Определение № 164 от 13.09.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Кюстендил , 10.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в закрито заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20211500500313 по описа за 2021 година

Производство по чл.274, ал.1 т.2 ГПК вр. с чл.420, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№272560/17.06.2021г. подадена от „**** юрисконсулт в Дирекция „Събиране на проблемни вземания“, съдебен адрес гр.София, ул.“Света София“№5 срещу определение №260736 от 01.06.2021г. по ч.гр.д.№1648/2015г. , с което се спира по реда на чл.420, ал.2 ГПК изпълнението на заповед за незабавно изпълнение №961/09.10.2015г., издадена в производството по ч.гр.д.№1648/2015г. на КнРС, в полза на заявителя ** срещу длъжника АС. К.

АХЧ., приведена в изпълнение пред ***, за което е образувано изпълнително дело №20207450400130 по описа на *** за 2020г.В жалбата се съдържа искане за отмяна на определението, а изпълнителните действия по изп.д.№20207450400130 по описа на ***, рег.№745 продължени.Според жалбоподателя в разглеждания казус не е налице нито едно от предвидените в чл.420 ГПК и обуславящи спиране на производството по делото предпоставки,както следва:

-като излага разбирането си за вложения от законодателя смисъл в израза“ вземането не се дължи“, като лаконична фраза не съдържаща ограничаващи я критерии, като длъжникът може да обоснове твърдението си за недължмиост на сумите с всякакви правоизключващи и правопрекратяващи и правопогасяващи факти, за които следва да се представени доказателства, от които да е видно, че задължението не е възникнало или е погасено се оспорва изтъкнатото във възражението основание за недължимост на сумата:поради погасяване на вземането следствие на изтекъл 5 годишен давностен срок, предвид факта, че вземането е станало предсрочно изискуемо на 29.09.2013г., а 5 – годишният срок е изтекъл на 29.09.2018г.В подкрепа на становището си за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност възразилият сочи следните обстоятелства:заявление за издадена заповед за изпълнение с приложена нотариална покана до А.А. чрез *** на НК от 07.10.2015г., на 31.07.2015г. е връчена покана за предсрочна изискуемост на А.А. чрез майка му Валентина Ахчийска, издаден е изпълнителен лист на 09.10.2015г. и заповед №961 от 09.10.2015г.След снабдяване на Банката с изпълнителен лист срещу А.А., между страните по договора за кредит е сключило споразумение на 21.12.2015г., с което длъжникът е признал вземането на Банката.Жалбоподателят оспорва и отправените обвинения, че Банката не е отчитала заплатени суми в периода 2016 -2019г, позовава се на молба за образуване на изпълнително дело №130 по описа за 2020г. на ***, рег.№745 от 15.11.2020г., в която изрично на стр.2 е посочено, че на 21.12.2015г. между ОББ и А.А. е сключено споразумение за доброволно изплащане на задълженията във връзка с което са постъпили плащания по сметка на Банката и към 25.10.2020г. дългът е в размер на 48 733.74 лева.В жалбата е визирана и сумата посочена в издадения на 09.10.2015г. изпълнителен лист – 72 814.47 лева.Приложеното с молбата по чл.420 1

ГПК „извлечение от банкова сметка за заплатени суми по договора в размер на 32 880“ е оспорено, като недоказващо твърдението за преведена по сметка на взискателя сума в посочения размер – жалбоподателят пояснява, че се касае за „общо постъпление по разплащателна сметка“ на Валентина Ахчийска за периода от 25.01.2016г. до 13.11.2018г. т.е с посочения документ според взискателя не се доказва да са налице погасявания, както и за какво са внесени сумите.

-оспорва се осъществяване и на предпоставките по чл.420, ал.2 т.2 ГПК, като се сочи решение на КнРС от 11.05.2021г. по гр.д.№1510/2019г. с което е оставен без уважение предявения от А.А. против ** иск, за прогласяване нищожността на клаузата на чл.5, ал.3, чл.7, а.3, чл.15, ал.2, чл.15, ал.3, чл.19 и чл.20, ал.1 от Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот от 18.04.2007г., като по този начин е дадено разрешение и на въпроса за неравноправни клаузи на договора, наличието на каквито е основание за спиране на производството.Независимо от това жалбоподателят, посочва, че с Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот 18.04.2007г. „ОББ“ АД е предоставило на кредитополучателя А. кредит в размер на 55 000 лева, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, като договореният лихвен процент към датата на подписване на Договора посочен в чл.5, ал.1 от същия е в размер на 11.25%, а в ал.3 изрично е посочена възможността този лихвен процент да бъде променян в зависимост от външни и независими от банката фактори – инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия.Според чл.7, ал.1 от Договора страните са уговорили и годишна такса за покриване на разходите за управление и обслужване на кредита в размер на 0.5% върху остатъка от главницата, събирана ежемесечно.Договорено е, че размерът на месечната анюитетна вноска се определя съобразно уговореното в чл.12 от договора и винаги се е формирал от суми за погашения на главница, на договорна лихва и на такса за управление и обслужване, разбира се при допускането, че длъжникът изпълнява точно и в срок, както е приел и се е задължил, сключвайки Договора и усвоявайки договорената сума.Увеличеният размер на ежемесечно дължимите към банката суми по кредита на молителя не се дължат нито на увеличаване на договорения лихвен процент, нито на увеличение на уговорената по взаимно съгласие, годишна такса на управление.Изложени са подробни обстоятелства за нееднократно забавяне изпълнение на задълженията, при което на основание изрична договореност съгласно чл.6, ал.1 от Договора, са прибавяни суми, дължими в резултата на забавено или частично изпълнение , относно сключено на 07.10.2009г. между ОББ АД и А.А. допълнително споразумение №1, към договора, за намаляване размера на месечната анюитетна вноска на 348.26 лева, при запазване броя на уговорените в договора месечни вноски и краен срок, за сметка на увеличение размера на вноските и съответно разпределяне тежестта на остатъчния, след изтичането на тези 19 месеца срок, за издължаване на кредита, споразумение №2 от 11.05.2011г. за намаляване размера на месечната анюитетна вноска за нов 18 – месечен период до 29.10.2012г., последвалото снабдяване на банката с изпълнителен лист, подписано на 21.12.2015г. споразумение за облекчаване условията по кредита, непредприемане на действия за едностранна промяна на договорната лихва – т.е поведението на длъжника, изразило се в едно продължаващо неизпълнение от една страна и поведението на Банката от друга – изразило се в непредприемане на действия по увеличаване размера на дължимита сума, се изтъкват като обстоятелства, обосноваващи неоснователност на възражението.Допълнително ответникът сочи, че в отношенията с този длъжник е налице индивидуално договаряне, възможността лихвеният процент да бъде променян едностранно от Банката е обвързан с реализацията на обективни факти, независещи от волята на Банката и изрично посочени в Договора, а именно промяна в размер на „инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия“.Кредитополучателят бил запознат с условията на индивидуалния си договор за кредит, като на базата на информирано съгласие е взел решение относно участието си като страна по този договор за кредит.Едновременно с ОББ АД в Република България към датата на сключване на договора са действали още около 30 банки или клонове на чуждестранни банки, към чиито услуги длъжникът би могъл да се обърне за получаване на ипотечен кредит т. ОББ не е и не е била монополист с господстващо положение на пазара.Жалбоподателят счита, че клаузата на чл.5, ал.3 от договора за кредит за промяна на лихвения процент не е и не може да бъде третирана като неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП, защото е изключена изрично от обхвата й съгласно чл.144, ал.3 ЗЗП.Посочените три компонента, като основание за промяна на лихвения процент – размер на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, са обективни фактори, са определени като обективни фактори, извън контрола на търговеца, и попадат в хипотезата на чл.144, ал.3 ЗЗП, което изключва приложението на чл.143 от ЗЗП към разпоредбата на чл.5, ал.3 от договора.В подкрепа на становището си жалбоподателят, като акцентира на дейността на банките, 2 като финансова услуга по смисъла на чл.144 от ЗЗП вр. с пар.13 т.12, б.“б“ от ДР на ЗЗП, характера на дейността на банките – чрез активни и пасивни банкови операции, подлежащи на непрекъснат контрол и регулация от Централната банка сочи факта, че договорите за ипотечен кредит са договори с дългосрочно действие, за чийто срок на действие е невъзможно към датата на сключване на договора за кредит да бъдат предвидени възможните промени в икономическите параметри, оказващи влияние върху цената на привлечения ресурс и съответно върху размера на лихвения процент по кредитите, поради което в Договора ясно и недвусмислено са посочени само показателите и факторите на които евентуално бъдещо повишение на цената ще се базира.Посочени са обективни фактори, върху които Банката не би могла да влияе. Клаузата на чл.15, ал.2 и 3 от Договора на чиято нищожност се позовава длъжника според въззивника, е отменена, поради което възраженията срещу валидността й са неоснователни, а клаузите на чл.19 и чл.20 от Договора, са израз на постигнато взаимно съгласие в съответствие с дадената им от ЗЗД автономия на волята, като не противоречат на каквито и да било повелителни норми и на добрите нрави, целящи преодоляване по взаимно приемлив за страните начин на негативните последици, дължащи се на нежелани, непредизвикани, непредвидими и/ или непреодолими причини и обстоятелства – форсмажорни и/ или технически пречки и / или настъпване на обективна и безвиновна възможност за упражняване на права и/ или изпълнение на задължения, като изрично е предвидено, че форсмажорните и непредвидими обстоятелства няма да водят до неизпълнение на задължения на банката.С тази цел и в интерес на длъжника е и уговорката за доброволно даденото от длъжника съгласие Банката да застрахова за собствена сметка рискът й от неплащане поради нетрудоспособност или смърт на длъжника.

- относно основанието по чл.420, ал.2 т.2 от ГПК становището на жалбоподателя е, че е налице неяснота за аргументите на длъжника в подкрепа на становище, за „неправилно изчислен размер на вземането по договор сключен с потребител“, не са посочени нито суми, нито период на тяхното изчисляване, за да се приеме, че има неправилно изчисляване, както липсват писмени доказателства.Голословно според кредитора е и твърдението за недължимост на договорна и наказателна лихва.Позовава се относно на параграф ІІІ от Споразумение от 21.12.2015г. с което длъжникът А.А. е потвърдил и декларирал, че признава всички вземания на банката, подробно описани в споразумението, за основателни, ликвидни и изискуеми, не е оспорил предсрочната изискуемост на кредита и е признал и основанието и размера на задълженията си към банката, произтичащи от Договора.Счита, че в производството по чл.420 ГПК основание за спирането му са други различни от документите по чл.417 ГПК т.е доводите извлечени от последните не са основание за спиране на производството по чл.420, ал.2 ГПК.

С жалбата е заявено искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Представени са писмени доказателства, заверени по реда на чл.183 ГПК: допълнително споразумение №1 от 07.10.2019г. към Договор за предоставяне на кредит от 18.04.2007г.,допълнително споразумение №1 от 11.05.2011г. към същия договор, споразумение от 21.12.2015г. между „ОББ“ АД и АС. К. АХЧ., молба от „ОББ“ АД вх.№01878/15.11.2020г., изпълнителен лист от 09.10.2015г. по чгд №1648/2015г., пълномощно за представителство на Банката.

Препис от жалбата е връчен на длъжника в първоинстанционното производство.В срок е подаден отговор от същия – АС. К. АХЧ., чрез **.В отговора се съдържа искане за потвърждаване на обжалваното определение №260736 от 01.06.2021г. както и за заплащане на сумата 400 лева, като дължим хонорар за представителство в производството.Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение и искане за намаляването му до предвидения в закона минимум от 100 лева. Длъжникът счита, че е налице основание за спиране на производството по чл.420, ал.2 т.1 от ГПК – счита, че то е осъществено при представени писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната сила на документа по чл.417 ГПК и обуславящи възможността вземането на взискателя да не съществува.В тази връзка се позовава на представено към молбата по чл.420 ГПК извлечение от банковата сметка на Валентина Ахчийска, от която се е обслужвал дълга от която е видно, че за обслужване на кредита са постъпили суми в размер на 32 800 лева.Сума заплатена след настъпилата предсрочна изискуемост на кредита в периода 2016 – 2019г. възлизаща на 32 800 лева, суми което не са 3 отчетени от страна на банката кредитор в изпълнителното производство, като въпреки извършените плащания се претендират всички суми по така издадения изпълнителен лист, без да са актуализирани от страна на Банката кредитор.Счита, че по този начин Банката се домогва да получи два пъти, това което веднъж и е било заплатено.С изложените обстоятелства обосновава извод за правилност на преценката на районния съд за спиране изпълнението на заповедта .