Решение № 5953 от 01.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5953 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100502217 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от С. Н. А. чрез адвокат Б. срещу Решение 20221688/13.12.2021г. по гр.д. 1808/2021г. на СРС, 35 с-в, с което са отхвърлени предявените от него срещу ЗАД „А.“АД искове по чл. 432 КЗ за имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.08.2019г. в гр. София, на кръстовището между бул. „Цар Борис III“ и бул. „Иван Гешов“, в което пострадал като пешеходец.

Изложени са оплаквания срещу изводи на СРС, че не е доказано противоправно поведение на водача, застрахован по застраховка „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество.

Счита, че тези изводи на СРС са неправилни поради кредитиране на оспорена САТЕ и недопускане поради процесуални нарушения на нова експертиза. Неправилно СРС приел, че искането за нова експертиза е преклудирано, защото първата експертиза била основана само на показанията на виновния според ищеца водач на автомобила и нейните отговори били хипотетични-ако се приеме, че водача вярно и обективно пресъздава ПТП-то.

Освен това САТЕ противоречала на СМЕ, която изрично посочила, че уврежданията не могат да се получат по начина и механизма на ПТП твърдян с 1 отговора на исковата молба- при единичен самостоятелен удар на пешеходеца в лявото странично огледало на спрелия на червен светофар лек автомобил. Жалбоподателя счита, че се касае за удар от движещ се автомобил, което противоречи на приетото от съда и САТЕ спряло положение на лекия автомобил.

Показанията на водача на автомобила, противоречали на доказателствата по приложената административно-наказателна преписка.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се изразява становище за неоснователност на доказателствените искания.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

При претенция по чл. 432 КЗ в тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване настъпилото ПТП, неговия механизъм, наличието на вреди, причинна връзка между ПТП и вредите, валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите между виновния за ПТП водач и ответното застрахователно дружество. Вината на водача се предполага.

Когато за вредите наред с деликвента има и друго задължено по силата на закона (чл. 49 ЗЗД или чл. 200 КТ и др.) или по силата на договор (застраховка гражданска отговорност) за обезщетяване на вредите лице, солидарност между тях няма (Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., ППВС). Претенциите на увредения съществуват успоредно като конкуриращи се, а не като взаимно изключващи се, и се погасяват в един и същ момент - след окончателно удовлетворяване на увреденото лице - което настъпва с реалното плащане на пълния размер на вредата /арг. от ТР № 2/10 от 06.06.12, О. на ВКС, чл. 200, ал. 4 КТ/. Задължението, което едно лице поема, по силата на договор /застрахователят/ или на законова разпоредба, да обезщети увредения от деликта, е за изпълнение вместо прекия причинител на вредата в рамките на отговорността, която носи последния. Независимо от основанието за плащане, на обезщетяване подлежат едни и същи вреди и доколкото репарирането им се дължи в паричен еквивалент, при едно или повече задължени вместо и освен деликвента лица, отговорността на всеки от тях поотделно и общо не би могла да надвиши действителния размер на претърпените от деянието вреди, които по начало дължи да обезщети причинителят на вредата. Плащането, извършено от едно от задължените по този начин лица, погасява правото на увредения да търси същото или в по-висок размер обезщетение за вече репарираните вреди от останалите, а платилият се суброгира в правата на увредения срещу деликвента. В частност такова е 2 разрешението, възприето в т. 1 от ТР № 1/23.12.15 г. по тълк. д. № 1/14 г. на ОСТК и т.

2 от ТР № 2/06.06.12 г. по тълк. д. № 1/10 г. на ОСТК, където се сочи, че застрахователят по задължителната имуществена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите обезщетява причинените вреди в същия размер, в който е задължен да ги обезщети застрахованият деликвент, а с плащането от страна на единия се погасява правото на увредения да претендира обезщетение за вредата от другия. застрахователя, следва да отговаря също в обема на отговорността на деликвента, срещу когото има право на регрес по силата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.).

Такова е предназначението и на предвидената в чл. 200 КТ неограничена /но в пълния размер на вредата/ отговорност на работодателя спрямо работниците и служителите му, когато непозволеното увреждане е настъпило от трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Когато то е причинено от действия или бездействие на негови работници и служители работодателят има регресно право срещу тях по чл. 202 КТ, а при липса на трудово правоотношение между него и причинителя на вредата, регресът се осъществява по общото правило на чл. 54 ЗЗД. В тези случаи задължението за плащане, подобно на това на причинителя на вредата, има обезщетителна функция и цели да я поправи чрез паричен еквивалент. Последният следва да бъде в един и същи размер както спрямо този, който я дължи, така и спрямо този, който я получава, за да би бил постигнат справедлив баланс в правоотношенията (Решение № 116 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1921/2016 г., I т. о., ТК).

В конкретния случай не се спори за наличието на ПТП, на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ между водача на МПС-то и ответното застрахователно дружество.

Спора по делото е за механизма и вината за настъпване на ПТП.

Въз основа на двете САТЕ, СМЕ, показанията на свидетеля водач на автомобила, материалите по административно наказателната преписка СГС приема, че на 13.08.2019г. на кръстовището между бул. „Ген. Едуард И. Тотлебен“ /бул.

„Тотлебен“/ и бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“/бул. „Гешов“/ в гр. София между л.а. „Ситроен“, с рег. N. *******, управляван от Л.Б.Б., намиращ се процес на неприключило спиране на движението поради червен сигнал на светофарната уредба и ищеца, пресичащ бягайки бул. Тотлебен от ляво на дясно спрямо направлението на автомобила е настъпил удар. Ударът е настъпил в точката на страничното ляво огледало на автомобила, което се е счупило от удара, като след удара е паднал до лявата предна врата на л.а. Непосредствено след удара водачът е преместил автомобила леко напред, за да отвори вратата. Ударът е настъпил преди крайната точка, до която автомобила трябва да спре при червен сигнал, обозначена с пътна маркировка (т.нар. „стоп линия“) и преди очертаната с пътна маркировка пешеходна пътека за пресичане на бул. Тотлебен (който след процесното кръстовище преминава в 3 бул. „Цар Борис III“).

СГС намира, че няма основание да не се кредитират показанията на водача на автомобила-същият не е заинтересован от изхода на делото. Срещу него няма предявена претенция от ищеца. Застрахователя – ответник не би могъл да предявява регресна претенция (не е налице някоя от хипотезите на чл.500 или чл. 433 КЗ.

Безспорно е че към момента на удара е светел червен сигнал на светофара за л.а.

Предвид дадените от водача веднага след инцидента сведения пред органите на МВР, че инцидента е станал „спирайки“, СГС приема, че към момента на удара автомобила макар и в процес на спиране не е бил в състояние на пълен покой.

От заключението на САТЕ приета в първа инстанция, което не противоречи на САТЕ приета във въззивното дело, се установява, че счупване на огледалото и падане на ищеца е възможно ако пресичащият е бягал, предвид което и СГС намира за достоверни показанията на св. водач, че ищецът е пресичал бягайки.

Мястото на удара се установява и от двете САТЕ приети в производството по делото и то е извън обхвата на съществуващата пешеходна пътека, като и ищецът не е твърдял в исковата молба да е пресичал на пешеходната пътека (такива твърдения е изложил само пред ответника застраховател в уведомлението на л. 73). Това означава, че ищецът е нарушил чл. 113, ал. 1 ЗДвП.

Според подаденото от ищеца уведомление до застрахователя ищецът се е прибирал от работа и е предприел пресичане след слизане от трамвай. Като взема предвид мястото на л.а. в средна лента за движение, установено от изготвената от органите на МВР скица (л. 167) и изготвения от органите на МВР снимков материал, както и от заключенията в същият смисъл и на двете САТЕ и предвид установеното от скицата на столична община (л. 56 и л. 129) относно устройството на самото кръстовище (три ленти за движение в посока на направлението на процесния л.а.; намиращо се в ляво и след края на платното в направлението на л.а трамвайно трасе отделено от процесното платно за движение с други две ленти за насрещно движение и разделителен остров и с оглед заключението на САТЕ приета от СРС (че движението е било натоварено-видно и от снимковия материал), то СГС кредитира и показанията на свидетеля водач, че в съседната лява лента за движение е имало и други спрели автомобили. С оглед на това и предвид начина на придвижване на ищеца бягайки СГС приема и че същият е навлязъл на платното за движение внезапно по смисъла на чл.

114, т. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление срещу водача на автомобила е непротивопоставимо на неговия застраховател по Г.О. при предявена срещу застрахователя претенция и не обвързва по никакъв начин съда.

Предвид поведението на ищеца, който е пресичал в нарушение на правилата 4 затова и то бягайки и с оглед на наличието на други автомобили, както и предвид установения факт, че към момента на удара автомобилът вече е бил пресякъл траекторията на движение на ищеца и почти напълно е бил спрял СГС намира, че водачът не е имал възможност от обективна страна да предприеме избягваща маневра или да спре преди да пресече пътя на движение на ищеца и няма вина за настъпване на удара, при което няма основание за ангажиране на отговорността на неговия застраховател по Г.О. на автомобилист и предявените искове са неоснователни и правилно отхвърлени.

Даже да се приеме обратното, че водачът е виновен, то специално по иска за неимуществени вреди крайния извод за неоснователност на иска не би могъл да се промени, доколкото по настоящото производство е установено, че със сила на присъдено нещо ищецът е осъдил работодателя си за обезщетяване на неимуществените вреди от същото ПТП, което съставлява едновременно и трудова злополука, като по в.гр.д. 4389/2022г. на настоящият въззивен състав е потвърдено решение на СРС по гр.д. 1813/2021г. на СРС, с което за неимуществените вреди на ищеца по настоящото дело от същото ПТП , представляващо и трудова злополука, е определено обезщетение от 10000,00 лева, от което е приспаднато получено от друг застраховател обезщетение за трудова злополука (което също покрива същите вреди), а остатъка видно от събраните по настоящото дело доказателства (платежно нареждане от 28.11.2023г.) и по изрично изявление на пълномощника на ищеца е бил реално заплатен.

Както се посочи по-горе, когато за вредите наред с деликвента има и друго задължено по силата на закона (чл. 49 ЗЗД или чл. 200 КТ и др.) или по силата на договор (застраховка гражданска отговорност) за обезщетяване на вредите лице, солидарност между тях няма (Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., ППВС).

Претенциите на увредения съществуват успоредно като конкуриращи се, а не като взаимно изключващи се, и се погасяват в един и същ момент - след окончателно удовлетворяване на увреденото лице - което настъпва с реалното плащане на пълния размер на вредата /арг. от ТР № 2/10 от 06.06.12, О. на ВКС, чл. 200, ал. 4 КТ/.