Определение № 545 от 08.06.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545 гр. гр. Добрич, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20263200500066 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано по възражение с вх.№260134/27.11.2025г. по описа на регистратурата на РС К. с правно основание чл.423, ал.1 от ГПК, подадено от Х. П. Й., ЕГН ********** от гр.К., ул.“З.“ №23 против Заповед №****г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.

№548 по описа на РС К. за 2020г.

Длъжникът релевира твърдения, че за издадената заповед за изпълнение е узнал на 26.11.2025г. от връчено му съобщение за образувано изпълнително дело №**** по описа на ЧСИ Л. Т.. От извършена след това справка по ч. гр. д. №548 по описа на РС К. за 2020г. е установил, че в съобщението за връчване на заповедта за изпълнение е посочено, че същата е връчена на баща му. Последният заявил, че не помни да е получавал от съда, документ адресиран до възразилия длъжник, който да не му е предал. Заявено е оспорване на автентичността на положения в съобщението подпис за получател.

В предоставения му срок за отговор, заявителят „А 1 България“ ЕАД изразява становище за неоснователност на възражението.

За да се произнесе, съдът констатира следното:

Длъжникът, който е бил лишен от възможността да възрази по реда на чл.414 ГПК срещу вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение, може да оспори същата в едномесечен срок от нейното узнаване, при наличие на някое от алтернативните основания, посочени в чл.423, ал. 1 ГПК.

Посоченият в чл.423, ал.1 ГПК едномесечен срок е преклузивен.

Искането за приемане на възражение е подадено от надлежна страна, а именно длъжникът по издадената заповед за изпълнение.

Съобразно твърденията и представените доказателства, длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение на 26.11.2025г. В случая, доколкото по делото не са налице данни за узнаване преди твърдяната от длъжника дата, следва да се приеме, че с депозиране на възражението на 27.11.2025г., срокът 1 по чл.423, ал.1 ГПк е спазен. Следователно възражението е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като в тежест на възразилия е да установи твърдяното от него основание.

В настоящото производство окръжният съд действа не като въззивна инстанция, която извършва проверка на правилността на първоинстанционния акт, обективиран в заповедта за изпълнение на районния съд, а извършва проверка за това налице ли са изрично посочените от длъжника основания по чл.423 от ГПК за закъсняло оспорване на вземането по заповедта чрез възражение по чл.414 от ГПК.

Производството пред РС К. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано от „А 1 България“ ЕАД срещу Х. П. Й.. За претендираните суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №****г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.411, ал.3 ГПК на 25.02.2021 г. чрез трето лице - П. Й. /баща/, срещу подпис. С това съдът е приел, че е налице редовно връчване на издирения служебно постоянен и настоящ адрес на длъжника, чрез надлежно легитимирано да получи съобщението лице съгласно чл.46, ал.2 ГПК. Поради това с разпореждане от 08.04.2021г. съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист на заявителя „А 1 България“ ЕАД, на основание чл. 416 ГПК.

Автентичността на подписа на получателя П. Й. – баща на възразилия длъжник не е опровергана. От приетото по делото и неоспорено заключение по СПЕ се установява безспорно, че подписът положен в разписката към съобщение от 22.12.2020г. за връчване на заповедта за изпълнение е положен/изпълнен от П. Й..

При това съдът намира, че извършеното на 25.02.2021 г. връчване чрез длъжностното лице по призоваването при КРС, е валидно и удостоверява спазване на изискванията на чл.44 и чл.46 ГПК. В призовката са намерили отражение задължителните реквизити относно получаващото лице качеството му, трите му имена и обстоятелството, че е съгласно да предаде призовката на адресата. Последното следва от полагане подписа на получателя в разписката. Пълнолетието на лицето не се оспорва и следва от качеството му. Длъжникът не твърди, че има друг порок на връчването.

Съгласно чл.46, ал.4 ГПК, с получаване на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Поради горното, съдът приема за необорена презумпцията за редовно връчване на длъжника по аргумент от цитираната по-горе разпоредба и хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК не е налице.

В твърдението на възразилия длъжник, че за първи път е узнал за издадената заповед за изпълнение на 26.11.2025г. имплицитно се съдържа и 2 твърдение за непредаване на съобщението от третото лице на адресата, което обстоятелство има отношение към предпоставките чл.423, т.3 и т.4 ГПК. За това си твърдение длъжникът не е ангажирал доказателства.

С оглед на горното, съдът намира, че не е опровергана редовността на връчването по чл. 411, ал.3 ГПК, респ. последиците от това по чл. 416 ГПК.

Възражението не следва да бъде прието.

При условията на евентуалност възразилият длъжник е заявил искане за възстановяване на срока по чл.414, ал.2 ГПК предвид обстоятелството, че по делото липсва подпис, който да удостоверява личното получаване на заповедта за изпълнение. По повод на това искане следва да се посочи, че с разпоредбата на чл.423 от ГПК законодателят изрично е предвидил възможност за страната, която е пропуснала възможността да оспори вземането да стори това пред въззивния съд. В конкретния случай твърденията във възражението покриват хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК и поради съществуване на специално предвиден в закона ред за защита на правата на длъжника, общата процедура по чл.64 от ГПК за възстановяване на срок по отношение на срока по чл.414 ГПК е недопустима /така Определение № 908 от 22.12.2011 г. по т. д. № 846/2011 г., т. к., I, т. о. на ВКС, Определение № 619 от 15.07.2010 г. по ч. т. д. № 404/2010 г. на ВКС, І т. о. /.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение с вх.№260134/27.11.2025г. по описа на регистратурата на РС К. с правно основание чл.423, ал.1 от ГПК, подадено от Х. П. Й., ЕГН ********** от гр.К., ул.“З.“ №23 против Заповед №****г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.

№548 по описа на РС К. за 2020г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3