Решение № 773 от 13.05.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 3728/2023
- Вид
- Решение № 773
- Подписан
- 13.05.2024
- В сила
- 02.10.2025
- Състав
- ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 773 гр. Велико Търново, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20234110103728 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на В. Д. Н., в която се излагат твърдения, че на * са сключили договор*, по време на брака му с ответника Т. А. И., с който са прехвърлили правото на собственост спрямо недвижим имот в*, а последният поел задължение лично или чрез трети лица да се грижи *. Ищецът твърди, че на *приобретателят починал, а на *предвид влошеното си здравословно състояние е изпратил покани до ответниците в качеството на негови наследници, да изпълнят задълженията си по договора като полагат грижи или предоставят паричния им еквивалент. Навеждат се доводи, че след връчване на поканите е последвало неизпълнение, поради което се отправя искане до съда да постанови решение, с което да развали договора относно 4/6 идеални части от правото на собственост спрямо имота и да осъди ответниците да заплатят направените по делото разноски.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорват основателността на предявения иск. Излагат твърдения, че на * ищецът доброволно напуснал съвместно ползваното с тях жилище * без да ги уведоми за местонахождението си, след което прекратил контактите си с тях. Изтъкват, че след връчване на поканите за изпълнение на задълженията по договора за узнали за местонахождението на В. Н. *. Навеждат доводи, че претенцията е погасена по давност, че като наследници на *нямат задължение да се грижат за ищеца и че задължението по договора не може да се трансформира в парично. С оглед изложеното се отправя искания за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *между *като приобретател и *като прехвърлители, е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за грижи, обективиран в нотариален акт *. Родителите на приобретателя прехвърлили правото на собственост спрямо придобития по време на брака си недвижим имот в *, а той се задължил да осигури спокоен и нормален живот чрез грижи за ищеца до края на живота му, като грижите се осъществяват лично или чрез трето лице и се изразяват в чести посещения в неговия дом, а при нужда - в болнично заведение или в друго избрано от него място. Страните постигнали съгласие В. Н. да запази правото на ползване спрямо имота, което да упражнява съвместно с приобретателя и неговото семейство. Сделката е сключена по време на брака на *и ответника Т. И., а ответникът К. И.
*. След смъртта на *, отношенията между * и В. Н. се влошили, в резултат на което е предявен иск от прехвърлителя за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на приобретателя и Т. И., предмет на гражданско дело *. С първоинстанционното решение * претенцията е отхвърлена като в хода на въззивното обжалване ответникът * починал и на негово място е конституиран ответникът К. И.. В края на месец март 2020г. ищецът по собствено желание напуснал съвместно ползваното с ответниците жилище * и се установил трайно да живее в жилището на *. Комуникацията между страните била прекратена като ищецът взел голяма част от движимите си вещи, намиращи се в жилището *. Отношенията не се подобрили след постановяване решението *, с което правният спор бил решен с потвърждаване на първоинстанционното решение, като ответниците образували изпълнително дело срещу ищеца за плащане на присъдените им съдебни разноски. По делото не се оспорва обстоятелството, че *. За времето след напускане на жилището си, здравословното състояние на ищеца постепенно се влошило, което обусловило необходимост да ползва медицинска помощ и ограничило възможността самостоятелно да се придвижва и да се самообслужва. Това наложило ежедневни грижи за него да се полагат от *и*. На 05.09.2023г. ищецът изпратил покана до ответниците за изпълнение на задължението им по договора или за плащане на парична равностойност на дължимите грижи от 350 лв. на месец. След получаване на поканата последвало посещение на ответника Т. И. на посочения в нея адрес като не е осъществен контакт с ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С разглеждания договор на наследодателя на ответниците валидно е прехвърлено правото на собственост спрямо процесния недвижим имот, който се е намирал в режим на съпружеска имуществена общност между прехвърлителите. Ползващият се от сделката не е единствен наследник на уговарящия*, поради което за него е възникнало право да претендира разваляне на договора само за 4/6 идеални части от имота, представляващи сбор от прехвърлените лични имуществени права и наследствения дял от имуществото на починалия съпруг. Поетото от приобретателя задължение да полага грижи за В. Н. е 2 свързано със заместими действия, които е уговорено да се осъществяват лично или чрез трети лица. Изпълнението на задължението е обусловено от подпомагането на * от членовете на неговото семейство, с които прехвърлителят е приел да живее заедно в едно домакинство. В резултат на това, след смъртта на приобретателя не е настъпило прекратяване на договора по право тъй като неговото имущество по наследствено правоприемство е преминало в патримониума на ответниците и те са станали носители на вещни права спрямо процесния имот и на задължения да полагат грижи за ищеца.
Приобретателят на имота с помощта на * пълно и точно е изпълнявал задължението да полага грижи за ищеца като не е установено противоправно поведение на ответниците след смъртта на *, което да е принудило В. Н. през месец март 2020г. да напусне жилището си и да е обоснове нуждата да бъде обгрижвана от трети лица. Независимо от влошените си отношения, породени от съществуващия между тях правен спор, страните е следвало да продължат изпълнението на договора като ответниците предоставят дължимите грижи на ищеца, а той да оказва необходимото съдействие за това. От анализа на събраните гласни доказателства се установява, че по собствено желание ищецът е решил да се премести да живее при свои близки и роднини в друго населено място и да приема предоставени от тях грижи, които са били необходими предвид влошеното му здравословно състояние.
Установено е също, че през разглеждания период ответниците не са полагали никакви грижи за В. Н.. При тази ситуация се е създала обстановка, при която за Т. И. и К. И. е било невъзможно да изпълнят задължението си като престират грижи за ищеца в друго населено място и в жилището на трето лице. С посочените действия В. Н. не е * съдействие по смисъла на чл. 95 от ЗЗД и е * в забава, което е довело до погасяване поради невъзможност на задължението за полагане на грижи, за която ответниците не следва да отговарят. Поради възникналия конфликт между страните, ищецът доброволно се е отказал за него да бъдат полагани грижи от ответниците, а с изпратените покани за изпълнение е целял получаване на паричния им еквивалент. За разлика от задължението за предоставяне на издръжка, което може да се трансформира в парично, задължението за полагане на грижи поради естеството си следва да се изпълнява само в натура, като искането в тази част е без правно значение за разваляне на разглежданата правна сделка. С оглед изложеното се достига до извода, че искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати на ответника Т. И. сумата от 1000 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от В. Д. Н. с ЕГН: ********** , срещу Т. А. И. с ЕГН: ********** и К. Д. И. с ЕГН: ********** , иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на 3 сключения на *договор между прехвърлителите **********, и приобретателя *******, обективиран в *, в частта относно прехвърляне на 4/6 /четири шести/ идеални части от правото на собственост спрямо недвижим имот в *, срещу задължение за полагане на грижи по отношение на прехвърлителя В. Д. Н..
Осъжда В. Д. Н. с ЕГН: ********** *, да заплати на Т. А. И. с ЕГН: ********** *, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4