Акт от 19.06.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е № 787

19.06.2019 г., град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав

На 06.06.20019г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

Секретар:

Ангелина Костадинова като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 900 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от Медицински университет – Пловдив, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 15а, подадена чрез пълномощника адв. Н.Д., срещу Решение № 746 от 19.02.2019 г. постановено по гр.д.№ 7727 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., с което е призната за незаконна Заповед № *** г. на Ректора на Медицински университет - Пловдив – гр. Пловдив, ЕИК *********, представляван от Ректора чл.-кор. проф. д-р С. К.– ДМН, с която на основание чл.187, т.10 и чл.190, ал.1, т.7 от КТ в срока по чл.194, ал.1 от КТ (съобразно с нормата на чл.194, ал.3 от КТ), след изпълнение на задължението по чл.193, ал.1 от КТ, и чл.188, т.3 от КТ е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на М.М.Б., ЕГН **********, и като такава заповедта е отменена и ищцата е възстановена на предишната й работа - “***“ в Катедра „***“ на ФФ на МУ – Пловдив, както и Медицински университет – Пловдив е осъдено да заплати М.М.Б. сумата от 5 838 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода 11.04.2018 г. - 11.10.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 11.05.2018 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 1 000 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт Медицински университет - Пловдив е осъдено да заплати на Районен съд – Пловдив – 333, 52 лева ДТ И 80 лева депозит за ССЕ.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Излагат се доводи за неизпълнение от ищцата М.Б. на визираните в т.2.1. и 2.2 от раздел II на длъжностната характеристика на заеманата от нея длъжност основни функции: да подготвя практическите упражнения по микробилология на медици, стоматолози, фармацевти и тези за медици по клинична микроб.ия, както и да отговаря за подготовката на учебните зали за практическите обучения със студенти и специализанти, както съгласува ежедневно дейността си с б.а и учебна лаборатория. Посочва се, че изключването и почистването на микроскопа, както и прибирането на пробите на подходящо място за съхранение се вписва в описаните по-горе функции. Оспорва се извода на първостепенния съд, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ да приеме писмените обяснения на работника или служителя и да събере и оцени посочените доказателства. Поддържа се, че в действителност въззиваемата страна не е дала обяснения и отразеното в атакуваната заповед е вярно с довода, че не е дала поисканите й обяснения защо не е изключила микроскопа и в тази връзка жалбоподателят се позовава на свидетелските показания, че всички лаборанти са били обучени да натискат едно копче на стабилизатора, което представлявало действие по изключването на микроскопа. Също така се сочи, че ищцата не е дала обяснения защо не е прибрала папките с пробите. Намира, че ищцата не е дала обяснения на поставените й въпроси и за това правилно работодателят не е счел писмото й за валидно обяснение, защото касаело други факти. Поддържа, че оспорената заповед е законосъобразно издадена и наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението. Искането към въззивния съд е за отмяна изцяло на обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждането на разноските в двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от М.М.Б., чрез пълномощника адв.Н.П., със становище за неоснователност на въззивната жалба. Заявява, че в обясненията си Б. е посочила, че отговаря на покана с изх.№ 929/06.01.2017г. и е изложила своите възражения по фактите и обстоятелствата изложени в уволнителната заповед. По същество оспорва извършването на нарушенията на трудовата дисциплина, описани в уволнителната заповед, за което се позовава на приетото по делото заключение на вещото лице, както и посочва, че за работодателя не са настъпили никакви отрицателни последици. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноските във въззивната жалба .

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от

ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След извършена служебна проверка по чл. 269