Решение № 325 от 19.12.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Ботевград, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ****** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20241810101924 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на искова на Г. М. Т., ЕГН:

**********, гр. Ботевград, ж. к. „*****, чрез адв. Вирджиния П. Я., ул. „*****, срещу ОУ „******, с. Литаково, общ. Ботевград, ул. „*****, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

В исковата молба (ИМ) се твърди, че: на 22.12.2022 г. между страните бил сключен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, като ищцата постъпила на длъжността „учител, назначен етап на основно образование“ в ответното училище. На 10.07.2024 г. ищцата придобила образователна степен „магистър“ по специалност „Предучилищна и начална педагогика“ от ВТУ. След това очаквала да подпише безсрочен трудов договор с училището, както и да й бъдела увеличена заплатата с оглед новата й квалификация.

Заплатата й била повишена, считано от 01.08.2024 г. На 02.09.2024 г. й била връчена и Заповед № 518/.30.08.2024 г. за прекратяване на трудовото й отношение на основание чл.

325, ал. 1, т. 3 КТ. Въпреки това МОН било обявило, че на територията на София – област имало пет свободни места за учител, за две от които ищцата отговаряла на изискванията.

Уволнението й било незаконно, защото, първо, договорът не бил срочен, а безсрочен, тъй като бил сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ, при което нямало как да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. Второ, срокът по чл. 69, ал. 1 КТ бил изтекъл, при което от тази дата договорът по силата на закона се е превърнал от срочен в безсрочен.

Следователно, уволнението на ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ било незаконосъобразно, защото по този начин се прекратявали само срочни договори. В о. с. з. на 19.12.2024 г. ищцата доразвива защитната си теза, като твърди, че по силата на § 1, т. 8 от ДР на КТ процесният договор изначално е сключен като временен в нарушение на чл. 68, ал.

4 КТ, поради той имал действието на безсрочен договор. С оглед на изложеното ищцата моли Ботевградския районен съд (БРС) да признае уволнението за незаконно и да го отмени (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ), да я възстанови на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и да осъди ответното училище да й плати сумата от 11 118 лв., представляваща сумата, която би получила за срок от шест месеца, ако бе продължила да работи през времето, когато е останала без работа поради незаконното й уволнение, или 1 853 лв. за месец от 02.09.2024 г.

(чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ).

1

В отговора на ИМ (ОИМ) ответното училище счита, че така предявеният иск е нередовен, защото не било ясна тезата на ищцата за незаконосъобразност на уволнението й с оглед на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ, който довод обаче е неприемлив, тъй като това е въпрос по същество, на който съдът ще отговори с акта си по същество – съдебно решение. По същество ответното училище счита, че на основание чл. 68, ал. 4, пр. 2, във вр. с пр. 1 КТ трудовият договор бил сключен като срочен, и то за по-малко от една година, тъй като ищцата искала именно това. Ищцата не отговаряла на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти в сила от 02.08.2019 г., издадена от министъра на образованието и науката, и на чл. 213, ал. 6, 9 и 12 ЗПУО, поради което договорът й с училището нямало как да не бил срочен – чл. 68, ал. 4 КТ. Освен това с Допълнително споразумение № 512/21.08.2023 г. срокът на трудовият договор бил удължен до 31.08.2024 г., като било посочено, че трудовият договор е „срочен“. С оглед на изложеното ответното дружество счита, че неоснователен се явява първият иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а поради това и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

На 05.12.2022 г. страните са постигнали съгласие *****, чрез директора на училището *****, като работодател, да наеме Г. М. Т. като служител по трудово отношение на длъжността учител, начален етап на основно образование, код по НКП 23415002, на осем часов работен ден, срещу възнаграждение от 1 200 лв. на месец. Било уговорено още, че това е „трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1“, очевидно от КТ, без да е посочено това, считано от 08.12.2022 г. до 31.08.2023 г.

На 01.01.2023 г. между същите страни било сключено допълнително споразумение (анекс) към същия трудов договор, с който работната заплата на служителя била увеличена на 1 380 лв. На 02.01.2024 г. бил сключен нов анекс, като работната заплата била увеличена на 1 575 лв., ведно със 1 % допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за прослужено време от 15.75 лв. На 29.08.2024 г. било сключено отново допълнително споразумение, е което възнаграждението на служителя било увеличено отново на 1 853 лв., ведно с 1 % за ДТВ от 18.53 лв. В нито един от анексите не е бил променян срокът, за който е бил сключен „временния“ трудово договор.

На 30.08.2024 г. работодателят е издал Заповед за прекратяване на трудовото отношение № 518/30.08.2024 г. с Г. М. Т. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 02.09.2024 г. На същата дата заповедта била връчена на служителя. Брутното трудово възнаграждение на Т. за м. август 2024 г. е било 1 834.94 лв. От момента на прекратяване на трудовото отношение до датата на приключване на съдебното дирене пред БРС – 19.12.2024 г., ищцата не е полагала труд срещу възнаграждение. (Всички тези обстоятелства са безспорни, доказват се от трудовото досие на ищцата и приложените към ИМ и ОИМ писмени доказателствени средства.)

По правото:

БРС намира, че е сезиран обективно съединени искове от Г. М. Т. срещу ******, с които се иска: (1) да признаване уволнението за незаконно и да постанови неговата отмяна (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); (2) да я възстанови на предишната й работа в училището (чл. 344, ал.

1, т. 2 КТ), (3) да осъди училището да й плати сумата от 11 118 лв., която сума представлява обезщетение за шест месеца, през които ищцата е била без работа, считано от 02.09.2024 г. до 02.02.2025 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 КТ). Ответното училище оспорва исковете и моли БРС да ги остави без уважение.

В случая са безспорни всички обстоятелства по делото, а и същите се установяват надлежно от приложените писмени доказателствени средства (обсъдени по-горе, при изясняване на делото от фактическа страна).

С оглед на изложеното съдът обявява на страните, че всички факти по делото не се 2 нуждаят от доказване (чл. 155 ГПК). При това спорът в случая следва да се концентрира върху правото, а именно: Превърнал ли се е в безсрочен процесния трудов договор; и ако отговорът е положителен, то неправилно ли е била уволнена ищцата, или ако пък отговорът е отрицателен, то правилно ли е била уволнена ищцата?

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

В настоящия случай процесният трудово договор е сключен, несъмнено, като срочен: считано от 08.12.2022 г. до 31.08.2023 г. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ: „Срочен трудов договор се сключва […] за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години […]“. В КТ са предвидени две основания за сключването на временни трудови договори.

Първото е в чл. 68, ал. 3 КТ: „Срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.“ Не би могло да се приеме, че работата на учител в ОУ е „временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности“ по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ. (Константна практика на ВКС: Р. № 66/27.04.2016 г. по гр. д. № 4329/2015 г., III г. о., Р. № 61/16.06.2020 г. по гр. д. № 3437/2019 г., III г. о. и мн. др.) Училищата у нас не се обявяват в несъстоятелност, нито пък се закриват с ликвидация. Хипотезата на чл. 68, ал. 3, пр. 2 КТ визира частно правните – не и публично правните – юридически лица и в случая е неприложима.

Второто изключение е в чл. 68, ал. 4 КТ, което допуска сключването на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ: „По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя.“ Съгласно § 1, т. 8 от ДР на КТ „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. В настоящия случай липсват каквито и да било доказателства, които да сочат, че при сключването на процесния трудов договор – някакви – икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, които да са налагали сключването на трудовия договор като временен. Такива не са посочени в него. Следователно, след като такива не съществуват, понеже са недоказани (чл. 154, ал. 1 ГПК), те няма как да обусловят срочността му.

Ето защо в настоящия случай процесният трудов договор е бил сключен като срочен, но в нарушение на чл. 68, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 КТ, поради което по силата на ал. 5 се смята за сключен за неопределено време. В този смисъл е постоянната практика на ВКС: „За длъжността „ресурсен учител“ не може да се сключва срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 3 КТ. Допустимо е да се сключи такъв договор по чл. 68, ал. 4 КТ, но в такъв случай обстоятелствата, обосноваващи изключението по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на КТ, трябва да бъдат посочени в трудовия договор.“ (Р. № 61/16.06.2020 г. по гр. д. № 3437/2019 г., III г. о. на ВКС).

С оглед на изложеното БРС намира, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и като такъв следва да бъде уважен: уволнението следва да бъде признато за незаконно и отменено, тъй като заповедта за прекратяването на трудовото отношение е незаконосъобразна, защото на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ може да се прекрати само срочен, но не и безсрочен – какъвто е процесният – трудов договор.

По възраженията на ответното училище:

Съдът намира, че всички те са неоснователни. Твърдението на ответника, че трудовият договор бил сключен като срочен, и то за по-малко от една година, тъй като ищцата искала именно това, е недоказано – липсват каквито и да било доказателства в тази връзка (а и ответното училище не ги сочи). Доводът, че ищцата не отговаряла на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти в сила от 02.08.2019 г., издадена от министъра на образованието и науката, и на чл. 213, ал. 6, 9 и 12 ЗПУО, поради което договорът й с училището нямало как да не бил срочен – чл. 68, ал. 4 КТ, също е неприемлив. Това е така, защото предпоставките за сключване на временен трудов 3 договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ са уредени в ал. 3 и 4 на същ. чл. от същ. кодекс, а визираните нормативни актове от ответника са правно ирелевантни за това и за прекратяването на трудовото отношение по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. Най-сетне, това че с Допълнително споразумение № 512/21.08.2023 г. срокът на трудовият договор бил удължен до 31.08.2024 г., като било посочено, че трудовият договор е „срочен“, само по себе си не прави трудовия договор срок, когато са налице нарушение по чл. 68, ал. 4 КТ, обсъдени подробно по-горе.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

БРС намира, че с оглед на основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и направеното искане от служителя да бъде възстановен на предишната му работа основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ: служителят следва да бъде възстановен на предишната му работа.