Решение № 90 от 18.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Благоевград, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Търговско дело № 20241200900217 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл.

429, ал. 2, т. 2 от КЗ.

Ищцата В. Н. С. твърди, че 20.01.2023 г. в гр. Петрич е настъпил пътен инцидент, в който е пострадала. Сочи, че инцидентът се е развил при следната фактическа обстановка: на 20.01.2023 г., в 07:58 ч., в гр. Петрич, лек автомобил марка „Тойота“ модел „Приус“, peг. № ***, управлявано от Н. С., се е намирал на кръговото кръстовище, образувано от ул. „Рокфелер“ и ул.

„Цар Борис III“, когато при напускане на кръстовището, поради несъобразяване с пътната обстановка и уязвимите участници в движението, не забелязва и не пропуска пресичащата по пешеходна пътека, от лявата му страна пешеходка - В. С.. Ищцата твърди, че вследствие на удара е политнала и паднала на земята, при което е получила фрактура на лявата си раменна става.

Инцидентът се е развил на пешеходна пътека, пред магазин „Витамина“.

Сочи, че било образувано ДП № 314-ЗМ — 151/2023 г., по описа на РУ - гр.

Петрич, като същото е било прекратено, поради направено искане от страна на пострадалата, съгласно чл. 343, ал. 2 от НК.

Ищцата твърди, че виновният причинител има валидна застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „Бул инс” АД за лек автомобил марка „Тойота" модел „Приус“, peг. № ***, с период на покритие от 16.08.2022 г. до 15.08.2023 г.

Сочи още, че непосредствено след пътния инцидент В. С. била транспортирана в МБАЛ „Югозападна болница“ ООД - гр. Петрич, където постъпила с оплаквания ***

Ищцата В. Н. С. описва подробно всички ***

Твърди, че във връзка с реализираното произшествие на 06.03.2024 г., е 1 била надлежно заведена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди пред дружеството ответник съгласно чл. 380 от КЗ, видно от молба с вх. № ОИ-158512/06.03.2024 г. Въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по претенцията е изтекъл, към настоящия момент от ответното дружество не са заплатили дължимото се обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищцата В. Н. С. моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗД “БУЛ ИНС” АД да заплати на В. Н. С. застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 20.01.2023 г., в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждането на доброволната претенция пред ответното дружество по чл. 380 от КЗ - 06.03.2024 г., до окончателното плащане на дължимата сума.

Ответникът ЗД „Бул инс” АД, чрез процесуалния представител адв. М.

Г., е депозирал отговор в срок, в който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер, както и акцесорните искове. Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и обстоятелството, че водачът, с поведението си, е станал причина за ПТП, като твърди, че вината е на ищцата, тъй като въпреки, че е възприела движещия се по пътното платно лек автомобил е проявила небрежност и е променила посоката си и скоростта си на пресичане на платното за движение, като сама се е ударила в страничната част на лекия автомобил.

Твърди, че водачът на лекия автомобил е спрял преди пешеходната пътека, осигурил е предимство на преминаващата по него пешеходка и след това е потеглил с много ниска скорост, като е бил „догонен“ от ищцата, която се е ударила в страничната част на лекия автомобил на около 0,5 м., но вече след пешеходната пътека.

Ответникът оспорва и заявените в исковата молба неимуществени вреди по вид, характер, интензитет и продължителност на лечението и възстановителния период, както и претенцията за законна лихва.

В отговора се прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Поддържа се, че ПТП е настъпило в причинна връзка от поведението на ищцата.

В депозираната допълнителна искова молба се поддържа подадената искова молба с аргументи, изложени в нея, като се оспорват възраженията, направени в отговора на исковата молба. В отговора на допълнителната искова молба се оспорват всички възражения, направени в първоначалния отговор, по начина по който са изложени.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят относно съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „Бул инс” АД за лек автомобил марка „Тойота" модел „Приус“, peг. № ***, с период на покритие от 16.08.2022 г. до 15.08.2023 г.

По делото, с исковата молба, са представени Постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.12.2023 г. и Епикриза на ищцата от МБАЛ „Югозападна болница“ ООД – гр. Петрич.

Допуснати са съдебна автотехническа експертиза и съдебно медицинска експертиза, които са приети по делото.

Допуснат е до разпит свидетел за установяване характера и продължителността на болките на В. Н. С. – Д. С. Ч. – ** на пострадалата.

Ответникът е направил искане за конституиране на трето лице – помагач на негова страна на водачът на процесния лек автомобил - Н. А. С., адрес: с*** и съдът е конституирал лицето.

Въз основа на приетото, неоспорено от страните заключение по 2 допуснатата съдебно авто – техническа експертиза и другите събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че механизмът на ПТП е следният: Водачът Н. С. е управлявал лек автомобил марка „Тойота“ модел „Приус“, с peг. № ***. Посоката на движение била от с. Ръждак към МБАЛ „Рокфелер“ - гр. Петрич. Пътят е бил мокър, без дефекти и неравности, пътната маркировка е била ясно видима. При излизане от процесното кръгово кръстовище, водачът С. е намалил скоростта на управлявания от него автомобил, като е пропуснал неизвестен по делото пешеходец, движещ се в посока от дясно-наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил по пешеходна пътека тип „Зебра“.

В същия момент, пешеходката В. С. се е движила по същата пешеходна пътека, но отляво-надясно спрямо посоката на движение на лек автомобил марка „Тойота“ модел „Приус“, с peг. № *** и се е намирала около средата на бул. „Рокфелер“ и навлизала в дясното платно за движение - платното, по което се е движил и процесният лек автомобил Тойота. Водачът на лек автомобил марка „Тойота“ модел „Приус“, с peг. № *** е пропуснал преминаващия отдясно-наляво неизвестен по делото пешеходец. Когато неизвестният пешеходец е бил от лявата страна извън коридора на лек автомобил марка „Тойота“ модел „Приус“, с peг. № ***, пешеходката С. се е отклонила наляво спрямо нейната посока на движение и е ускорила темпа на движение.

След промяна на посоката на движение, пешеходката С. е излязла извън очертанието на пешеходната пътека - след пътеката, гледано към МБАЛ Петрич, а по ширина на около 13,6 m вляво от левия бордюр, в дясната пътна лента на дясното платно за движение, гледано в избраната посока, е настъпил удар между лекия автомобил в областта между предна и задна лява врата и пресичащата на 0,5 м. след пешеходната пътека отляво-надясно спрямо посоката на движение на автомобила и пешеходката С.. След удара пешеходката С. е политнала назад и е паднала на земята. Вследствие на ПТП, пешеходката С. е получила телесни увреждания.

От заключението на съдебно медицинската експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено и съответно на събраните гласни и писмени доказателства, се установява, че ищцата В. С. в резултат на ПТП, настъпило на 20.01.2023 г. е получила ***

Свидетелката Д. С. Ч. посочва, че ищцата е останали ** Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ , увреденият, спрямо който деликвентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите спрямо застрахователя по договор „гражданска отговорност”, застрахован по който е деликвентът – правната фигура на прекия иск. За да бъде уважен иска по чл. 432, ал.1 КЗ следва да се установи наличието на 3 следните предпоставки: 1) валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между ответника и виновния водач; 2) противоправно деяние на водача на лекия автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”;

3) неговата вина;

4) настъпили за ищеца неимуществени/имуществени вреди;

5) причинна връзка между противоправното поведение и претърпените вреди.

На първо място следва да се посочи, че в производството се доказа, че за лек автомобил марка „Тойота" модел „Приус“, peг. № *** е налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между ответното дружество и собственика на посоченото МПС, която е била валидна към момента на настъпване на процесното ПТП.

По делото се доказа и това, че е налице противоправно поведение от страна на водачът Н. С., който на 20.01.2023 г. е управлявал застрахованото МПС, доколкото със свое действие е нарушил задължения, установени от правните норми, а именно съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Вината на дееца се предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45 ЗЗД, като съдът определя същата в размер на 25 % за настъпилото ПТП.

Вина за настъпилото ПТП, каквото възражение за съпричиняване е направено от страна на ответното застрахователно дружество, а именно 75 % има и пешеходецът В. Н. С., за която се установи също, че е нарушила задължения, установени от правните норми, а именно съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДвП преди да навлязат на платното за движение, пешеходците могат да сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка - лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя. Сигнализацията не освобождава пешеходците от задължението, преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение. Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни 4 средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; да не преминават през ограждения от парапети или вериги.

Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник и в нарушение на правилата за движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата н а ч л . 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите.

В конкретния случай, както съдът прие по-горе от фактическа страна, между двамата участници в ПТП няма данни да е имало препятствия, ограничаващи видимостта. Всеки от тях е имал възможността и задължението да съобрази поведението си с пътната обстановка, като виновният водач Н. С. не е сторил това.

От своя страна, пешеходката също е можела да възприеме безпрепятствено посоката на движение и скоростта на автомобила, която се установява от заключението на САТЕ, не е била висока. При това положение, съдът намира, че пешеходка е била длъжна преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с разстоянието до приближаващото се МПС и със скоростта му на движение. От заключението на САТЕ се установява с категоричност, че пешеходката е имала възможността да спре и да изчака да се освободи пешеходната пътека и тогава да премине. Като не е направила това, последната обективно е допринесла за настъпването на удара, поради което възражението за съпричиняване е основателно.