Решение № 4925 от 29.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4925 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100511883 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 12028 от 18.06.2024г., постановено по гр.д. № 34110/2022г. по описа на СРС, 36-ти състав, е отхвърлен предявения от П. Л. П. срещу Д. Т. Т. осъдителен иск за заплащане на сумата от 7 190 лв., с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца от увеличението на стойността на имот, представляващ ****, находящ се в гр. София, ж.к. ****. Със същото решение е отхвърлен предявения от Д. Т. Т. насрещен осъдителен иск за сумата от 3 284 лв., с която ответника се е обогатил за сметка на ищеца, от която 2 650 лв., представляваща платена продажна цена по договор от 10.04.2019 г. за покупко-продажба на лек автомобил „Хюндай“, и 634 лв., представляваща разноски по гр.д.

№ 14483 по описа за 2021 г. на СРС, 41 с-в, ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещния иск с отговора на исковата молба – 07.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. С решението Д. Т. Т. е осъдена да заплати на П. Л. П. сумата от 300 лева – разноски за заплатено адв. възнаграждение за защита по предявения насрещен иск, а П. Л. П. е осъден да заплати на Д. Т. Т. сумата от 600 лева – разноски за заплатено адв. възнаграждение за защита по предявения главен иск

Срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от П.

Л. П. срещу Д. Т. Т. осъдителен иск за заплащане на сумата от 7 190 лв., с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца от увеличението на стойността на имот, представляващ ****, находящ се в гр. София, ж.к. ****, е подадена в срок въззивна жалба от ищеца П. Л. П. с развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.

Жалбоподателят поддържа, че фактическият състав на отговорността по чл. 59, ал. 1 ЗЗД изисквал да бъде установено обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, произтичащи от общи факти. В тази връзка в първоинстанционното производство жалбоподателят бил представил разходни документи за материали и аксесоари за ремонт, които не били оспорени от ответника, а последният не бил доказал, че са закупени от него, нито че със свои 1 средства е направил разходи за плот за вграждане, строителни материали, плафони и вентилатор. Неправилно първоинстанционният съд бил приел за недоказано, че тези материали са вложени в апартамента, тъй като ответницата не доказала обратното, нито била доказала доходите си или да е извършила разходите по ремонта с нейни средства. Не било оспорено, а било потвърдено от ответницата, че в твърдения от ищеца период бил правен основен ремонт на процесния апартамент. Ответницата не била доказала и наличието на правно основание за разместването на блага. Счита, че били налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 59 ЗЗД. Освен това първоинстанционният съд бил кредитирал неистински показания на св. В.Н., срещу когото ищецът бил предприел действия по търсене на наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Свидетелските показания не се потвърждавали от писмените доказателства и били алогични. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата Д. Т. Т. е подала отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за неоснователност на същата. Жалбоподателят бил развивал нови твърдения във въззивната жалба, че бил извършвал ремонта заедно със свидетеля, каквито липсвали в първоинстанционното производство. Въззивникът не бил доказал, че е направил ремонта със собствени средства и че е разполагал с такива, докато ответницата била представила разходооправдателни документи, а твърденията й, че била брокер на недвижими имоти се потвърждавало от свидетелските показания. Жалбоподателят не могъл да индивидуализира извършените от него дейности и тяхната стойност. От представените по делото касови бонове не могло да се направи извод, че закупените материали – плот, строителни материали, плафони и вентилатор, са вложени в процесния имот, а за останалите разходи – ламиниран паркет, фаянс и мрамор не били представени каквито и да било доказателства. Позовава се на показанията на разпитания пред СРС свидетел като счита, че същите не се опровергавали единствено от предприетите от жалбоподателя действия срещу свидетеля. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

С исковата молба, уточнена с молбите от 22.12.2021г., 24.01.2022г. и 28.07.2022г. ищецът е предявил срещу ответницата иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 7190 лева, представляваща стойност на ремонтни дейности извършени през 2019г. в собствения на ответницата недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ****, формирани, както следва: 119 – стойност на закупен и монтиран в имота плот за вграждане; 460,10 лева – стойност на вложени в ремонта строителни материали, закупени от ищеца; 156,90 лева – стойност на закупен и вложен ламиниран паркет и сумата от 4499 лева – стойност на фаянс за 2 бани и мрамор за коридор.

За уважаването на предявения иск, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни материалноправни предпоставки: обедняването на ищеца със стойността на закупените и вложени стоки материали; обогатяването на ответника чрез повишаване стойността на собствения му недвижим имот, наличието на връзка между обогатяването и обедняването, в случая влагането на стоките и материалите в ремонта на имота на ответницата, както и размера на обогатяването. В доказателствена 2 тежест на ответника е да докаже наличието на основание за имущественото разместване.

Между страните не е налице спор по въпроса, че същите са сключили граждански брак на 01.09.2018г., прекратен с развод на 20.10.2020г.

От приетия в първоинстанционното производство договор договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 20.11.1990г. се установява, че процесният имот – апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж.к. ****, е придобит от К.И.К. и Й.С.К.. От приетото удостоверение за наследници на К.И.К. се установява, че същият е починал на 24.05.1992г., а неговата преживяла съпруга Й.С.К. е починала на 21.04.1997г. и техни наследници по закон са В.К.И. /дъщеря/, Д. Т. П.а /внучка/ и В. Т. Т. /внучка/.

От така събраната доказателствена съвкупност се установява, че имотът, в който се твърди да са извършени подобренията, не е съсобствен между страните, но и не принадлежи изцяло на ответницата В. Т. Т.. Въз основа на описаното по-горе наследствено правоприемство, последната притежава 1/4 идеална част от правото на собственост върху него, което се явява и пределът на нейната отговорност за неоснователно обогатяване към ищеца.

Относно сторените от ищеца разходи и неговото обедняване от приетите от СРС писмени доказателства се установява следното. От приетата гаранционна карта № 1900533310 от 03.04.2019г., ведно с фискален бон от същата дата се установява, че е закупен плот за вграждане на стойност 119 лева. От приетия фискален бон от 02.02.2019г. издаден от „Мал Мук Хоум“ АД се установява, че на посочената дата са закупени строителни материали на стойност 460,18 лева. От приетата складова разписка от 03.04.2019г. се установява, че са закупени led-плафони и вентилатори с клапа на обща стойност 156,90 лева с отбелязан получател на стоката К.Д.. От приетите формуляри за получаване на пари се установява, че на 31.12.2018г. ищецът П. П. е изпратил на ответницата Д. Т. Т. сумата от 2300 евро, а на 19.02.2019г. сумата от 1000 евро, като не са посочени основанията за извършване на преводите.

От показанията на св. В.Н. се установява, че същият познава ответницата, която работила като брокер. Ответницата поканила свидетеля да извърши ремонт на жилището в ж.к. „Хаджи Димитър“ през 2018г. Жилището било на четвъртия етаж и представлявало тристаен апартамент с две спални, кухня, две бани и мокро помещение. Свидетелят поставял фаянс и теракота на двете бани, както и тяхното обзавеждане и поставял гранит на пода в кухнята. Ремонтът продължил около една година и го бил завършил в края на 2018г. Освен ответницата, никой друг не бил купувал материали. Всички материали като плочки – теракот били от фирма „Стилартс“" АД, към която свидетелят бил изпълнител, а гранитът бил подарък от фирмата. Материалите били купувани от ответницата, която била собственик на жилището. Свидетелят бил виждал ищеца само един път по време на ремонта, но не бил участвал в ремонта и не бил носил материали. Уговорката на свидетеля за плащане била с ответницата, която му платила. Ответницата била брокер във фирма „Стилартс“ АД, но свидетелят не знае на какъв договор била с фирмата. Помежду си нямали писмен договор, имали устна уговорка и свидетелят бил в апартамента между 08,30ч. и 16,00ч. или 16,30ч.

Свидетелят сам бил носил плочките за терасата, той бил донесъл и подарените от фирмата плочки. Гранитът и строителните материали били докарани със служебна кола на фирмата.

Свидетелят бил присъствал на закупуване на строителни материали и сочи, че те били плащани от ответницата.

Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е недоказан.

Дори да се приеме, че представените от ищеца касови бонове и стокова разписка удостоверяват извършени от него с негови лични средства плащания на строителни материали и оборудване /обстоятелство, което ответницата оспорва/, липсват каквито и да било доказателства тези вещи да са вложени в извършения ремонт на апартамента, в който ответницата е съсобственик. Противно на изложените във въззивната жалба съображения, всички елементи от фактическия състав на непрестационната кондикция подлежат на пълно и главно доказване от ищеца, който ги твърди, и за този извод е без значение дали ответницата е провела успешно своето насрещно доказване или не. В случая още с отговора на исковата молба ответницата е оспорила твърденията на ищеца, че материалите са закупени от него и вложени в ремонта на процесния апартамент, а допуснатите от съда 3 доказателствени средства в тази насока – разпит на двама свидетели и съдебно-техническа експертиза – са били оттеглени от ищеца, включително не са подновени и във въззивното производство. Липсват и доказателства за твърденията на ищеца, че е участвал в ремонта със собствен труд, както и че е превел парични суми на ответницата за закупуване на ламиниран паркет и мрамор за апартамента. Ангажираните в тази насока две разписки за парични преводи чрез системата „Western Union“ сочат, че такива преводи са били извършени, но не и основанието за тяхното извършване, нито предназначението на преведените суми. Предмет на настоящото производство, обаче, е неоснователно обогатяване чрез увеличаване стойността на чужд имот, а не връщане на платени без основание суми.

Ето защо се явяват неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания, че след като ищецът бил представил писмени доказателства за закупени материали, а ответницата не била доказала тяхното закупуване и не оспорва, че е извършван ремонт на апартамента, то следвало да се приеме, че ответницата се е обогатила вследствие на тяхното влагане в ремонта. Обстоятелствата относно обогатяването на ответницата, неговата стойност и неговата връзка с обедняването на ищеца подлежат на доказване от ищеца, а не от ответницата. В тази насока е неоснователно и оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният неправилно съд бил кредитирал показанията на свидетеля В.Н., които били неверни. От една страна предприемането на действия от ищеца по подаване на сигнал за извършено от свидетеля престъпление лъжесвидетелстване не представлява обстоятелство, годно да доведе до промяна в доказателствената стойност на показанията.