Решение № 75 от 09.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Бургас, 09.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20242100500934 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 852/02.05.2024г., постановено от Районен съд –Бургас по гр. д. № 20232120106628. С това решение, съдът приема за установено по отношение на П. Г. Г., ЕГН: ********** от **** и Община Камено с адрес в гр.Камено, ***, представлявана от кмета Жельо Вардунски, че В. Д.

П., ЕГН: ********** от ***** и А. Д. К., ЕГН: ********** от ***** в качеството им на наследници на Д.А.К., са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по плана на с. Константиново, община Камено, област Бургаска с последно изменение на КККР по отношение на имота от 17.09.2020г. с административен адрес в с. Константиново, местността „Червената шума“ с площ от 713 кв.м. и трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята – 0 при граници и съседи: поземлен имот с идентификатор № ***; поземлен имот с идентификатор № ***; поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***. С решението, съдът осъжда П. Г. Г., ЕГН: ********** от **** да заплати на В. Д. П., ЕГН:

********** от ***** и на А. Д. К., ЕГН: ********** от ***** съдебни разноски в размер на 1 562,50 лева, а Община Камено с адрес в гр.Камено, ***, представлявана от кмета Жельо Вардунски да заплати на В. Д. П., ЕГН: ********** от ***** и на А. Д. К., ЕГН: ********** от ***** съдебни разноски в размер на 1 562,50 лева.

Подадена е въззивна жалба от П. Г. Г., ЕГН: ********** от **** против решение № 852/02.05.2024г., постановено от Районен съд –Бургас по гр. д. № 20232120106628.

Жалбоподателят въвежда оплакване, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила – при неправилно разместване на доказателствената тежест между страните, че част от направените изводи са необосновани, а мотивите – неправилни.

1

Г. твърди, че решаващите мотиви на районния съд са основани на погрешната му преценка за доказателствената стойност на нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на ищците. Въззивникът оспорва извода на районния съд, че удостоверителното волеизявление на нотариуса се счита за вярно до доказване на противното с влязло в сила съдебно решение и за да обори доказателствената сила на нотариалния акт, оспорващата страна (ответникът) трябва да проведе пълно обратно доказване. Според Г., тези мотиви на съда противоречат на разясненията, дадени в ТР № 11/2012г. на ОСГК на ВКС, според които нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи. Жалбоподателят допълва още, че ищците не са ангажирали доказателства, с които да установят основанията за придобиване на имота по реда на §4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно, че праводателите им са имали качеството на ползватели, че са получили имота въз основа на акт на държавен орган, посочен в §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и че са платили цената на имота по определената оценка.

П. Г. Г. иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да отхвърли иска, предявен от В. Д. П. и А. Д. К..

Въззивната страна се представлява в процеса от адвокат Димитрова от БАК, която поддържа искането за отмяна на първоинстанционното решение и прави искане за присъждане на съдебни разноски.

Ответните страни В. Д. П. и А. Д. К. представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Ответниците твърдят, че районният съд е приложил правилно материалния закон и не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Те се позовават на решене № 2987/28.12.2022г., постановено по аналогичен казус за съседен имот. П. и К. искат от въззивната инстанция да отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното решение.

Въззиваемите страни А. Д. К. и В. Д. П. се представляват в процеса от адвокат Костадинов, който пледира за отхвърляне на жалбата.

Община Камено се представлява в процеса от адвокат Бойчев, който иска от съда да уважи въззивната жалба и да отмени решението на Районен съд – Бургас. Адвокат Бойчев претендира съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

ФАКТИ:

С нотариален акт № 48, том Х, дело № 5725/12.07.1994г., съставен от нотариус при Районен съд– Бургас, Д.А.К. и С.С.К. са признати за собственици на следния селскостопански имот, придобит на основание § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ: 700 кв.м. земеделска земя, находяща се в землището на с. Новоселци, община Камено, област Бургаска, местността „Червената шума“, представляващ имот с пл. № 141 по плана на с.

Новоселци при граници: от изток – мера; от запад – улица; от север – имот с пл.№ 140 и от юг – имот с пл.№ 142, в който имот са засадени лозе на площ от 100 кв. м. и овощни дръвчета, която земеделска земя им е предоставена за земеделско ползване съгласно Постановление № 1/07.01.1981г. на МС с удостоверение № 94-Д-157/02.08.1983г., издадено от Община Камено.

След смъртта си, С.С.К. (02.11.2020г.) и Д.А.К. – (18.10.2023г.) оставят за наследници дъщерите си В. Д. П. и А. Д. К. (удостоверение за наследници изх.№ 94-0134630/18.10.2023г., издадено от Община Бургас).

Страните в процеса не спорят, че „Новоселци“ и „Константиново“ са наименования (предишно и настоящо) на едно и също населено място.

През 2015г. е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър на с.

Константиново, община Камено, област Бургаска, в която имотът е отразен с 2 идентификатор № *** (схема № 15-1137166/25.10.2023г.) В този смисъл е съдържанието на удостоверение изх.№ 94-00-1276/29.03.2024г., издадено от заместник – кмета на Община Камено.

На 07.08.2017г. кметът на Община Камено утвърждава Акт за частна общинска собственост № 1715/07.08.2017г. за следния недвижим имот: земеделска земя за земеделски труд и отдих с площ от 713 кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Константиново, община Камено, област Бургаска, местността „Червената шума“ с № 141 по предходен план. Актът е съставен на основание чл.3, ал.3 от Закона за общинската собственост.

На 09.11.2018г. Община Камено продава на П. Г. Г. поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. Константиново, за който е съставен актът за частна общинска собственост.

На 01.11.2023г. В. Д. П. и А. Д. К. предявяват положителен установителен иск против П. Г. Г. и Община Камено. Ищците твърдят, че земеделската земя е предоставена на баща им за ползване с ПМС № 1/07.01.1981г. През 1994г., родителите им се снабдяват с нотариален акт за собственост на селскостопански имот, придобит на основание § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Впоследствие, наследодателите на ищците декларират имота в Данъчната служба на Община Камено (удостоверение вх.№ 1694/30.10.1998г.) и заплащат дължимите за него данъци и такси ежегодно.

В исковата молба, В. Д. П. и А. Д. К. посочват, че родителите им са оградили имота, а след смъртта на майка им, техният баща е добивал от него земеделска продукция до смъртта си през 2020г. През 2021г. ищците посещават имота и констатират, че овощните дървета в него са изрязани, но в разговор с кмета на селото разбират, че вероятната причина за това са „вандалски набези“.

Ищците твърдят, че през месец септември 2023г. получават уведомление с изх.№ 9400-2667/26.09.2023г. от Община Камено за изработване на ПУП – ПЗ за съседния имот с идентификатор № *** по КККР на с. Константиново и за промяна на предназначението му за неземеделски нужди – „за вилно строителство“. В резултат на това, ищците извършват проверка в Службата по вписванията и установяват, че за имота е съставен акт за частна общинска собственост и е продаден на ответника Г..

В. Д. П. и А. Д. К. искат от районния съд да приеме за установено по отношение на Община Камено и П. Г. Г., че са собственици по наследство на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Константиново с последно изменение от 17.09.2020г.

Ответната страна П. Г. Г. представя писмен отговор, с който оспорва правото на собственост на ищците и твърди, че не са били налице основанията за придобиването му по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Г. заявява, че спорният имот не отговаря на критериите по чл.15, ал.3 от ПМС № 11/02.03.1982г. и посоченото в нотариалния акт удостоверение № 94-Д157/02.08.1983г., ако съществува, не е издадено за този имот. Ответникът оспорва факта на заплащането на земята и твърдението на ищците, че към датата на съставяне на нотариалния акт имотът представлява лозе и овощна градина. Той оспорва и твърдението, че наследодателят на ищците е обработвал земята до датата на смъртта си и е добивал продукция от него.

Ответната страна Община Камено представя писмен отговор, в който оспорва правото на собственост на ищците и действителността на нотариален акт № 48, том Х, дело № 5725/12.07.1994г., съставен от нотариус при Районен съд– Бургас. Община Камено твърди, че нотариалният акт е нищожен, тъй като е съставен в противоречие със закона, при липса на основание за съставянето му и при неосъществен фактически състав на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответникът оспорва факта, че праводателят на ищците е платил цената на имота и въвежда възражение, че актът за общинска собственост го легитимира като собственик.

3

В писмено становище и в съдебно заседание, ищците заявяват, че основават правото си на собственост върху имота на фактите, обективирани в нотариален акт № 48, том Х, дело № 5725/12.07.1994г., съставен от нотариус при Районен съд– Бургас.

В хода на съдебното производство са представени нотариален акт № 48, том Х, дело № 5725/12.07.1994г., съставен от нотариус при Районен съд– Бургас, схема № 151137166/25.10.2023г., издадена от СГКК, удостоверение вх.№ 1694/30.10.1998г., първа страница от акт за частна общинска собственост № 1715/07.08.2017г., удостоверение № 9400-1276/29.03.2024г., издадено от заместник – кмета на Община Камено, договор за продажба на недвижим имот от 09.11.2018г., сключен между Община Камено и П. Г. Г. и уведомление изх.№ 94-00-2667/26.09.2023г., съставено от Община Камено.

По делото са събрани показанията на свидетелите Д.Д.М. и Л.Г.И.. Първият свидетел твърди, че е познавал праводателят на ищците, който обработвал мястото и продавал земеделската продукция, добивана от него до смъртта си. Свидетелят посочва, че през 2010г. в имота е имало около 40 дръвчета, но към 2019г. те са изрязани и катинарът на оградата – сменен. Свидетелят И. твърди, че познава процесния парцел, тъй като тя е закупила съседния от Община Камено, а ответникът е брат на нейна приятелка. И. пояснява, че парцелът е закупен през 2018г. и към този момент е бил занемарен, обрасъл с огромни дървета и храсти, бурени и остатък от лозе. През 2019г. ответникът Г. почистил мястото, изрязъл по-големите дървета и храсти и поставил катинар на оградата.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, Районен съд – Бургас приема, че ищецът е установил фактите, които обуславят правния му интерес да установи правото си на собственост и фактите, които съставляват основанието на заявения от него придобивен способ. Съдът анализира предпоставките от фактическия състав на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и приема, че същите са установени. В допълнение към това, съдът посочва, че е обвързан от доказателствената сила на констативния нотариален акт, тъй като съставянето му е предшествано от проверка, която нотариусът извършва по чл.586, ал.1 от ГПК, а ответникът не е провел пълно обратно доказване, за да обори обвързващата доказателствена сила на констативния нотариален акт. В резултат на това, съдът уважава предявения иск.