Решение № 32 от 14.01.2022, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Перник, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20211720104741 по описа за 2021 година

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от *******. лично и като законен представител на малолетното дете М. ЦВ. М. с искане за издаване на заповед за защита против ЦВ. В. М., поради осъществен от него акт на домашно насилие на 08.08.2021 г. и нощта на 23 срещу 24.08.2021 г.

В молбата се посочва, че молителката и ответната страна са сключили брак на 20.06.2015 г. и имат едно малолетно дете - М. ЦВ. М.. Твърди, че ответникът е демонстрирал агресивно поведение през годините на съвместно съжителство, като на 08.08.2021 г. и нощта на 23 срещу 24.08.2021 г. е проявил агресия, изразяваща се във физически и психически тормоз. Молителката сочи, че е обект на непрестанни обиди в посочения период. Допълва, че поведението на ответника е провокирано от непрестанна употреба на алкохол, както и на наркотични вещества.

С оглед на изложеното моли съда да издаде заповед за незабавна защита, като ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие; да му бъде забранено да приближава до молителките и семейното жилище, находящо се в гр.

Перник, *** за максималния предвиден в закона срок.

С определение на съда от 31.08.2021 г. молбата за налагане на мерки за незабавна защита е уважена.

В съдебно заседание молителката поддържа молбата по вече изложените съображения.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва фактическите твърдения , изложени в молбата за защита от домашното насилие като моли съда да я остави без уважение.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, 1 ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3, т. 1 и 4 ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт на насилие спрямо пострадалия, съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.

3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.

1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие с посочената дата на осъществяването им – 08.08.2021 г. и нощта на 23 срещу 24.08.2021 г.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от него действия, свързани с посегателство върху молителя.

По делото не е спорно, че молителите са дъщеря и съпруга на ответника, следователно между страните съществува сочената в молбата връзка, представляваща първото основание за уважаване на искането за защита, отправено от молителя.

Не е спорно също, че процесните събития са се осъществили на посочените в молбата дати, като спорни са застъпените от страните тези, излагайки диаметрални твърдения относно фактическа обстановка.

В подкрепа на тезата на молителя е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и са събрани и устни доказателства от св. ***

За опровергаване на тезата на молителя, ответникът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на ******. и *****.

Така в декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителят е изложил факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията, осъществени на посочените дати.

Свидетелят Е. С. И. (леля на С.М.) е заявила, че знае за обстоятелствата описани в молбата, като те не са изолиран случай. Тези данни са пресъздадени от молителите – майка и дете. Знае също, че ответникът употребява алкохол, след което обижда и насилва физически и сексуално Станислава като описва случилото се с думите „пие, бие, насилва и използва вулгарни думи: „мръшляк, овца тъпа““.

Свидетелят ***** (пряк ръководител на Станислава) е заявил, че е забелязал промяна в поведението и неработоспособност, като на 09.08.2021 г. тя е закъсняла много за работа. Същата е споделила за семейните си проблеми и тяхното естество. На 23-ти или 24-ти същия месец, тя отново е дошла по подобен начин на работа. Била е разстроена и споделила за проблеми вкъщи за това, че съпругът си позволил да я насили сексуално тази нощ, защото тя отказала интимни отношения с него. Сочи, че на 13.09.2021г. тя не се е явила на работа и в 6 часа сутринта му е писала, че не може да дойде на работа, защото стои заключена в спалнята и не може да излезе, че служебният телефон е взет от зълва й. Станислава му е показала синина на ръката си, над лакътя от външната и от вътрешната страна на ръката на 09.08.2021 г.

Свидетелят ******. (сестра на ответника) и живуща в гр. Перник, ****, ****** отрича на посочените дати да са осъществени описаните в молбата актове на насилие.

2

Твърди, че е възникнал спор, свързан със семейния автомобил и че Станислава е била видимо нервна. Твърди, че именно Станислава буди детето с поведението си, а не ответника. Твърди, че ответникът употребява алкохол единствено по празници.

Свидетелят ***** (баща на ответника), живущ в гр. Перник, ****, ****** също отрича на посочените дати да са осъществени описаните в молбата актове на насилие.

Твърди, че на 08.08.2021г. е възникнал спор, защото ответникът е пушел вътре, но това не е обсъждано впоследствие, тъй като са били ангажирани в приготовления за рождения ден на детето, който е на 10.08.2021г. и е отпразнуван заедно. Заявява, че не е виждал снаха си да има следи от побой по видимите части от тялото ѝ.

По делото е представен социален доклад, съгласно който детето е заявило пред социален работник, че баща му често употребява алкохол, че често му се кара и се е случвало да го удря. Родителите му често се карат. Споделя също, че през месец септември 2021 г. с станало свидетел на спор между майка му от една страна и дядо му и леля му от друга. На 24.11.2021 г. е заявило, че иска да живее с майка си, но му иска да види и баща си. Детето ползва социална услуга – работа с психолог, като при среща със същия е заявило, че изпитва страх тате да я вземе от мама.

При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.

3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията, осъществени на 08.08.2021 г. и нощта на 23 срещу 24.08.2021 г. Тези данни се подкрепят от показанията на св. *** които се характеризират с изчерпателност и познаване на събитията в детайли относно конкретните наранявания, получени от Станислава и обидите, отправяни към нея, като същите пряко кореспондират в представената по делото декларация. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели.

Съдът не кредитира показанията на св. ******. и *****. Това е така защото същите макар и пресъздадени от очевидци, се разминават съществено с изложеното пред социалния работник от детето, че баща му често употребява алкохол и се кара с майка му и другите доказателства по делото.

Съдът приема (преценявайки показанията на свидетелите по правилото на чл.

172 ГПК), че установяването на факти е дейност, строго индивидуална за всеки субект, която зависи от обективни и субективни фактори - възраст; състояние на даващия обяснения или показания; наблюдателност; умение за точно възпроизвеждане; интелектуални възможности; волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе възприетото; добросъвестност и желанието за съдействие при разкриване на обективната истина. Прави впечатление обаче, че изложеното в показанията на свидетелите е изключително подробно относно място и времеви периоди, но относно спорните по делото обстоятелства единствено се сочи, че насилие не е осъществявано, измествайки разказа в друга насока. От тук изложеното може да се направи обосновано предположение за възможността тези данни да са сугестирани от ответника и възпроизведени от свидетелите поради приемлива в тяхното съзнание и ценностна система солидарност към лице – син и брат. Също така, се установи, че тези свидетели са в явно обтегнати отношения със С.М., за което свидетелстват данните изложени от детето в социалния доклад.

По тези съображения съдът приема, че подадената молба за защита от домашно насилие е основателна и следва да се уважи. Доказването на осъществен акт на 3 домашно насилие обуславя необходимостта от постановяване на мерки за защита по см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното от ответника поведение и имащи превантивен ефект спрямо извършителя на насилието, респ. представляващи защита на пострадалото лице срещу бъдеща агресия.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно издадената заповед за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че определената вече привременна мярка за незабавна защита в най – пълна степен би защитила здравето на молителката от последващи посегателства, доколкото от данните по делото се установи, че са налице и предходни такива, но доколкото стоят извън предмета на това производство същите не са коментирани.

В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае се за психическо и физическо насилие, характера и начина на осъществяването им, съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите, по т. 2 - отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище би била без правен ефект и неоправдана репресия, доколкото страните по делото живеят вече разделени (съгласно посоченото от молителката), поради което в тази част молбата следва да се отхвърли като неоснователна. Следва да бъде наложена санкцията по т. 3 ЗЗДН – забрана на да приближава жилището им и местата му за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м.

Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна гаранция за защита от такова бъдещо поведение.

В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца. Съдът, при съобразяване с фактическите отношения между страните, доказателствата за физическото, психическото и емоционалното състояние на молителите, липсата на данни по делото за продължаващо такова поведение от ответника, срокът през който тази забрана е действала от постановяването

(четири месеца и половина) с издадената по делото заповед за незабавна защита, и необходимостта от срещи между ответника за осъществяване на лични отношения с детето (което и самото то желае), съдът намира че тази мярка следва да бъде определена за срок от три месеца, считано от постановяване на съдебното решение и издаване на заповедта за защита, през които за ответника ще съществува процесната забрана и който би му оказал необходимото превантивно въздействие.