Решение № 191 от 16.10.2025, Районен съд - Първомай
- Съд
- Районен съд - Първомай
- Дело
- Гражданско дело 346/2025
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 16.10.2025
- В сила
- 25.11.2025
- Състав
- София Сотирова Монева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 77, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 28 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33а · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 1, ал. 2, т. 1 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. Първомай, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255340100346 по описа за 2025 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът
„КРЕДИТ
ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС
БГ”
ЕАД,
ЕИК:
*********************, със седалище и адрес на управление: *********************, представлявано от З. Н. Д., А. Б. Б. и М. А. Г. и по процесуално пълномощие от юрисконсулт С. С. П., моли съда да осъди ответника С. П. Г., ЕГН: **********, с посочен адрес:
*********************, и постоянен и настоящ адрес: *********************, да му заплати следните суми, дължими по Договор за паричен заем № ********************* г., сключен между „Креди Йес” ООД, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател“: 800, 00 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.02.2025 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда до изплащане на вземането; 139, 01 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2022 г. до 20.06.2023 г., и 769, 99 лева – неустойка, за принудителното изпълнение на които е отказано издаването заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист с влязло в сила Разпореждане № 379/26.03.2025 г. по ч. гр. дело № 156/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай, I състав.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен Договор за паричен заем № ********************* г. „Креди Йес” ООД предоставило 1 паричен заем от 800, 00 лева на ответника, който усвоил заемната сума и следвало в периода от 20.10.2022 г. до 20.06.2023 г. да я възстанови на кредитодателя и да му заплати възнаградителна лихва от 139, 01 лева при фиксиран месечен лихвен процент от 3, 330% разсрочено чрез 9 вноски от по 181, 00 лева всяка, които до момента не били погасени.
Въз основа на Договор за цесия от 12.01.2024 г. кредитодателят прехвърлил процесните притезания на ищеца, който в качеството си на пълномощник на цедента съобщил на длъжника за прехвърлянето с уведомление по пощата и пристъпил към принудителното им удовлетворяване по реда на чл. 417 от ГПК, което било отказано с влязло в сила Разпореждане № 379/26.03.2025 г. по ч. гр. дело № 156/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба вх. № 3729/03.09.2025 г., постъпила от процесуалния му пълномощник, пледира за уважаване на исковете, а ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:
Въз основа на приобщените документи се установява, че по силата на Договор за паричен заем № ********************* г. (л. 7 – л. 8) и приложимите към него Общи условия (л. 9 – л. 12), в сила от 27.04.2022 г., „Креди Йес” ООД, ЕИК:
*********************, регистрирано под № ********************* в Регистъра на Българска народна банка за финансовите институции с основен предмет на дейност отпускане и управление на заеми, от една страна като „Заемодател”, се задължило да предостави на ответника кредит от 800, 00 лева. Последният, от друга страна, като „Заемател”, усвоил заемната сума в брой, съобразно собственото му изявление, поместено в чл. 4, ал. 1 от договора, и следвало да я възстанови на кредитора и да му заплати лихва при фиксиран месечен лихвен процент от 3, 330%, или да престира общо 939, 01 лева при годишен процент на разходите от 48, 314%, изчислен при допусканията, изброени в чл. 3.3, чрез девет месечни вноски в периода от 20.10.2022 г. до 20.06.2023 г., първите осем от които от по 104, 33 лева, а финалната от 104, 37 лева, съгласно погасителен план (л. 8) към съглашението.
В чл. 8 от него било уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка от 689, 99 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка на 76, 67 лева към всяка от първите осем и на 76, 63 лева към деветата, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 6 от договора в 3-дневен срок от сключването му да осигури при параметрите на чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия обезпечение във вид на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер на два пъти общата сума за плащане и с валидност за срока на договорното действие и до 6 месеца след края му, или поръчителство на две физически лица, всяко от които отговарящо 2 кумулативно на изискванията: да има нетен осигурителен доход над 1 000, 00 лева по справочните сведения на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем с „Креди Йес” ООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години и кредити към банки и финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и погасени задължения, съгласно справочна информация на ЦКР към БНБ.
В чл. 5 от договора и чл. 8, ал. 2 от Общите условия било регламентирано правото на потребителя да изиска информация за извършените и предстоящите платежи, както и редът за неговото упражняване.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г. (л. 15 – л. 24) заемодателят, на когото според чл. 6, ал. 3 от Общите условия било позволено по всяко време да цедира на трето лице вземанията си, прехвърлил възмездно на ищеца, своите такива, произтичащи от договори с трети лица по ЗЗД, ЗПК, ЗКИ, ЗЗП и ТЗ и подробно индивидуализирани в неразделно към цесионния контракт Приложение № 1 от 12.01.2024 г.
(л. 25 – л. 27), ведно с принадлежностите им и съпътстващите ги права. В портфолиото фигурирали и тези по Договор № ********************* г., описани подробно по пера към датата на прехвърляне: „остатък главница” – 800, 00 лева, „остатък договорна лихва” – 139, 01 лева, „остатък такси/неустойки/застраховки/суми по допълнителни услуги/разходи за забава” – 769, 99 лева, и „остатък на дължима сума” – 1 709, 00 лева.
В качеството на пълномощник на цедента, овластен от него да уведомява писмено всички длъжници за цесията с Пълномощно (л. 29), нотариално удостоверено за подпис и съдържание с рег. № № 290 и 291/12.01.2024 г. по описа на Нотариус Капка Войнска с район на действие Районен съд – Хасково и с рег. № 352 по регистъра на Нотариалната камара, приобретателят адресирал до ответника Уведомление (л. 13) за така извършената покупка на задълженията му по Договор за заем № ********************* г., което, видно от Известие за доставяне P S 4040 O143VO 4 на „МиБМ Експрес” ООД (л. 14), му било връчено на 18.03.2024 г. по пощата.
На 15.10.2024 г. цесионерът подал Заявление вх. № 940/27.02.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение на процесните вземания по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист (л. 2 – л. 5 от ч. гр. дело № 156/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай) в настоящия съд, който го отхвърлил изцяло с влязло в сила Разпореждане № 379/26.03.2025 г. по ч. гр. дело № 156/2025 г. (л. 41 – л. 42 от ч. гр. дело № 156/20245 г. по описа на Районен съд – Първомай), а след като на 08.04.2025 г. бил известен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за правната възможност да предяви осъдителен иск, на 08.05.2025 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК депозирал по куриер разглежданата Искова молба вх. № 1938/09.05.2025 г. (л. 2 – л. 5).
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират спора върху 3 съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Спорните права произтичат от Договор за паричен заем № ********************* г.
(л. 7 – л. 8), който, бидейки сключен от „Креди Йес” ООД, ЕИК: *********************, в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.
С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите договорът се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО.
Чл. 9, ал. 1 от ЗПК гласи, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.
Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.
Регламентацията откроява като елементи на фактическия състав на заемната връзка, за които чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от ищеца да проведе доказване, постигнато съгласие за заемане на съответната движимост и фактическото й даване от заемодателя на заемателя.
4
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити според чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
Разпечатката съдържа 40 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ae860a5-4f25-487c-b794-d6b623018f0a