Решение № 150 от 20.03.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Монтана, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630101855 по описа за 2025 година

Образувано е по предявени от “************” ЕООД срещу С. К., установителни искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, чл. 9 ЗПК, за установяване съществуване на вземане за сумата 1223,25 лева - непогасена главница, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 23.07.2024 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 23.75 лв. — договорна лихва за периода 17.04.2024 г. до 14.09.2024 г. иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 74.56 лв. законна лихва за периода от 14.09.2024 г. до 21.02.2025 г.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към цесионера и него по процесния договор. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение. Представя доказателства и претендира разноски.

1

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Прави възражение за нищожност на договора, не е усвоен кредита, не е сключен договор между страните.

Съдът, като прецени и анализира в тяхната цялост събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.03.2024г. между ************ ЕООД, ЕИК ************* и С. Г.

К. е сключен Договор за предоставен кредит от разстояние № 479894 /18.03.2024г. По силата сключения договор, на ответникът е предоставена заемна сума в размер на 766,94 евро/1500 лв., като сумата се издължава за 6 месеца с фиксиран лихвен процент от 40,15%. По силата сключения договор сумата в размер 334,12 евро/653,49 лв. е целево разходвана за рефинансиране на Договор за предоставен кредит от разстояние с № 463501 от 27.11.2023г.

Съгласно Договор за предоставен кредит от разстояние № 479894 /18.03.2024г, ответникът за непредоставено обезпечение заплаща месечно сумата в размер 40,26 евро /78,75 лв за периода на кредира. Дължима сума от вноските за периода по Договор за предоставен кредит от разстояние № 479894/18.03.2024г с начислената главница + лихва възлизат в размер 855,51 евро/1673,23 лв. Задължението е платимо на 6 погасителни месечни вноски, съгласно погасителен план в чл.4(3).1 от договора или осреднен месечен размер на вноската без вкл неустойка е 142,59 евро/278,88 лв. Между страните по Договор за потребителски кредит № 479894 /18.03.2024г е бил уговорен лихвен процент в размер на 40,15%, а ГПР, съгласно сключения договор за кредит, е в размер 48,30%. Общата дължима сума от вноските за периода по Договор за предоставен кредит от разстояние № 479894 /18.03.2024г с начислената главница + лихва + възнаграждение-неустойка за непредоставено обезпечение възлизат в размер 1097,09 евро /2145,73 лв. Задължението платимо на 6 погасителни месечни вноски, съгласно погасителен план в чл.4(3).2 от Договора или осреднен месечен размер на вноската с вкл неустойка е 182,85 евро/357,63 лв.

По делото е прието заключение на вещото лице, в което е посочено, че Годишен процент на разходите по Договор за предоставен кредит от разстояние № 479894/18.03.2024г, съгласно Приложение 1, чл. 19, ал.2 от ЗПК, и като са включени стойностите на отделните компоненти ( лихвени разходи 2 по възнаградителна лихва в размер 88,57 евро/173,23лв + възнаграждение за неустойка в размер 241,59 евро/472,50лв) по формулата, вещото лице изчислява оскъпяване от 256,90% за периода от 6месеца за кредит в размер 766,94 евро /1500 лв, с лихвен процент от 40,15%. Договор за предоставен кредит от разстояние № 479894 /18.03.2024г е усвоен от ответника на дата 18.03.2024г. в размер на 766,94 евро / 1500 лева.

РСМ, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително и само средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР се съдържа дефиниция на понятието "финансова услуга", съгласно която това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, в редакцията му към 31.10.2018 г., електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) – т. е. електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. С оглед на разпоредбата на чл.

13, ал. р3 ЗЕДЕУУ следва извод, че законът придава значение на подписан 3 документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – т. е. електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен такъв.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител /което в разглеждания случай не е сторено/, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /виж Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/.

Установява се от представените документи, че в изпълнение на указанията на кредитодателя за извършване на процедура по идентификация, ответникът е представил копие от документа си за самоличност, както и своя портретна снимка /селфи/, на която държи личната си карта.

Установява, че с изпращането на заявката от страна на ответника за отпускане на кредит чрез посочения интернет сайт е отправено предложение до ищеца за сключване на договор за кредит. С изпращането на договора з а кредит на адреса на електронната поща на ответника кредитодателят (ищец) е предложил сключването на договор за кредит с посочените него параметри, което предложение е прието от ответника с изпращането на потвърждението за сключване на договора за кредит.

Предвид горното съдът приема за установено, че между страните е 4 налице облигационно правоотношение с източник договор за потребителски кредит № 449910/14.08.2023 г. под формата на заем по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите п о кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

С уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар.

"скрита възнаградителна лихва". Този извод следва от спецификата и краткия срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема или предоставяне на безусловна банкова гаранция. По този начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл е параграф 40-43 от Решение от 27 03.

2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.

5

Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване обезпечение поръчители, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.

В горния смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C 714/22, с поред което Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.