Решение № 228 от 15.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Велико Търново, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20244100500035 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 30.11.2023 година, постановено по гр.дело № 2355 по описа на Великотърновски районен съд за 2023 година, предявения от П. Д. К. против "Електроразпределение Север"-АД, гр.Варна иск, с който търси присъждане на сумата от 1 250 лв., платена без правно основание, е отхвърлен като неоснователен.

Решението е обжалвано от П. Д. К. с оплаквания за неправилна преценка на доказателствата и противоречие с материалния закон. Претендира отмяна и постановяване на ново решение, уважаващо иска с присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – "Електроразпределение Север"-АД, гр.Варна - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 98а от Закона за енергетиката във връзка с чл. 55, ал. 1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ. бр.

35 от 30 април, 2019 год., изм. и доп.).

Ищцовата страна - П. Д. К. - излага в исковата си молба, че с ответника са в договорни отношения по доставка на електричество. За периода от 16.11.2016 година до 28.04.2022 година му била начислена сумата от 4 845,08 лв., стойност на неотчетена 1 електрическа енергия. Видял се принуден да плати, за да не му бъде прекъснато електрозахранването. Като оспорва вземането на ответника реда на настоящото производство претендира присъждане на 1 250 лв., част от платеното и присъждане на разноските по делото.

Ответната страна - "Електроразпределение Север"-АД, гр.Варна - оспорва иска с възражения сумата да е стойност на реално доставена електроенергия. Проверка установила, че електромерът е отчел количества електричество в невидим на дисплея регисър.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна:

Не се спори, установено е от обясненията на страните, че ответникът доставя електричество в имот на ищеца. На 28.04.2022 година служители на ответното дружество са проверили електромера на имот на ищеца в гр. Варна, демонтирали са го и са го изпратили на проверка – констативен протокол от посочената дата. Метрологичният институт е дал заключение, че при софтуерно четене е установена промяна в схемата на свързване, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т 3 – 024567,3 kWh. Въз основа на тези констатации за времето от 16.11.2016 година до 28.04.2022 година ответникът е преизчислил сметката на ищеца със сумата от 4 845,08 лв. – фактура № ********** от 11.05.2022 година.

Начисленията в регистър Т 3 на електромера изисквали софтуерна намеса, променяща тарифната схема. Настроени да отчитат доставяното електричество били само регистър 1 и 2 – неоспорената експертиза. В същия смисъл са и констатациите на Българският институт по метрология. Експертизата не се ангажира със заключение кога са възникнали показанията в регистър Т 3 и на какво се дължат – разпитът на вещото лице в съдебното заседание на 10.11.2023 година.

Фактите налагат извод за основателност на предявения иск. Твърдението на ответната страна да е доставила електричество на стойност исковата сума е недоказано. За да претендира цена, продавачът трябва да е изправна по правоотношението страна - да е доставил електричество, а точно този факт е спорен и по делото не е подкрепен с доказателства. Констативният протокол от 28.04.2022 година, на който ответникът се позовава като доказателство за начислението, е непротивопоставим на ищеца и сам по себе си не установява доставка на енергия. Като частен свидетелстващ документ няма доказателствена стойност за удостоверените факти – аргумент за противното от чл. 179 от ГПК. Същото се отнася и до протокола на Българския институт по метрология № 146 от 05.05.2022 година – касае се за частно експертно заключение, непротивопоставимо на ищеца.

Искът е неоснователен и по стриктно юридически съображения. За времето от 12.11.2013 година до 14.02.2017 година ответното дружество не е имало право на 2 преизчисление на соченото основание - измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, а за времето от 14.02.2017 година до 30.04.2019 година изобщо не е имало право на корекция. В тази насока е правната уредба по Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ. бр.98 от 12 ноември 2013г., отм.). Разбивката по периоди, направено със становището на ответното дружество на лист 11 от преписката на първостепенното производство е произволна, щом и по експертен път не може да се установи каква е причината за начисленията в регистър Т 3 на електромера.

Доводите на ответника са в противоречие с експертното заключение относно причината за начисленията в Т3 на електромера и с нормативанта уредба на правото на корекция за времето до 30.04.2019 година. Затова самостоятелни доводи по неоснователността им съдът не излага.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски за две инстанции, като сума доказани в размер на 975 лв.

По частната жалба:

С атакуваното определение първостепенният съд е отказал изменение на решението в частта за присъдените разноски по правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Жалбата е неоснователна предвид изхода на спора – искането на жалбоподателя е задоволено с ново произнасяне по същество по въпроса за отговорността за разноски.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отменя по реда на чл. 271 от ГПК решение 30.11.2023 година, постановено по гр.дело № 2355 по описа на Великотърновски районен съд за 2023 година, вместо което постановява:

Осъжда "Електроразпределение Север"-АД, гр.Варна да заплати на П. Д. К., ЕГН:

**********, гр. Велико Търново, ул. „**“, 1 250 (хиляда двеста и петдесет лева) лв., част от недължимо платена и твърдяна да възлиза на 4 845,08 лв. сума, основание чл. 55, ал. 1, предложение първо, от Закона за задълженията й договорите, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 1.08.2023 година до окончателното му заплащане, както и сумата от 975 (деветстотин седемдесет и пет лева) лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Отхвърля жалбата на П. Д. К., ЕГН: **********, гр. Велико Търново, ул. „**“, против определение от 05.01.2024 година по гр.дело № 2355 по описа на Великотърновски районен съд за 2023 година, като неоснователна.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4