Определение № 14185 от 01.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14185 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно частно гражданско дело № 20261100505707 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С определение № 8700 от 04.03.2026 г., постановено по гр. д. № 67161/2024 г. по описа на СРС, 39-ти състав, е оставено без уважение искането на собствениците в етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. София, ул. ********, за изменение на решение № 20628 от 13.11.2025 г., постановено по гр. д. № 67161/2024 г. по описа на СРС, 39-ти състав, в частта за разноските, с което е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над присъдения размер от 400,00 лв. до претендирания размер от 1200,00 лв.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от собствениците в етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. София, ул. ********, представлявана от професионалния домоуправител “Нашият вход София“ ООД, чрез пълномощника – адв. К.К., с надлежно учредена представителна власт. Поддържа се, че съдът неправилно е намалил размера на дължимото се в тяхна полза адвокатско възнаграждение от 1200 лв. на 400 лв. без за изложи конкретни фактически и правни съображения в тази насока. Наред с това считат и че съдът неправилно е определил размер на дължимите разноски с оглед на уважената част на предявените искове, чийто размер спрямо жалбоподателите възлиза на 1240 лв. Молят определението да бъде отменено, като решението бъде изменено и им бъде присъдено пълния размер на направените по делото разноски в размер на сумата от общо 1550 лв.

Ответникът по частната жалба – Л.И.И. е подала отговор в законоустановения срок, в който оспорва същата по подробно изложени съображения и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.

1

Производството пред СРС е образувано по предявен от собствениците в етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. София, ул. ******** срещу Л.И.И. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 150 лв., предявен като частичен иск от общо 605 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на разходите за отстраняване на повредите по изграденото видеонаблюдение в сградата, заедно със законната лихва, считано от 11.11.2024 г. до окончателното плащане на сумата.

Представен е списък по чл. 80 ГПК (л. 58 от делото пред СРС), съгласно който ищците претендират заплащане на разноски за производството по делото в размер на 1550 лв., от които 400 лв. - адвокатско възнаграждение, 50 лв. - държавна такса, 300 лв. – съдебнооценителна експертиза, 200 лв. – адвокатско възнаграждение за явяване в първо открито съдебно заседание на 23.06.2025 г., 200 лв. - адвокатско възнаграждение за явяване във второ открито съдебно заседание на 30.06.2025 г., 200 лв. - адвокатско възнаграждение за явяване във второ открито съдебно заседание на 06.10.2025 г. и 200 лв. – адвокатско възнаграждение за явяване в четвърто открито съдебно заседание от 18.10.2025 г. Представен е договор за правна защита и съдействие от 23.09.2024 г., както и анекси към него от 30.05.2025 г.,24.06.2025 г., 03.09.2025 г. и 05.10.2025 г., съгласно който се установява, че в полза на процесуалния представител на страната е заплатена общо сумата от 1200 лв.

Ответникът по делото е направил своевременно възражение в първоинстанционното производство за прекомерност на претендираните от ищците разноски за адвокатско възнаграждение, както и възражение за липса на представени доказателства за заплащането на такова.

С решение от 13.11.2025 г., постановено по гр.д. № 67161/2024 г. по описа на СРС, 39ти състав, Л.И.И. е осъдена да заплати на собствениците в етажна собственост на сграда с административен адрес гр. София, ул. “Владайска“ на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 120 лв., частичен иск в общ размер на 605 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на разходите за отстраняване на повреда по изградено видеонаблюдение в сградата, заедно със законната лихва, считано от 11.11.2024 г., като предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 120 лв., частичен иск от сума в общ размер от 605 лв., до пълния претендиран размер от 150 лв., частичен иск от сума в общ размер от 605 лв.

Със същото решение Л.И.И. е осъдена да заплати на собствениците в етажна собственост на сграда с административен адрес гр. София, ул. “Владайска“ на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Пак със същото решение собствениците в етажна собственост на сграда с административен адрес гр. София, ул. “Владайска“ са осъдени да заплатят на Л.И.И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 120 лв., представляваща разноски в исковото производство.

С молба от 11.12.2025 г. собствениците в етажна собственост на сграда с 2 административен адрес гр. София, ул. “Владайска“ са поискали решението да бъде изменено в частта на разноските на основание чл. 248 ГПК, като в тяхна полза бъдат присъдени разноски до 1240 лв., представляваща 80% от реално направените разноски в размер на общо 1550 лв.

С обжалваното определение СРС е оставил без уважение молбата на собствениците в етажна собственост на сграда с административен адрес гр. София, ул. “Владайска“ за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно мотивите на определението с оглед на направеното възражение за прекомерност на претендираните от ищците разноски и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, СРС е приел, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Отговорността за разноските в исковото производство се разпределя съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК. Така съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

В конкретния случай предявения от ищците искове е частично уважен, поради което и в тяхна полза по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част на иска. Ищците са заплатили сумата от 50 лв., представляваща държавна такса, 300,00 лв. – депозит за вещо лице, като са представили и доказателства за заплащане на сумата от общо 1200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

С оглед на своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение следва да бъде посочено, че предвидения в НМРАВ минимум при съобразяване на материалния интерес по иска за имуществени вреди е в размер на 400,00 лв. Макар съдът да не е обвързан от посочените в Наредба № 1.2.0024 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение по аргумент от възприетото в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 / виж изрично в този смисъл Определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I т. о., ТК/, в настоящият случай съдът намира същия за съответно определен, съобразен с оглед на предмета на исковото производство, както и с фактическата и правна сложност на делото.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че на жалбоподателите се дължи общо сумата от 600 лв. /включваща 50 лв. - държавна такса, 300 лв. – депозит за вещо лице и 400 лв. – адвокатско възнаграждение/, която сума представлява разноски за първоинстанционното производство и която е определена съразмерно на уважената част на иска възлизаща на 80% от предявения интерес /750х80%=600/. Така определението следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 и ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.

3

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8700 от 04.03.2026 г., постановено по гр. д. № 67161/2024 г. по описа на СРС, 39-ти състав, е оставено без уважение искането на собствениците в етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. София, ул.

********, за изменение на решение № 20628 от 13.11.2025 г., постановено по гр. д. № 67161/2024 г. по описа на СРС, 39-ти състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4