Определение № 48576 от 24.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48576 гр. София, 24.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110116350 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 267497/06.08.2025 г., подадена от **** с БУЛСТАТ:

********, представлявано от управителя адв. М., в лично качество и като процесуален представител на ищцата М. П. С., с която се иска изменение на постановеното по настоящото дело решение № 13887/16.07.2025 г. в частта за разноските, като в полза на адвокатското дружество да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, както и в полза на ищцата да се присъди сумата в общ размер от 55 лева, от които 5 лева държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 50 лева за държавна такса за производството. С молбата се представят доказателства за внесена държавна такса в размер на сумата от 50 лева, която сума на основание чл. 77 ГПК ищцата е осъдена да заплати по сметка на СРС. В молбата се излагат съображения, че съдът е пропуснал да присъди на ищцата 5 лева за издаване на съдебно удостоверение, както и че отказа му да присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА е неправилен, доколкото кредитната задлъжнялост на ищцата било достатъчно основание да се приеме, че същата е материално затруднена.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от ответната страна, в което се излагат подробни съображения за неоснователност на молбата в частта, с която се иска присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. Излага се, че присъждането на тези разноски подлежи на отхвърляне на три отделни основания, а именно: представеният договор за правна помощ не бил индивидуализиран, ищцата не е материално затруднено лице, както и че поведението й попада в дефиницията на злоупотреба с право.

Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК от ищцата и нейния процесуален представител, поради което молбата е допустима.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

1

Съдът не намира основания да ревизира становището си относно дължимостта на разноски по отношение на претендираното от адв. М. адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищцата безплатна правна помощ в настоящото производство на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

В постановеното решение съдът вече е мотивирал становището си относно претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. М. по реда на чл. 38 ЗАдв, като същата е оставена без уважение при мотиви, че ищцата не е материално затруднено лице, доколкото се осигурява на месечен осигурителен доход, който е над средния за страната (а именно - осигурителният доход на същата в размер над 2500 лева). Съдът е изложил и подробни мотиви относно извода си, че кредитната задлъжнялост на ищцата не е достатъчно основание да се приеме, че същата е материално затруднено лице.

С оглед горното, съдът счита, че молбата в тази част е неоснователна.

По отношение на искането за изменение на постановеното по делото решение като бъдат присъдени на ищцата разноски в общ размер от 55 лева, от които 5 лева държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 50 лева за държавна такса за производството, съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е основателна. За да достигне до този извод съдът взе предвид както изхода на спора, съответно правото на ищцата съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане в нейна полза на сторените по делото разноски, така и представените по делото доказателства, че същите реално са направени, а именно представените по делото платежно нареждане с референтен номер ********** от 17.03.2025 г. за преведени в полза на СРС 5 лева за държавна такса за СУ (на гърба на л. 130 от делото) и платежно нареждане с референтен номер ********* от 06.08.2025 г. за преведени в полза на СРС 50 лева за държавна такса за производството (в кориците на делото, но без номерация).

За пълнота следва да се посочи, че в действителност липсва произнасяне за дължимостта на разноски в размер на 5 лева за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, а по отношение на претендираните 50 лева за държавна такса за производството, съдът на основание чл. 77 ГПК е осъдил ищцата да заплати същите по сметка на СРС. Предвид представеното с молбата по чл. 248 ГПК доказателство, че сумата от 50 лева е заплатена от ищцата в полза на СРС, съдът приема, че сумата по платежно нареждане с референтен номер ********* от 06.08.2025 г. в размер на 50 лева за държавна такса е постъпила по бюджетната сметка на СРС.

С оглед предходното и предвид основателността на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 55 лева следва да се възложи в тежест на ответника.

Предвид изложеното молба с вх. № 267497/06.08.2025 г. за изменение на постановеното по делото решение № 13887/16.07.2025 г. в частта за разноските се явява основателна и следва да бъде уважена само по отношение на искането за присъждане в полза на ищцата на разноски в размер от 50 лева, а по отношение на искането за присъждане в полза на адв. М. на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ДОПЪЛВА решение № 13887/16.07.2025 г., постановено по гр. д. № 16350/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК: ********* да заплати на М. П. С., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 55 лева, представляваща 5 лева за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 50 лева за държавна такса за производството.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 267497/06.08.2025 г., подадена ****, представлявано от управителя адв. М., в лично качество, в останалата част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3