплати по банкова сметка *** при ***, на която е титуляр, обезщетение от 100000лв. за неимуществени вреди и обезщетение от 1800лв.- за имуществени вреди, като исковете му са основани на твърденията, че:

В периода 2008г.-2012г., между ищеца, като съдружник в дружество с ограничена отговорност „***“ ООД, ЕИК ***, с предмет на дейност организиране на ***, и съдружниците му, възникнали неуредени отношения, свързани с двукратни опити на съдружниците му за неговото изключване от дружеството. При рязкото влошаване на отношенията му с другите двама съдружници, ищецът решил да предприеме действия за опазване и съхранение на паричните средства, вложени от него в имуществото на дружеството, в което притежавал *** от общо *** дяла от капитала му, като в тази връзка, на 23.01.12г. изнесъл от ***, находяща се в наето от дружеството помещение, 39 *** и други вещи, като 17броя от *** съоръжения, които били наети и били собственост на дружество „***“ ЕООД- ***, му били върнати. По същия начин на собствениците им били върнати и останалите съоръжения, ползвани по договори за наем, а останалата част от вещите била оставена на съхранение в два гаража, собственост на ищеца. През август 2012г., в един от гаражите на ищеца била извършена кражба, при която били отнети 12 бр. ***, за която била 1 образувана пр.пр. №3039/12г. по описа на РП-***, ДП №2581/12г. по описа на ОД на МВР – ***, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 вр. с чл.194 от НК, като към датата на исковата молба самоличността на дееца била неустановена.

На 04.07.12г., срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.206,ал.1 от НК /обсебване/, било образувано и ДП №1084/2012г. по описа на ОД на МВР ***, пр.пр. №301/2012г. по описа на РП- ***.

С Постановление на Районна прокуратура-*** от 10.12.15г. по пр.пр. №301/12г., ищецът бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.323,ал.1 от НК , тъй нареченото „самоуправство“, макар ДП №1084/12г. и ДП №2933/12г. да се водели за извършено престъпление по чл.206,ал.1 от НК, срещу неизвестен извършител, и като не бил никога привличан като обвиняем в извършване на престъпление по чл.206,ал.1 от НК.

На 18.01.16г. на ищеца бил връчен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.323,ал.1 от НК, изготвен по ДП №1084/12г. на ОД МВР-***, пр.пр. №301/12г. на РП- ***, впоследствие преобразувана в пр.пр. №315/15г. по описа на РП-***, след като делото било връщано двукратно на Прокуратурата със съдебни актове на РС-***, потвърдени от ОС-***, с указания за събиране на нови доказателства.

Било образувано нохд №209/16г. на Районен съд- ***, по което, с Присъда №48/08.04.16г., той бил признат за виновен и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което било отложено за срок от 4 години, и му било наложено и наказание „глоба“ в размер на 500лв. Тази присъда била отменена изцяло с Решение №121/19.09.16г. по внохд №318/16г. на ОС-***, като делото било върнато за ново разглеждане.

След връщане на делото в Районен съд било образувано нохд №1869/16г., по което, с разпореждане от 04.10.16г., съдебното производство било прекратено и делото било върнато на РП-***, тъй като от обвинителния акт не личало какъв е предмета на спора, а се налагал извод, че ищецът не е извършил присвоителни действия.

След прекратяване на съдебното производство с разпореждането от 04.10.16г., до 29.04.20г., наказателното производство срещу ищеца било неколкократно прекратявано с актове на РП-***, и конкретно:

С Постановление от 01.02.17г., тъй като действията му не биха могли да се квалифицират като престъпление от общ характер и деянието му не разкрива признаци на престъпление по чл.323 от НК, но като при обжалване на същото постановление от ощетеното лице „***“ ООД то било отменено с Определение №244/16.03.17г. на РС- ***, потвърдено с Определение №232/11.05.17г. на ОС-***, и делото било върнато на РП- *** за продължаване на разследването;

С Постановление от 30.03.18г. на РП-*** наказателното производство било прекратено поради липса на осъществени състави на престъпленията „самоуправство“, „обсебване“ и „кражба“ , но при обжалването му от ощетеното лице „***“ ООД то било отменено с Определение №411/27.06.18г. на РС- ***, потвърдено с Определение 2

№327/17.08.18г. на ОС-***, и делото било върнато на РП- *** за продължаване на следствените действия;

С постановление от 29.04.20г. на РП- ***, пр.пр. 301/12г., ДП №1084/12г., били прекратени изцяло, тъй като след приключване на разследването е формирано мнение, щото деянието не е извършено или не съставлява престъпление.

В резултат на проведеното срещу него наказателно производство, с очевидна тенденциозност от страна на ответника, тъй като от самото му начало било ясно, че става дума за неуредени отношения между съдружници, действията във връзка с които не биха могли да се квалифицират като престъпление, ищецът претърпял сериозно увреждане на правната му сфера- бил му нанесен тежък емоционален стрес, силно се променил, видимо отслабнал, сринал се психически, станал нервен, разсеян и притеснен, затворил се в себе си, в началото на процеса започнал да подтиска емоциите си, но след постановената осъдителна присъда вече не успявал да стори това- оплаквал се от световъртеж, общо безпокойство, напрегност и безсъние, движенията му станали забавени, получавал паник атаки и лека форма на инсулт. Развил ***, вследствие на стреса и тревогите, поради което е на медикаментозно лечение. В резултат на повишената кръвна захар развил и ***, което наложило неколкократни интервенции на очите, извършени в ***, но въпреки това, в момента почти не виждал. Вследствие все на негативните емоции, започнал да страда от високо кръвно налягане и *** на сърцето. Многократно бил приеман в блоницата със съмнения за инфаркт. Влошаването на здравословното му състояние налагало посещения на невролози, психиатри и извършване на множество изследвания. Изпитвал чувство на безпомощност и обреченост. Тъй като бил с много добра репутация като *** и заемал висок пост като ***-***, и бил човек със самочувствие, уважаван от колегите си, с амбиции да изгради имидж на коректен, отговорен и добросъвестен служител, изживявал случилото се изключително тежко, претърпял разрив в отношенията си с близки и познати, сринало се самочувствието му и бил безвъзвратно променен завинаги, като дори прекратяването на производството не успяло да премахне чувството му, че има негативна атестация в обществото и продължил да чувства силна обида. Процесът въздействал освен на психиката и на здравето му, и на финансовото му състояние и социалната му реализация.

За описаните по-горе като претърпени в пряка причинна връзка с наказателното производство неимуществени вреди счита, че обезщетение от 100000лв. е справедливо да го възмезди, а за имуществени вреди търси обезщетение в общ размер от 1800лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по внохд №318/16г. на ОС-*** по договор за правна защита и съдействие №3491/01.09.16г.

Моли и двете претендирани обезщетения да му се присъдят със законна лихва от 29.04.20г.- влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

/Виж исковата молба и уточнение вх.№15589/18.11.21г. на л.81-л.84/.

3

Пледира по същество за уважаване на исковете изцяло, с присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 01.02.22г. /л.128/. Развива съображения и с писмена защита вх.№4483/17.02.22г.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.

№13718 /л.68-л.71/, с който е взел становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан, тъй като : липсват доказателства за реално претърпяване на сочените вреди и за това, че те са пряк и непосредствен резултат от проведеното наказателно производство, а и като от част от приложените доказателства личи, че се касае до заболявания, които са били налични при ищеца и преди да бъде привлечен като обвиняем; са налице данни и за съпричиняващи вредите фактори- влошени отношения със съдружниците и водени с тях дела, кражба на част от *** и загуба от ищеца на всички вложени от него в дружеството средства.

Повдигнал е възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливост.

Повдигнал е искане за пълно освобождаване от отговорност, на основание чл.5 от ЗОДОВ, тъй като ищецът сам е дал повод с неправомерното си поведение за започнатото срещу него наказателно преследване, като без знание и съгласие на съдружниците си е предприел разпоредителни действия с активи на дружеството, част от които са станали обект на кражба и няма данни той да е обезщетил останалите съдружници за понесените загуби.

Възразява по искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията от дата, по-ранна от тази на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Възразява по искането на ищеца за присъждане на размера на заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокатско възнаграждение като прекомерен, при липса на правна и фактическа сложност на делото.

Пледира по същество за пълно отхвърляне на предявените искове, поради липса на събрани доказателства за наличие на пряка причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и поради наличие на основание за освобождаването му от отговорност на основание чл.5,ал.1 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е претърпял вреди изключително по своя вина, предприемайки разпоредителни действия с активи на дружеството, без да уведоми за това останалите съдружници.

Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователен, тъй като ищецът не установи реалното им претърпяване, поради което следва да се 4 отхвърли изцяло, а искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 5000лв., а за разликата до претендираните 100000лв. следва да се отхвърли, тъй като : е частично неоснователен -ищецът не доказа реално претърпяване на всички сочени неимуществени вреди и/или наличето на пряка причинна връзка между тяхното претърпяване и проведеното срещу него наказателно производство; тъй като възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост е основателно; тъй като са налице предпоставки по чл.5,ал.2 от ЗОДОВ за намаляването му, поради това, че ищецът е допринесъл виновно за увреждането си; тъй като се установи наличие и на други фактори, съпричиняващи търпените от ищеца неимуществени вреди, стоящи извън проведеното срещу него наказателно производство, при следните съображения:

І.По допустимостта.

Изложените от ищеца обстоятелства, щото е претърпял неимуществени и имуществени вреди във връзка с повдигнато му от ответника обвинение, производството за което е било прекратено, тъй като деянието не е извършено или не съставлява престъпление, попадат в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3,предл.2, хипотеза първа от ЗОДОВ и правят иска му допустим, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните в производството.

ІІ.По основателността.

1.В с.з. от 08.02.22г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на страните с Определение №1408/21.11.21г., с което е очертал релевантните факти за предявените от ищеца искове и повдигнати от ответника възражения, и е разпределил тежестта за установаяването им между страните /виж определението от 21.11.21г. на л.86-л.90 и протокола от с.з. на 08.02.22г. в частта на л.129-л.130/.