Решение № 5131 от 12.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5131 гр. София, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100500614 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 240 ГПК.

Образувано е по молба на ответника Т. И. Р. за отмяна на неприсъствено решение № 12345/07.11.2022г., постановено по гражданско дело № 23078/2022г. на Софийски районен съд, 177 състав, с което молителят е осъден да плати на ищеца „МЦ – Б.“ ЕООД на основание чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 33349. 80 лева – претърпени вреди, представляващи стойност на предоставяни от ищеца стоки по сключени от ответника от името на ищеца фиктивни договори за доставка на стоки за периода от 16.12.2016г. до 15.01.2018 г., заедно със законната лихва от 29.04.2022г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата 10163,24 лева – мораторна лихва за периода от 28.04.2019 г. до 28.04.2022 г., както и разноски по делото.

Молителят поддържа, че е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК. Сочи, че е бил нередовно призован за проведеното открито съдебно заседание – не бил търсен на адреса повече от месец и в извънработно време, не били потърсени други лица от сградата. Моли съда да отмени неприсъственото решение и да върне делото за разглеждане на Софийски районен съд. Претендира разноски.

1

Ответникът по молбата „МЦ – Б.“ ЕООД /ищец по исковете/ счита същата за неоснователна, като поддържа, че първоинстанционният съд коректно е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК. Моли въззивния съд да остави искането без уважение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с доводите по молбата, намира за установено следното:

Молбата е допустима – подадена е в срока по чл.240, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице за отмяна на решение по чл. 238 ГПК.

Разгледана по същество, молбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание. В случая се твърди ненадлежно връчване на призовката за първото открито съдебно заседание.

Призовката /л. 125 от делото на СРС/ е изпратена на ответника на следния адрес: гр. Пловдив, ул. ****. Това е и адресът, на който последният лично е получил препис от исковата молба, видно от отрязък от съобщение, находящо се между л. 121 и 122 от делото на СРС. В призовката връчителят е удостоверил, че адресът е посетен на 03.10.2022г. в 12,30 часа, на 17.10.2022г. в 13,00 часа и на 27.10.2022г. в 13,00 часа, както и че адресатът не е открит, нито друго пълнолетно лице, съгласно да я получи. Удостоверено е, че входната врата била „винаги“ заключена, достъпът - ограничен, а на оставения от връчителя телефон за връзка такава не била осъществена. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е редовно призован. Макар да не е конкретно посочено, няма съмнение, че съдът е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Според ал. 2 на чл. 41 ГПК, при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Налице е и допълнително изискване за 2 прилагана не тази санкция – страната да бъде предупредена от съда за тези последици при връчване на първото съобщение. Настоящият въззивен състав намира, че към заседанието, в което е постановено процесното неприсъствено решение, не са били осъществени предпоставките за прилагане на фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК.

Първо, на молителя не е било указано задължението за уведомяване за новия адрес и последиците от неизпълнението му. Такова липсва в образеца на изпратеното съобщение, с което на ответника е бил връчен препис от исковата молба. В разпореждането на съда по чл. 131 ГПК /л. 102 СРС/ са налице подобни указания, но в съобщението /л. 121 л. 122 СРС/ не е удостоверено, че препис от това разпореждане /с указанията по чл. 41 ГПК/ е връчено на ответника. В него се сочи, че се изпращат единствено преписи от исковата молба и приложенията към нея, не и от разпореждането от 07.06.2021г., т.е. данни за връчването му на адресата липсват.

Второ, по делото няма и данни адресатът да е отсъствал от адреса повече от един месец. Съдебната практика /напр. решение № 186/29.12.2020 г. по т. д.

№ 1034/2020 г. ВКС, 2 ТО/ безпротиворечиво приема, че извод за напускане на адреса/продължително отсъствие може да се направи, ако връчителят е удостоверил: 1/ или конкретно, че лицето е напуснало адреса или отсъства през продължителен период /като е длъжен да отрази и качеството на далите сведения лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация/; 2/ или че съобщението не е връчено, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, само при данни, че връчителят е посещавал адреса в продължение на един месец най–малко три пъти по различно време, поне едното от които е в неприсъствен ден, вкл. в обичайното време за пребиваване на адреса. В процесния случай липсва удостоверяване на събрани от връчителя конкретни сведения за напускане на адреса или продължително отсъствие. Видно от върнатата в цялост призовка, длъжностното лице не и е посетило адреса в рамките на месец – между първото и последното посещение има 24 дни, като и трите посещенията са в делнични дни, по едно и също време - в обедните часове, в които обичайно лице в работоспособна възраст /в каквото е молителят/ не се намира в дома си.

Следователно прилагането на последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК не е 3 съобразено с изискванията ГПК и ответникът не е бил редовно призован за съдебното заседание, което го е лишило от възможността да участва в делото – основание за отмяна на постановеното неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК.

Ето защо молбата е основателна, решението на СРС следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав.

С оглед изхода на делото разноските, направени от молителя, следва да се присъдят с решението по съществото на спора /т. 4 ТР № 6/2013 г. ВКС, ОСГТК/.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1 ГПК неприсъствено решение № 12345/07.11.2022г., постановено по гражданско дело № 23078/2022 г. на Софийски районен съд, 177 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Софийски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4