Решение № 3172 от 10.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3172 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100503521 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20001042 от 06.01.2022 г. по гр.д. № 53648/2020 г. по описа на СРС, 168 с-в е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ДЗИ - О.З.“ ЕАД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 1823.62 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета №44010312002730 с включени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В срок е подадена въззивна жалба от ищеца „ДЗИ-О.З.” ЕАД с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния закон. Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на автомобил „Хюндай и 10“ с peг. № *******, с което същият е станал причина за ПТП. Установено, че последния е предприел смяна на лентите за движение от дясна в лява в момент, в който по лявата пътна лента се е движел автомобила „Мерцедес“ с peг. №*******. Неправилно съдът не е отчел това в 1 решението си, приемайки че в производството не е установено по чия вина е причинено ПТП. В резултат неправилно е отхвърлил иска на застрахователя – ищец по регресното му вземане. Позовава се на показанията на свидетеля Д. – водач на автомобила Мерцедес, представения двустранен констативен протокол и удостовереното в него, че водачът на автомобила Хюндай е отнел предимство извършвайки сочената маневра и констатациите на експерта по САТЕ, които отразяват пътните знаци и маркировка на мястото на произшествието.

Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и неправилно.

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Чрез представените в производството доказателства са установени предпоставките на чл.411 КЗ. Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.

В производството е установено чрез представения двустранен констативен протокол подписан от участниците в ПТП, показанията на свидетеля Й. П.Д. и 2 констатациите на експерта по приетата пред първата и въззивна инстанция САТЕ, че ПТП станало на 08.05.2020 г. около 17.30 часа в град Варна и е настъпило по вина на водача на автомобила Хюндай. В съставения двустранен констативен протокол от участниците са описали схемата на ПТП, от която е видно, че водачът на автомобила Хюндай е отнел предимство и е извършил неправилно маневра смяна на лентите за движение, а водачът на автомобила Мерцедес, че е потърпевш. Различно тълкуване на така ясно отразената воля сочеща за причините за настъпване на произшествието е неправилна и изложените от въззивника в този смисъл са основателни. В тази връзка свидетелят Й. П.Д. - водач на автомобила Мерцедес сочи, че всеки от двамата участници в ПТП е попълнил описаният текст собственоръчно. В случая не е извършено надлежно оспорване на удостовереното, което за свидетеля М. К.Д. – водач на автомобила Хюндай съставлява признаване на неизгоден факт. Поради това и неправилно съдът при разрешаване на спора не е кредитирал показанията на свидетеля Д.. Последният ясно е посочил, че при зелен светофар на кръстовището на бул.

Сливница в гр.Варна е потеглил, движейки се в най - лявата лента, когато усетил удар в дясна предна гума от друг автомобил. Посочил е, че ударът е настъпил в лявата лента за движение. Заявява, че при попълването на двустранния протокол не е бил съгласен за това кой е виновен като е искал да бъде извикана полиция, но водачът на автомобила Хюндай- свидетелят Й. П.Д. е настоял да се попълни двустранния протокол. Показанията на последния са противоречиви и непоследователни и при разрешаване на спора, съдът не следва да ги кредитира по няколко причини, една от които е посочване на място на съприкосновение на двата автомобила на място, в което удар не е настъпил. Последното категорично е установено от причинените щети на автомобилите сочещи несъмнено механизъм на ПТП потвърден от констатациите и на двамата експерти по САТЕ, приети и пред двете инстанции.

С оглед това настоящата инстанция намира, че в производството е установено, че водачът на автомобила Хюндай е извършил неправилно маневрата смяна на лентите за движение, с което несъмнено е нарушил правилата за движение по пътищата.

При неправилно установена от първата инстанция фактическа обстановка във връзка с механизма на настъпване на произшествието, съдът е приложил неправилно материалния закон. Поради това и предявения иск следва да бъде уважен изцало, тъй като ПТП е настъпило по вина на водача на автомобила Хюндай.

Поради разминаване изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 852.12 лв. – за заплатена държавна такса, депозит за експертиза и свидетел и адвокатско 3 възнаграждение, както и в размер на 965.65 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за настоящата инстанция.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20001042 от 06.01.2022 г. по гр.д. № 53648/2020 г. по описа на СРС, 168 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ДЗИ О.З.“ ЕАД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 1823.62 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета №44010312002730 с включени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта на разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „*******, на основание чл.411 КЗ да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* сумата 1823.62 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета №44010312002730 с включени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски, както следва:

852.12 лв. – за първата инстанция и 965.65 лв. – за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4