Решение № 3557 от 16.05.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3950/2019
- Вид
- Решение № 3557
- Подписан
- 16.05.2019
- В сила
- 16.05.2019
- Състав
- ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ ЛУКАНОВ, ВИОЛЕТА ИВАНОВА ЙОВЧЕВА, АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш
Е Н И Е
№ гр. София, 16.05.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 3950 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Със съдебно решение № 13796 от 16.01.2019г., постановено по гр. дело № 52413/2017г. по описа на Софийския районен съд (СРС), ІІ ГО, 67-ми състав, „З.Д.(ЗД) Б.И.“ АД е осъдено на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ), да заплати на ищеца В.В.А., сумата от 8 000 лв. – представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП, причинено на 12.12.2016г. от виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Пежо“ с рег.№*******, чиято гражданска отговорност към този момент е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2017г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 1 380 лева, представляваща разноски за държавна такса, депозит и адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „З.Б.И.“ АД, в която са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и нарушения на материалния закон. Въззивникът твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззиваемия, за който твърди да е бил без поставен предпазен колан в нарушение на императивните разпоредби на чл. 137а от ЗДвП, като степента на вина на пострадалия е поне 50%. Твърди също, че поведението на пострадалия е не само в противоречие със закона, но само по себе си той е създал условия, улеснил е и е предпоставил настъпването на травмите, а приносът на пострадалия има обективен характер. На следващо място поддържа, че определеното от съда обезщетение в размер на 8000 лева за причинените вреди са силно завишени, противоречащи на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД и не отговарят на трайно установената практика за обезщетяване на подобен род вреди. Излага също, че ищецът не е доказал всички елементи на непозволеното увреждане, което е в негова доказателствена тежест. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендира направените разноски и пред двете съдебни инстанции съобразно отхвърлената част на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ищец В.В.А., чрез надлежно упълномощен представител, в която изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че размера на дължимото обезщетение е правилно определен, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Оспорва твърдението за съпричиняване от страна на ищеца. Не сочи нови доказателства. Претендира направените по делото разноски, вкл. и за адвокатски хонорар. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща представител. В становище от 02.04.2019г., чрез представителя си по пълномощие, въззивникът поддържа въззивната жалба и оспорва отговора на въззиваемата страна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез представителя си по пълномощие, оспорва въззивната жалба и поддържа отговора по изложените в него съображения.
Пледира, че възражението за съпричиняване е неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Страните не сочат доказателства и не са правили доказателствени искания, поради което във въззивното производство не са събрани доказателства.
Софийският градски съд, в настоящия си въззивен състав, като взе предвид подадената въззивна жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми, приложими към разглеждания спор и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана и с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
І. По валидността на обжалваното решение.
Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимостта на обжалваното решение.
Решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на иска, а съдът се е произнесъл именно по иска по чл. 432 от КЗ, с които е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
ІІІ. По съществото на спора съдът приема следното:
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.
271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт. От събраните в първоинстанционното съдебно производство доказателства се установи, че на 12.12.2016г. в гр. Перник ищецът В.В.А. е управлявал лек автомобил „Тойота“ с рег. № ********, движейки се по ул. „Св.
Св. Кирил и Методий“, а в лентата за насрещно движение в срещуположна посока се е движел лек автомобил „Пежо“ с рег. № *******АХ, управляван от водача М.К.Б..
Поради рязко спиране на движещ се друг автомобил пред лекия автомобил „Пежо“ с рег. № *******АХ, Б..предприел маневра и навлезнал в лентата за насрещно движение, при което реализирал челен удар с лекия автомобил, управляван от ищеца. Механизмът на настъпване на процесното произшествие своевременно е оспорен от ответника – с отговора на исковата молба, но се установява еднозначно от писмените доказателства, свидетелските показания на М.К.Б., както и от неоспореното заключение по автотехническата експертиза (САТЕ).
Страните по делото не спорят относно наличието на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Пежо“ с рег. № *******АХ към датата на ПТП, по който застраховател е въззивникът „З.Б.И.“ АД.
От заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, приета като неоспорена от страните, кредитирана от съда, като обективно и безпристрастно дадена, се установява, че от настъпилото на 12.12.2016г. в гр. Перник ПТП на В.В.А. са му причинени следните увреждания: контузия с оток и кръвонасядане в лява теменно-слепоочна област на главата със сътресение на главен мозък; охлузване на ограничена площ по предна повърхност на лява подбедрица в средна трета; травматичен оток и малко охлузване по гръбната повърхност на дясна ръка към основата на втори пръст; контузия с оток по гръбната повърхност на дясна гривнена става. В заключението си експертът приема, че от получените телесни увреждания ищецът е изпитвал болки и е страдал, като в началото болките са били по-силни и постепенно са отслабвали по интензитет, а във връзка с мозъчното сътресение най-често срещаните симптоми са: краткотрайни нарушения на съзнанието по време на травмата; непълен или непоследователен спомен за травмата; главоболие (особено при изправяне, физическо или умствено напрежение); гадене, евентуално повръщане (обикновено скоро след травмата); световъртеж. Вещото лице дава заключение, че последиците от мекотъканните травми на главата и крайниците (болки и страдания) са отшумели за около 2-3 седмици след инцидента, а възстановяването от лекостепенното мозъчно сътресение обикновено е пълно и настъпва за 2-4 седмици. Според заключението на вещото лице всички описани увреждания са логично следствие от процесното произшествие. При липса на доказателства за различен от установения механизъм на настъпилото ПТП, съдът приема, че няма основание да не вяра на заключението на експерта, че уврежданията на ищеца са причинени именно от настъпилото на 12.12.2016г. ПТП.
От приетото заключение на съдебно-психиатричната експертиза, също приета като неоспорена от страните, кредитирана от съда, като обективно и безпристрастно дадена се установява, че ищецът е преживял остра стресова реакция в резултат на произшествието, която най-вероятно е продължила 48 часа, след което е развил посттравматично стресово разстройство. Според експерта посттравматичното стресово разстройство е с най-голяма интензивност през първите 3 месеца, със затихваща симптоматика след 5-ия месец и пълно отзвучаване на симптомите, а страха е отзвучал най-вече след 8-ия месец. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че пълното възстановяване на психиката на ищеца В.В.А. е настъпило след 8-ия месец от произшествието благодарение на адекватното лечение.
Районният съд е разпитал свидетелят С.В.А., чиито показания са допуснати относно установяване на болките и емоционалното състояние на ищеца след инцидента. От показанията на този свидетел се установява, че след настъпилото на 12.12.2016г. ПТП В.В.А. бил доста притеснен, имал рана в областта на слепоочието, рана под коляното, а дясната му ръка била натъртена и подута. Установява се също, че към момента на настъпилото ПТП ищецът работел като лекар-ортопед и известен период от време след инцидента не е могъл да си върши работата, тъй като психически не се чувствал добре и бил притеснен.
Приемал лекарства и не шофирал, тъй като страхът продължил около 8 месеца.
Преценени при спазване нормата на чл. 172 от ГПК, настоящият съдебен състав не намира основания да не кредитира обсъдените показания на този свидетел, тъй като те са последователни и логични, а и изцяло кореспондират със заключенията на вещите лица по медицинската и психиатрична експертизи, включително относно преживените болки, предприетото лечение и уплаха след процесния инцидент.
При установената от първостепенния съд фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция намира от правна страна следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен паричен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ (обн.
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016г.).
Въззивният състав намира, че решението на първостепенния съд е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд. Независимо от препращането и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Според чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ:
Разпечатката съдържа 43 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8aea91f5-66f0-4343-b852-287c88b344d6