Решение № 101 от 29.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Кюстендил, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева

Членове:

Николай Ал. Николов

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500035 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е въззивна жалба с вх.№14563/19.12.2024 г. от В. А. З., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. К., ул. „*****“ №*, чрез адв. Д. М., срещу Решение №1180/12.12.2024 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.

№1662/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първонистанционен съдебен акт РС-Кюстендил е признал за установено в отношенията между „**********************************“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление на дейността: град С., бул.

“***************“ № **“*“ и В. А. З., ЕГН **********, с адрес гр.К., ул. “***“ № **, че последният следва да заплати на ищеца сумата от 7332,09 лева, главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по застрахователна полица BG22/121003226932 със срок на валидност от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 год., във връзка с настъпило застрахователно събитие по щета № 0000-100064-22-7752, както и законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2024 год. до окончателното изплащане на сумата. Разпределил е и отговорността за разноски като в полза на „***************************“ АД е присъдил сумата от 196,95 лева, представляваща сторените такива по ч.гр.д.№ 1143/2024 год. по описа на РС Кюстендил, както и сумата от 246,65 лева, представляваща сторените в първонистанционното производство разноски.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва 1 решението изцяло, приемайки го за незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните норми. Не се отрича наличието на валидно сключен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на реализиране на ПТП, причинено по вина на В. З.. Оспорва се пораждането на регресно право на застрахователя срещу виновния причинител на произшествието, като се изтъква неправилно приложение на разпоредбата на чл.500 КЗ от районния съд. Изразява се несъгласие с извода му, че виновният водач В. З. е напуснал мястото на произшествието, при която хипотеза застрахователят би имал право на регрес срещу причинителя на вредата. Във връзка с изложеното оспорване се пояснява, че непосредствено след реализирането на ПТП З. отишъл до другия автомобил и след като се убедил, че водачът е в добро здравословно състояние, потърсил помощ от свой приятел – свидетеля Т. С., тъй като самият той не се чувствал добре. Това била и причината да напусне мястото на произшествието. За неправилен и немотивиран се приема изводът на районния съд, че ответникът не е имал нужда от медицинска помощ след произшествието и следвало да остане на мястото на произшествието до пристигане на органите на МВР.

Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Застрахователна компания „****“ АД, чрез процесуалния му представител юрк. И. К., с който е застъпена тезата, че жалбата е неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се съдебноделоводни разноски за въззивната инстанция - юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна сочи, че ответникът – като причинител на ПТП, има задължението на остане на мястото на произшествието съгласно чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП и да изчака пристигането на службите по контрол от МВР. Сочи също, че показанията на разпитания на страната на ответника свидетел не установили необходимост на последния да е било наложително да бъде оказана медицинска помощ. Този извод бил изводим и от изминатото от З. разстояние от около 500 метра до дома на неговия приятел, от липсата на външни телесни увреждания по него, както и от непосещението в последствие на лечебно заведение. Акцентирано е, че ответникът, напускайки местопроизшествието, е осуетил и извършването на задължителната проверка от органите на МВР за употребата на алкохол или наркотични вещества.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез ангажирания процесуален представител адв. Д. М. от КАК. Въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище в хода по съществото на спора.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, следното от фактическа страна:

Районен съд-Кюстендил е бил сезиран с искова молба, депозирана от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „******“АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*********“ № ** ‚*“, с адрес за връчване град С., бул.“***********“№ ** *, против В. А. З., с ЕГН 2

**********, с адрес гр. К., ул. „******“ № *. С нея е било заявено искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че съществува вземане в полза на ищеца за сумата от 7332,09 лв. (спр. л.32 от първоинстанционното дело), представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по застрахователна полица BG22/121003226932, със срок на валидност от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 год., като във връзка с настъпило застрахователно събитие е образувана щета № 0000-1000-64-22-7752, както и законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Не се оспорват доказателствата, признават се фактите, на които се основава исковата претенция, при възражението, че е напуснал мястото на ПТП, за да се погрижи за собственото си здраве.

В хода на производството пред КРС са приети приложените с исковата молба писмени доказателства, от анализа на които се установява, че действително на 08.05.2022 година ответникът управлявал лек автомобил марка „**** **“ с рег.№ ********, негова собственост, по третокласен път, когато на кръстовището, образувано от пресичането на пътя, по който се движел и второстепенен път 2-62 „Дупнишко шосе“, не спрял на пътен знак Б2 - „Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство“, при което управляваният от него автомобил ударил лек автомобил марка „****“, модел „******“ с ДК № ********, управляван от Б. Н. К., пътуваща по втория път. В т.см. е приобщеният Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1139р1847/09.05.2022 г. В него са отразени констатациите на служителите на МВР, посетили и обслужили процесното ПТП, за наличието на материални щети по автомобилите и телесни увреждания на водача на другият автомобил и пътуващото в същия негово дете. По случая било образувано наказателно производство за престъпление по чл.343,ал.1,б.“б4,пр.2 НК във вр. с чл.342,ал.1 НК, което било прекратено с постановление на РП-Кюстендил от 31.10.2022 год. – спр л.57- 58. В констативният протокол е отбелязано, че водачът З. е напуснал мястото на ПТП. Именно това е и спорното по делото обстоятелство. В т.см. са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Т. С., който е заявил в показанията си пред КРС, че притежава имот в с. П. ч., на около 500 м. от мястото на процесния пътен инцидент.

През 2022 г. ответникът му се обадил по телефона и му съобщил, че е претърпял ПТП в близост до дома му и го помолил да го закара до болницата. Съгласил се, а ответникът сам пристигнал в дома му, от където потеглили заедно към гр. К.. Малко преди да пристигнат той го помолил да го остави не в болницата, а пред дома му.

Видно от приобщената справка за нарушител/водач, изискана от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Кюстендил ответникът е бил с отнето СУМПС.

Не се установява, а и не се твърди на датата на ПТП ответникът да е посещавал здравно заведение, където да му е оказана медицинска помощ.

Липсва спор по това, че към дата 08.05.2022 год. управляваният от В. З. лек автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/22/121003226932, като същата приобщена по делото.

Не се спори и по това, че пострадалата при процесното ПТП Б. К. предявила пред ищецовото дружество претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди

3

Видно от прибложеното заверено копие от Решение № 276/18.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 83/2023 год. по описа на РС-Кюстендил (л.9-12), в полза на пострадалото лице Б. К. била присъдена сумата от 5000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, в резултата на увреждания, настъпили при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.05.2022 год. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 1160,83 лв.

Според отразеното в платежно нареждане от 23.04.2024 г. ищцовото дружество изплатило по сметката на пострадалата сумата от 7332,09 лв., включваща и начислената лихва за забава.

От доказателствата по делото е установимо също проведено заповедно производство ч.гр.д.№ 1143/2024 год. от описа на Районен съд - Кюстендил, в хода на което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 7332,09 лв., продължение на което е развилото се такова по гр.д. №1662/2024 г. на КнРС, решението по което се атакува пред настоящия въззивен съд.

Въз основа на приетите и обсъдени доказателства първоинстанционният съд е приел, че искът Е ОСНОВАТЕЛЕН.

С оглед изхода на спора е разпределил и отговорността за разноски.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства, като и искания за събиране такива не са били поддържани.

Преценявайки гореизложеното, съдът приема следното от правна страна:

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

То е и допустимо. Налице е издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на искова молба, разгледана от КРС, като заповедта е връчена на длъжника надлежно и на основание чл. 415 от ГПК той е депозирал възражение в срок., заради което е разпоредена процедура по чл. 415, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по този ред са съответни и са връчени на заявителя на 10.06.2024 г., като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск – исковата молба е постъпила в съда на 28.06.2024 г.

По правилността:

Съгласно чл. 269, ал. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая единственият въпрос, повдигнат с жалбата, е този дали след като В. З. е напуснал мястото на произшествието по твърдение на ответника по обективни причини, застрахователят би имал право на регрес срещу причинителя на вредата.

Законът, уреждащ спорното правоотношение в случая е Кодексът за застраховането (КЗ) и в частност нормата на чл. 500, ал. 1, т. т. 3 от него. Според 4 посочената разпоредба застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от първия обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.