Решение № 10 от 03.02.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. М., 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Олег Софрониев при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - М. К. Цв. В. като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211600600222 по описа за 2021 година С Присъда на РС Л. от 13.07.2021 г. по НОХД № 325/2020 г., подсъдимия А.Г. от гр. Л. ,обл. М. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 22.04.2019 г. на ул.“Д.“ № 6 в гр. Л. причинил средна телесна повреда на В. СТ. Г. от гр. Л., изразяваща се в счупване на голямопищялна кост в дясно в долна трета, която кост влиза в състава на подбедрицата, довело до трайно затруднение движението на долен десен крайник за срок не по-малък от месец и половина, поради което и на основание чл. 129, ал.2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

Със същата Присъда подсъдимият А.Г. е осъден да заплати на пострадалия В.Г. сумата хиляда лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деянието, както и направените по делото разноски по сметка на съда и на ОД на МВР М..

Присъдата е обжалвана от подсъдимия А.Г., чрез защитника му по делото. В жалбата си поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с противоречия между диспозитив и мотиви на 1 присъдата, както и с противоречия в самите мотиви. Твърди, че деянието и авторството му не са несъмнено доказани, анализирайки гласните доказателства, събрани на първоинстанционното съдебно следствие. Моли присъдата да бъде отменена и бъде постановена нова – оправдателна по обвинението срещу него.

На проведеното разпоредително заседание от 28.09.2021 г. е прието, че и въззивният съд следва да направи опит да открие, призове и разпита двамата свидетели - очевидци, които първостепенният съд е заличил – именно поради това, че не е успял да установи точното им местонахождение и да ги изслуша в производството пред него.

Въззивно съдебно следствие не е провеждано – поради неоткриването на свидетелите.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА М. изразява становище за неоснователност н жалбата. Смята, че делото е изяснено от фактическа страна, че правилно са съобразени свидетелските показания и заключението на медицинската експертиза. Твърди, че присъдата е обоснована и законосъобразна и предлага да бъде изцяло потвърдена.

Подсъдимият Г. предоставя на съда да се произнесе по доводите в жалбата.

Въззиваемият Г. не ся явава в съдебно заседание пред въззивната инстанция и не взема становище по жалбата.

Във въззивното производство нови доказателства не са събирани.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доводите и становищата на страните и след като провери по реда на чл. 314 от НПК и служебно обжалваната Присъда, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срок и от страна, която разполага с процесуалната възможност за въззивно обжалване.

Допълнението към нея, по съдържание, отговаря на изискванията на закона.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата си, в рамките на проведено по общия предвиден в НПК ред съдебно производствно, първоинстанционният съд приел за установено от фактическа страна следното: подсъдимият и 2 пострадалият живеят в гр. Л. и към м. април 2019 г. отношенията помежду им не били добри – имали дрязги и пререкания, отправяли си закани за саморазправа. На 21.04.2019 г., когато се отбелязвал празника „Цветница“, пострадалият Г. бил на гости в дома на своя познат Ц.Ц., заедно с Ц.А. и св. Л.

В.. Към 23 ч., след солидна почерпка с алкохол, Г. си тръгнал към къщи, но взел със себе си вила от дома на Ц., за да си помага и подпира по пътя, който бил не само неосветен, но и с дълбоки коловози и неравности. По същото време, по същата улица минал л.а. „ХХХ“, управляван от св. М. К.. До нея на предната седалка се возел подсъдимият Г. – нейн фактически съпруг, а от зад в колата били детето им и св. М.М. – техен познат. Минавайки край двора на Ц., св. М. видял Г. да стои на улицата пред портата с вила в ръка.

Забелязвайки подсъдимия в колата, Г. започнал да го ругае и обижда.

Пътуващите в автомобила чули шум от удар по колата и водачката й спряла, а подсъдимият – слязъл да провери какво се случва. Слязла и св. К., а след нея – и св. М.. Подсъдимият се отправил към държащия вилата Г. и след кратко боричкане, я издърпал от ръцете му и с дръжката го ударил с нея в областта на десния крак, а после с юмрук го блъснал в гърдите. От ударите Г. паднал на земята, а подсъдимият – паднал върху него. Чувайки виковете от горната разправия, домакинът Ц. и гостенинът му А. излезли на улицата и видяли Г. да лежи на пътя, стенейки от болка, а подсъдимият стоял изправен до него.

Повикана била Спешна помощ и пострадалият Г. бил отведен в болница, където било установено, че десният му крак е счупен. По това време в същата болница се намирала и съпругата на Г. – свид. Г.а, придружаваща настаненото там за лечение тяхно болно дете. Разбрала, че и съпругът й е постъпил в болницата, а от Ц. научила, че подсъдимият е ударил мъжа й в гърдите, а после е скочил на крака му. Забелязала, че пострадалия й мъж е в окаяно състояние, а дрехите му – целите били в пепел. В хода на започналото по случая досъдебно производство била назначена и изпълнена медицинска експертиза, която установила, че пострадалият е получил счупване на голямопищялна кост в дясно в долна трета, която кост влиза в състава на подбедрицата. Увреждането води до трайно затруднение в движението на десния крак за срок от около месец и половина, с последващо раздвижване на крайника. У пострадалия е установено още счупване на долна част на гръдната кост, причинило разстройство на здравето – временно и неопасно за живота с оздравителен период от три седмици до месец. Относно механизма 3 на тези увреждания, вещото лице сочи, че счупването на крака е в резултат на силен директен удар с/от/ предмет с тясна удължена повръхност / кол, дърво,палка, дръжка/, но подобно счупване, с оглед морфологията и разположението, не може да се получи при падане от собствен ръст или по механизма на стъпване на криво. Счупването на долната част на гръдния кош е възможно да се получи от силен директен удар в областта или от натиск върху гръдния кош, включително и падане на тяло върху гръдния кош.

Първостпенният съд приел за установената цитираната фактическа обстановка въз основа на приобщените писмени доказателства по делото, заключението на медицинската експертиза и показанията на свидетелите Г., М. и Г.а. Кредитирал показанията на последните, тъй като те кореспондирали с остана.лите доказателства по делото. Съдът не възприел твърденията на св.

К. и св. В. за достоверни, като отчел близките им връзки с подсъдимия.

Отразил и невъзможността да бъдат изслушани двамата очевидци на случая – Ц. и А., тъй като лицата са се установили да живят и работят в чужбина за продължителен период от време. От правна страна, съдът приел, че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129 от НК, тъй като е счупил десния крак на пострадалия и това е довело до трайно затруднение в движението. При определяне на наказанието съдът отчел да липсват многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и след приложение на чл. 54 от НК и обсъждане на обстоятелствата с правно значение, отмерил наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване, на основание чл. 66 от НК, отложил за срок от три години. В гражданската част на присъдата – съдът счел за основателна имуществената претенция на пострадалия за претърпяните от него болки и страдания във връзка с телесните увреждания и осъдил подсъдимия да му заплати обезщетение от 1 000 лв. на това основание.

При извършената въззивна проверка на горната присъда по повод подадената срещу нея жалба, а и при служебната такава, настоящата инстанция не намери законови основания за нейната отмяна или изменение.

Първоинстанционното производство е проведено в пълно съответствие с изискванията на процесуалния закон, като не са допуснати процесуални нарушения, камо ли пък такива със съществен характер.

4

Събрани са в нужния обем всички относими и допустими доказателства по предвидения в НПК ред. Тези доказателства са надлежно обсъдени в тяхната взаимна връзка и логическо единство, при което са направени верни, логични и последовтелни изводи по фактите. Съдържанието на първоинстанционните мотиви изцяло съответства на изискванията на чл. 305 от НПК. Съдът е обсъдил всички доказателства и се е мотивирал на кои от тях дава вяра и защо. Не е пропуснал и направените възражения от страна на защитата, като мотивирано е посочил защо ги смята за основателни. В този смисъл - не са допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство, които да накърняват правата на страните; липсва и необоснованост на присъдата.

Доводите в жалбата не могат да бъдат споделени. Те се свеждат на първо място до твърдяни противоречия в мотивите. Въззивната инстанция действително констатира известни неточности в мотивите: на първо място е отбелязано, че граждански иск не е предявен, но после подробно е обсъден такъв и е мотивирано защо се приема същият да е основателен и как е определен размера на уважената неимуществена претенция за вреди; на второ място – на първа страница на мотивите е посочено, че подсъдимият си тръгнал от дома на Ц. след солидно употребено количество алкохол, но от цялостното изложение в мотивите става ясно, че се касае до пострадалия, а не до подсъдимия; на трето място – съдът е дефинирал понятието „средна телесна повреда“ правилно, но по инерция е отразил да се касае до „лека телесна повреда“. Тези несъответствия не могат да се приемат за съществени процесуални нарушения, обусловени от противоречиви мотиви. И това е така, тъй като от цялостното изложение на приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, става ясно какво е установено по фактите и каква е била волята на съда.

При самото провеждане на съдебното следствие са използвани необходимите и относими процесуални способи за събиране на доказателствата и това е станало правомерно. Съдът подробно се е мотивирал кои доказателства установяват случилото се между страните и защо ги кредитира. Съображенията му напълно се споделят и от въззивната инстанция, без необходимост да се повтарят и в настоящето решение установената фактическа обстановка и доказателствата, които я очертават.

5

Неоснователни се явяват и възраженията в жалбата относно авторството на деянието. По делото е несъмнено установено, че при станалото стълкновение между подсъдимия и пострадалия, на последният е бил счупен десния крак, както и долната част на гръдната кост. Тъй като медицинската експертиза е определила последиците от счупването на долната част на гръдната кост, прокуратурата им е дала вярната правна квалификация на деяние, представляващо „лека телесна повреда“ по смисъла на НК и тъй като това деяние се преследва по частен ред, е внесла в съда обвинение само за причинената „средна телесна повреда“, свързана със счупването на крака на пострадалия. Автострството и на двете телесни повреди е несъмнено установено. Пострадалият е бил категоричен, че е удрян именно и само от подсъдимия. Начина, по които съобщава да е получил уврежданията напълно съвпада със заключението на неоспорената от страните съдебно-медицинска експертиза. Последната е категорична относно механизма на увреждането на крака на пострадалия, че същото е получено от удар с твръд предмет с тясна удължена повръхност – дръжката на вилата, за която съобщават свидетелите, че е имало на местопроизшествието. Авторът на телесното увреждане се установява още и от показанията на св. Г.а, която препредава думите на неиздирения св. Ц., който е присъствал на събитията и впоследствие е присъствал и при приемането на пострадалия в болницата, че именно подсъдимият е удрял пострадалия й съпруг. Като се е доверил на съответствието между заключението на съдебно-медицинската ексертиза и свидетелските показания на пострадалия и неговата съпруга, първостепенният съд е направил верен и обоснован извод относно авторството на деянието.