Решение № 116 от 28.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20261000500216 по описа за 2026 година

Разгледа в закрито заседание /в рамките на производство по чл. 521, ал. 3, изр. 4-то от ГПК/ гражданско дело № 216/25г. и констатира следното:

Подадена е частна жалба от Е. М. против решение на СГС от 12.11.25г. по г.д. № 9086/24г. /постановено в рамките на производство по чл. 521, ал. 3, изр. 1-во от ГПК във връзка с чл. 436 от ГПК/.

Жалбата е неоснователна /атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Първоинстанционният съд е изложил подробни /и конкретни/ съображения, с които е обосновал неоснователността на процесната жалба /съответно – законосъобразността на атакуваното изпълнително действие/. Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС.

В допълнение /и във връзка с конкретните възражения на жалбоподателя/:

От една страна:

Законът /правилото на чл. 521, ал. 2 от ГПК/ овластява съдебния изпълнител да направи самостоятелна преценка – как точно да бъде определена стойността на съответната липсваща /изцяло или само частично/ вещ /или на развалената такава/. Това може да бъде сторено /по избор на органа по изпълнението/ или чрез свидетелски показания, или чрез експертиза /или чрез събиране на двата вида доказателства - едновременно/. В хипотеза като процесната обаче /и винаги когато се прави остойностяване на съответен имуществен актив/ надлежното доказателствено средство /предвид предметния обхват на изследваното обстоятелство/ е – оценителна експертиза /каквато именно е била назначена – ползвана от органа по изпълнението/.

От друга страна /следващите обстоятелства се явяват пряко относими към конкретно заявените възражения на жалбоподателя/:

Наличните по делото доказателства /в това число и документите от изпълнителното дело; конкретно - съдържанието на протокола от 25.10.23г., оформен в присъствието на длъжника и подписан от същия без възражения/ сочат, че:

1

Жалбоподателят не е представил /в нито едно от проведените до момента производства – изпълнително и съдебни/ надлежни доказателства в подкрепа на тезата си, че процесните /присъдени в полза на взискателя/ движими вещи са налични /Е. М. не е направил и доказателствени искания в тази насока/. Представеният от жалбоподателя /в тази насока/ опис не може да бъде съобразен /доколкото съдържанието на същия не кореспондира с диспозитива на влязлото в сила съдебно решение по иска с правно основание чл. 76 от ЗС/. Напротив /в същата насока/: длъжникът не е направил /на нито един етап от изпълнителното производство/ възражение относно констатацията на ЧСИ /съдържаща се в горния протокол/, че е налице липса /по смисъла на чл. 521, ал. 2 от ГПК/ на част от процесните вещи /такова възражение е било направено едва в рамките на съдебното производство, но същото е останало и необосновано с конкретни доводи, и недоказано – доказателствени искани в такава насока не са били заявени от Е. М. - нито в процеса пред СГС, нито в настоящото производство пред САС/.

Жалбоподателят не е упражнил надлежно /въпреки изрично предоставената в тази връзка възможност от органа по изпълнението/ правото си да оспори сторената от вещото лице оценка на процесните липсващи движими вещи. В същата връзка: длъжникът не е обосновал по никакъв начин /нито в производството пред СГС, което е преминало и през открито съдебно заседание – в съответствие с изискването на чл. 521, ал. 3, изр. 3-то от ГПК, нито в настоящото въззивно производство/ тезата си, че липсващите имуществените активи /движими вещи/ имат друга /различна, евентуално по-ниска/ стойност /не са направени и конкретни доказателствени искания в такава насока – в нито едно от двете съдебни производства/.

В контекста на това конкретно процесуално поведение на жалбоподателя – възраженията на последния /заявени както в първоинстанционното производство, така и във въззивното/ следва да се окачествят като бланкетни /лишени от конкретно съдържание/, а поради това и като неоснователни.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено.

Предвид изхода на настоящото производство: в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 81 от ГПК/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС от 12.11.25г. по г.д. № 9086/24г.

ОСЪЖДА Е. А. М. да плати на „Дарт 3“ ЕООД 307 евро /съдебни разноски – адвокатски хонорар за производството пред САС/.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2