Определение № 16138 от 28.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16138 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20261110109355 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 25 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от А. С. А. срещу „Х“ ЕАД, с която при условията на обективно съединение са предявени искове с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Извършена е проверка по реда на чл. 312, ал 1 ГПК, при която съдът намира, че исковата молба е редовна, а предявените искове - процесуално допустими, при което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По доказателствените искания:

Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Доколкото с отговора ответникът е представил част от документите, за които се отнася искането на ищеца по чл. 190 ГПК, формулирано в пункт II от исковата молба, то това искане ще се уважи само по отношение на непредставения документ по т.3.

Без уважение ще се остави доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като обстоятелствата, за които се отнася същото, не се оспорват от ответника.

Така мотивиран и на основание чл.312, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 09.06.2026г. от 10.10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вътрешни правила за реда и организацията на документооборота в Централно управление на „Х“ ЕАД, в сила от 09.02.2026г., като го предупреждава, че при неизпълнение съдът може да приложи последиците от възпрепятстване на доказването, разписани в чл. 161 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК по отношение на останалите документи, посочени от ищеца с исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

ДОКЛАДВА делото, както следва:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.

Ищецът А. С. А. твърди, че от 28.11.2014 г. бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника, по което въз основа на допълнително споразумение №346/29.05.2023г. изпълнявал длъжността „главен юрисконсулт“ в отдел „Процесуално представителство и договори“, Дирекция „Правна Дейност“ към Централното управление на „Х“ ЕАД. Твърди, че трудовото му правоотношение било прекратено със заповед №8/10.02.2026г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ във вр. с чл. 4, т. 1 от Договор за управление №ВД-49/08.10.2025г., сключен между министъра на транспорта и съобщенията и член на Съвета на директорите, и чл. 4, т.

2 от Договора за възлагане на управлението и представителството на „Х: ЕАД от 09.10.2025г., сключен между председателя на Съвета на директорите и изпълнителния и главен изпълнителен директор на „Х“. Излага, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение му била връчена при отказ на 10.02.2026г. Поддържа, че уволнението му е незаконно, тъй като длъжността, която заемал, не била ръководна по смисъла на пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. В тази връзка излага, че в длъжностната характеристика за заеманата преди уволнението му длъжност не били включени ръководни функции, както и че тази длъжност била поставена в йерархическо подчинение спрямо ръководителя на отдел „Процесуално представителство и договори“, който от своя страна бил на подчинение на Директора на Дирекция „Правна дейност“, а последният – на Главния изпълнителен директор на Дружеството. Излага твърдения, че на 10.02.2026г. в рамките на един единствен работен ден, при това ден преди прекратяването на трудовия му договор, по силата на заповед № ****** от 09.02.2026г. на Главния изпълнителен директор на „Х“ ЕАД, замествал отсъстващия титуляр на длъжността 2

„директор“ на Дирекция „Правна“. В тази връзка изяснява, че с тази заповед се определяла поредност, при което следвало да се замества отсъстващия титуляр, като ищецът бил последен в изброяването и само отсъствието на предхождащите го лица довело до фактическото изпълнение на дейността на директора. На следващо място излага, че заповедта не отговаряла на изискванията за мотивираност. Твърди, че вследствие на незаконното уволнение останал без работа за периода до 18.03.2026г., след което постъпил на по-нископлатена работа при разлика във възнагражденията от 434,44 евро за месец.

Излага, че последният пълен месец, който отработил при ответника, бил м. ноември 2025г., за който получил брутно трудово възнаграждение в размер на 3 965 лева, които се равнявали на 1 559,44 евро. Иска от съда да отмени уволнението, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа за периода от 11.02.2026г. до 18.03.2026г. в брутен размер от 2027,27 евро и обезщетение за периода от 19.03.2026г. до 10.08.2026г., представляващо разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получавал при ответника, и брутното трудово възнаграждение, получавано при новия работодател, в размер на 2085,28 евро, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване на задължението. Претендира разноски.

Ответникът поддържа, че уволнението на ищеца било извършено законосъобразно, като заповедта отговаряла на изискванията за мотивираност и всички елементи на посоченото в нея основание за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ били налице. В тази връзка излага, че за периода 2025г.-2027г. с решение на Съвета на директорите била одобрена нова бизнес програма, която поставяла на Изпълнителния директор на дружеството постигането на конкретни икономически и стопански резултати. Твърди, че ищецът изпълнявал де факто ръководни функции, което следвало от длъжностната му характеристика, която включвала надзор за законосъобразност на всички входящи и изходящи документи, вътрешнодружествени актове и договори, задължение да дава правни становища и да оказва съдействие на ръководните кадри, което пряко кореспондирало с чл. 3 т. 6 от концепцията за развитие на „Х“ ЕАД с повишаване на клиентското удовлетворение и надеждност на услугите. От друга страна ищецът имал пълна независимост в организацията на работата си в рамките на предвидените срокове, което надхвърляло обичайните изпълнителски задължения. Изтъква, че едновременно с изменението на длъжността на ищеца в „Главен юрисконсулт“ с допълнителното споразумение от 29.05.2023г. било увеличено и трудовото възнаграждение на ищеца, което отговаряло на значимостта на възложените му функции в организирането на дейността на съответното структурно звено. Излага, че въз основа на цитираната и от ищеца заповед същият многократно изпълнявал ролята и ръководните функции на отсъстващия директор. При така изложените твърдения иска от съда да отхвърли исковете. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане с вземането си за сумата от 1418,84 евро, платена на ищецата като обезщетение по чл. 220, ал.

1 КТ.

Като неоспорени от ответника на основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване 3 следните обстоятелства: че между страните е било налице безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „главен юрисконсулт“; че същото е прекратено със заповед №8/10.02.2026 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ поради сключването на нов договор за управление на предприятието на ответника; че последният пълен отработен месец на ищеца при ответника е бил м. ноември 2025г., че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за този месец бил 1559,44 евро или 3050 лева, че предявените искови претенции по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ са коректно изчислени като размер, сключването на нов договор за управление на предприятието на ответника и издаването на уволнителната заповед в срок по-кратък от 9 месеца, считано от започването на изпълнението му.

По иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ:

В тежест на ответника е да докаже, че законността на уволнението, в т.ч. издаването на писмена заповед, която отговаря на изискванията за мотивираност, както и че заеманата от ищеца длъжност преди уволнението му е била ръководна.

По иска с правно основание чл. 334, ал. 1 т. 2 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.

По иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, размера на дължимото му се обезщетение.

Ищецът не сочи доказателства за оставането си без работа за период след предявяване на иска.

По иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225, ал. 2 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е работил на по-нископлатена работа за сочения период и размера на дължимото му се обезщетение.

Ищецът не сочи доказателства за оставането си без работа за периода след предявяване на иска.

По възражението за прихващане:

В тежест на ответника в да докаже направените плащания и основанията за тях.

4

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства /отстраняване на нередовности по доказателствените искания/, като в противен случай губят възможността да сторят това покъсно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. При постигане на спогодба дължимата се държавна такса по делото е в половин размер.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5