Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 189665 от 23.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 59612/2024
Вид
Разпореждане № 189665
Подписан
23.12.2024
Състав
АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 189665 гр. София, 23.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско дело № 20241110159612 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Подадено е заявление от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н.

Ц. Б. за следните суми: 409,03 евро – главница, ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до изплащане на вземането; 45,47 евро – възнаградителна лихва за периода от 14.03.2023 г. до 29.08.2023 г., и 80,14 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.03.2023 г. до 07.10.2024 г.

– задължения по Индивидуален договор за заем № 10175384/24.02.2023 г., сключен между длъжника и „Мъни плюс мениджмънт“ ООД, като вземането е прехвърлено на дружеството – заявител с договор за цесия от 20.12.2023 г., като се твърди, че прехвърлянето е съобщено на длъжника.

При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия 1 разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-7 1 4 /2 2 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените принципи имат следното изражение:

В договора между страните е уговорено, че сумата от 409,03 евро се отпуска за 26 седмици (малко над 6 месеца), като е посочен ГПР от 39,58 % (чл. 3, ал. 8 от договора, на лист 8 от делото). Същевременно в чл. 12 от договора е уговорено, че ако в 7-дневен срок от сключването му длъжникът по делото не осигури обезпечение, същият е длъжен да заплати неустойка в размер на 329,81 евро, като в чл. 12, ал. 6 от договора е представен погасителният план в този случай, който предвижда плащане на общо 1534 лева (равностойност по официалния курс на БНБ – 784,32 евро).

Неустойката, уговорена в чл. 12 от договора, следва да се включи в размера на общия разход по кредита, тъй като същата представлява условие за отпускането му по начина уговорен в договора – длъжникът е сключил договор, при който има два варианта на изплащане на кредита – ако си намери поръчител, той би изплатил само главницата и лихвата (първи вариант на договор), а ако не намери такъв, той ще следва да изплати и 329,81 евро неустойка, т.е. търговската оферта за отпускане на кредита е различна. Такива разходи, които водят до отпускане на кредита с различни параметри на 2 връщане са обозначени в § 1, т. 1 ЗПКр като „търговски условия“ и се включват в „общия разход по кредита“.

Така ако е вярно посоченото в договора, че ГПР е 39,58 % годишно, то ако кредитът се връщаше една година изцяло в края на годината (с един падеж, а не на вноски), то задължението би следвало да е 139,58 % от 409,03 евро, или 570,92 евро. Договорът е подписан за по-кратък срок, но в случая това няма значение, защото ако общата сума за връщане по кредита е над 570,92 евро, то ГПР е по-висок от посочените в договора 39,58 % (като за целите на установяване на действителността на договора не е важно точно колко е действителната стойност на ГПР, важното е дали се разминава драстично с изчислената сума за връщане при посочения в договора ГПР). В случая длъжникът следва да върне не 570,92 евро, а 784,32 евро – сума, която значително се различава от тази, която следва да се върне при посочения в договор размер на кредита и ГПР.

Следователно съобразно гореизложените правила договорът за кредит е вероятно нищожен и по правилото на чл. 23 ЗПКр съдът може да издаде заповед за изпълнение само за платеното на потребителя-дължник по него, като иначе би нарушил чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Следователно заявлението следва да се уважи само за 409,03 евро – сумата, която длъжникът е получил, и да се отхвърли по всички останали претенции.

Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по търг. дело № 630/2023 г., I ТО, а в случая се установява сериозно съмнение за нищожност.

Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и разноските със заповедта, като искането е уважено за 409,03 евро от общо 534,64 евро, или за 76,51 % от предявения си размер, като следователно пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 19,13 лева държавна такса и 38,26 лева юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 73625/06.03.2024 г. В ЧАСТТА, с която „Агенция за събиране на вземания“ АД, с ЕИК: 203670940, с адрес на управление: София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, офис 4, иска издаване на заповед за изпълнение срещу Н. Ц. Б., с ЕГН: **********, с адрес: С., ж.к. „С. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, да плати на заявителя суми в размер на 45,47 евро (четиридесет и пет евро и 47 евроцента) – 3 възнаградителна лихва за периода от 14.03.2023 г. до 29.08.2023 г., и 80,14 евро (осемдесет евро и 14 евроцента) – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.03.2023 г. до 07.10.2024 г., както и цялата законна лихва след датата на подаване на заявлението – Индивидуален договор за заем № 10175384/24.02.2023 г., сключен между длъжника и „Мъни плюс мениджмънт“ ООД, като вземането е прехвърлено на дружеството – заявител с договор за цесия от 20.12.2023 г., като се твърди, че прехвърлянето е съобщено на длъжника.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ АД, че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на определението в сила, като ползва платената държавна такса за вземанията, за които заявлението е отхвърлено в размер на 4,91 лева (да заплати 45,09 лева такса по иска за тези вземания).

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ АД. Препис да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4