Решение № 61 от 22.07.2021, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Сливница , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мариана М. Маркова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20201890200375 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на по жалба от ЕМ. ХР. ХР., с ЕГН **********, от гр. ........ чрез адв. С. от АК – гр. П., с адрес в гр. ........ срещу НП № 6873 от 05.08.2020 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, от ЗП вр. чл. 37, ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53, ал. 1, т.2 вр. чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, от ЗП и на основание чл.53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 1 000 лева.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно с твърдения, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП.

Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изтъква, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение е безспорно установено, доколкото той като водач на тежкотоварно ППС не е представил на контролните органи разрешение за превоз на извънгабаритен товар (снабдяването с каквото е задължение на дружеството-превозвач), доколкото управляваното от него ППС е извън нормативно установените в Наредба № 11 от 1

03.07.2001 г. на МРРБ максимални параметри на натоварването. Поддържа доводи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Счита, че наложеното наказание глоба от 1 000 лева, което е в минималния предвиден в закона размер, съответства на тежестта на нарушението. При тези съображения въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 10.07.2020 г. жалбоподателят Е. Х. Х. управлявал ППС с четири оси, от които 2 управляеми оси марка „Ивеко“, модел „Тракер“, с рег. № ........ като превозвал трошен камък.

Около 10.37 часа на ПП I – 8, км.39, на пътен възел Пролеша, в посока гр. Сливница – гр.

София, той бил спрян за проверка от служители на Дирекция „АРОК“, АПИ гр. София – св.

К. С. К. и ЕМ. ЛЮДМ. СТ.. Контролните органи от АПИ гр. София извършили замервания с ролетка 1309/18 (5м.) и с електронна везна PW – 10 № К0200010, верифицирана до 25.06.2021 г., при което при измерено разстояние между осите 1, 39 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос (3-та и 4-та оси) на превозното средство била 26,250 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т. При поискване водачът не представил надлежно издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно средство, поради което контролните органи приели, че е допуснал нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП вр. чл. 37, ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и му съставили АУАН № 0007523 от 10.07.2021 г., който той подписал без възражения. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление № 6873 от 05.08.2020 г., издадено от Началник на отдел „КРПМ“, Дирекция “АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което АНО наложил на жалбоподателя санкция в минималния размер.

Така възприетата фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от кредитираните като безпристрастно дадени показания на свид. К. С. К. и Е. Л. СТ., подкрепени от приобщените писмени доказателства - пътен лист; протокол за измерване на ППС № 14 / 10.07.2020 г., разпечатка от електронна везна; копие от свидетелство за регистрация, кантарна бележка; извлечение от трудов договор, пътен лист, разрешително с № РЧ – 3562 от 15.07.2020 г. Съдът дава вяра на свидетелските показания, като добросъвестно дадени от лица, даващи показания за непосредствено възприети от тях факти по време на изпълнение на служебните им задължения. Събраните доказателства са единни и непротиворечиви и не се оборват от други такива по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло.

2

Основната фактическа констатация за измерено при междуосово разстояние 1.39 м., натоварване на двойната задвижваща ос на превозното средство 26,250 т. на автомобила, управляван от жалбоподателя, съдът счита за доказана по несъмнен начин въз основа на показанията на свидетелите К. и С., извлечението от електронната везна, както и от съдържанието на АУАН № 0007523 от 10.07.2021 г., подписан от нарушителя без възражения срещу отразените в него стойности.

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин даващ възможност на нарушителя да разбере за какво именно нарушение се ангажира административнонаказателната му отговорност, за да може да организира защитата си по правилен начин.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 и 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Установените при проверката стойности на процесното ППС надвишават максимално допустимите параметри за осово натоварване за конкретния вид превозно средство, визирани в нормата на чл. 7, т.3, б.“б“ от Наредбата.

В настоящия случай правилно контролните органи са преценили, че управляваното от въззивника ППС е тежко по смисъла на Наредбата, тъй като разстоянието между осите му е 1, 39 м. и сумата от натоварването на двойната задвижваща ос на превозното средство е 26, 250 т., при максимално допустимо натоварване 24 т. по чл. 7, ал. 1 т. 3 б. „б.“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ. Отговорността на водача в случая е ангажирана за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП вр.чл. 37, ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Касае се за нарушение, изразяващо се в превишаване на максимално допустимите стойности на осовото натоварване.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11, движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР - чл. 8, ал. 2 от Наредбата.

Съгласно § 1 т. 8 от ДР на ЗП, „специално ползване на пътищата“ е използването на 3 пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.

Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете за съответните общини - за общинските пътища.

От цитираните разпоредби следва, че управляваното от въззивника тежко ППС е трябвало да се движи само с разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, каквото в случая не е представено, поради което правилно е прието, че е нарушена забраната по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, за което нарушение разпоредбата на чл. 53, ал. 1 т. 2 от ЗП предвижда налагането на глоба от 1000 до 5000 лева.

Правилно е отчетено от АНО също така, че не се касае до маловажен случай на нарушение. Нарушението е формално. От събраните по делото доказателства не се установява то да се отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС с параметри, надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.

В качеството си на шофьор на тежкотоварно ППС, собственост на „ВИВА МЕТАЛ“ ООД, въззивникът е следвало да знае максимално допустимите стойности по Наредба № 11 от 3.07.2001 г. и да вземе необходимите мерки, за да се увери, че не превозва товар над тези стойности. Разбира се, отговорността, която се следва на основание на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП за лицето, което управлява процесното ППС без изискуемото разрешително не игнорира изискването на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба, спрямо задължените лица може да бъде ангажирана на самостоятелно правно основание.

4

Въведеното задължение за собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС не освобождава водачите на съответното ППС от задължение да спазват правилото на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят не е, че не е подал заявление за издаване на съответно разрешително или че не е направил необходимото за издаването му, а за това, че управлява тежко ППС без да има издадено съответно разрешително. Т. е. обстоятелството, че водачът който не е собственик на автомобила няма задължението по осигуряването на такова разрешително, не прави деянието му несъставомерно.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В Наредба № 11/03.07.2001 г за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, са определени допустимите размери, маса и натоварване на ос на различните категории пътни превозни средства и техните ремаркета, които не представляват опасност за участниците в движението. За да е съставомерно нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП е необходимо ППС да е „извънгабаритно“ по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г или „тежко“ по смисъла на чл. 3 от същата Наредба. За целта, следва да се установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС с или без товар, който да е по-голям от стойностите по чл. 5 от Наредбата, както и стойностите на допустимите му параметри, които следва да са по- големи от тези, регламентирани в посочените норми. В конкретния случай измереното разстояние между осите е 1,39 м. и сумата от натоварването на двойната задвижваща ос на полуремаркето е 26, 250 т., при максимално допустимо 19 т. по чл. 7, ал.