Решение № 215 от 12.03.2021, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е №215/12.3.2021г.

Гр.Пазарджик, 12.03.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПАЗАРДЖИК, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети февруари , две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА

При секретаря А.Метанова и с участието на прокурора Паун Савов като разгледа докладваното от съдия Попова административно дело номер № 1298 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.203 ал.2 АПК ,във връзка с чл. 204 и сл. от АПК и чл.

1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба предявена от Л.А.В. ЕГН ********** *** , със съдебен адрес ***, офис № 12 , чрез адв. П.К. ***, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.Б.., ул. „О..“ № … представлявана от кмета К.. Г… В. с цена на иска от 60000,00 лв., като в хода на съдебното производство на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличение на неговия размер на 90000,00 лв.

В обстоятелствената част на тази искова молба се поддържа, че ищецът е собственик на недвижим имот в село Голямо Белово, община Белово, находящ се на ул. „Ю..“ №.., представляващ имот с пл. № 402 по отменения кадастрален план на с. Голямо Белово, общ.Белово, обл.Пазарджик, целият с площ от 472 кв.м. , ведно с построените в него жилищна сграда и две стопански постройки.Въпреки, че този поземлен имот никога не е бил разделян на части и е ползван винаги като едно цяло дворно място, при изготвянето на действащата в момента кадастрална карта на с. Голямо Белово, имотът му неправилно бил заснет и без основание бил разделен на две части: а/.имот с идентификатор ***, в който попада жилищната сграда, с площ от 265 кв.метра, и б/.имот ***, в който се намирали стопанските постройки, с площ от 234 кв.метра. Ищецът твърди , че кметът на общината бил негов роднина и първоначално при избора му за такъв , той се зарадвал, тъй като се надявал, а и жителите на общината очаквали неговото успешно управление на град Белово и на цялата община. Не такива обаче се оказали плановете на кмета на общината К..

В.. През 2015 година, няколко месеца преди да приключи мандата му, той подписал договори за продажба, с които прехвърлил на две частни дружества около 31 000 /тридесет и една хиляди/ декара общински земеделски земи.С тези договори земите на общината били продадени от кмета без търг, на няколко пъти по-ниска цена от реалната им пазарна цена, като дни след това били ипотекирани от новите собственици за кредит от около 11 000 000,00 лв. Двете дружества, които тихомълком придобили общинските земи станали собственици и на всички общински пасища и мери, където както ищеца, така и останалите животновъди от беловската община пасели животните си.

Разочарованието на хората от кмета В. било голямо. Ищецът и други жители на общината не можели да останат равнодушни и подали жалби срещу незаконните продажби на земите на общината.Заради подадените жалби прокуратурата започна разследване за умишлена безстопанственост на кмета В.. Било образувано и гражданско дело за установяване незаконността на продажбите.Техните жалби привлекли вниманието на обществеността върху тези незаконни действия, но ищецът не предполагал , че тези негови действия, с които изразил гражданската си и човешка позиция, и се възпротивил срещу неправдата, и отказът му да подкрепи Костадин В. като кандидат за втори мандат, ще доведат до крайно неблагоприятни за него и за семейството му последици - дни след преизбирането му за кмет на общината/на 01.11.2015 г./.

Ищецът поддържа, че през 2015 година, освен че се занимавал с животновъдство, работел на смени и по трудово правоотношение в град София. На 20.11.2015г./петък/ бил на работа в София, когато около 10,00 ч. разбрал при разтревожен разговор по мобилния телефон със съпругата му П. Н.В., че в дома им са пристигнали служители от Община Белово, за да събарят двете стопански сгради в имота им, където отглеждали животните си, както и че вече са започнали да изнасят съхраняваните в тези постройки бали сено и избичен дървен материал. Ищецът казал на съпругата си да помоли да не събарят, а да го изчакат да се върне, за да им покаже документите за собствеността върху сградите и да ги убеди да не извършват незаконосъобразни действия в имота му. Веднага напуснал работното си място и тръгнал от София за с.Голямо Белово.

Отправените от съпругата на ищеца молби за спиране на подготвителните действия за събарянето не били дали резултат. Когато след около два часа пристигнал в дома си, установил, че служителите на Община Белово били изнесли вече 150 бали сено и 2 куб.метра избичен широколистен дървен материал /на талпи/, били ги натоварили в камион и ги закарали в някакъв склад в гр.Белово. Общинските служители заявили и на него, че изпълняват заповед за събаряне на двете стопански постройки, но не му връчили препис от нея, отказали дори да му покажат тази заповед. В отговор на представените от него документи за собствеността на имота му, те заявили, че на тях не им влиза в работата да четат нотариални актове.

Виждайки с очите си как вече започва събарянето, в отчаян опит да спре това да се случи и да спаси животните си, ищецът се качил се на покрива на едната от двете сгради /сграда №2/ и стоял там въпреки студа и лошото време, докато изпълнителите на заповедта за събаряне не си тръгнали в края на работния ден.

Рано сутринта на 23.11.2015г. /понеделник/ отишъл в гр.Пазарджик, където потърсил съдействието на Директора на ОДМВР-Пазарджик Й. Р... По негов съвет подал жалби до РУ на МВР-гр.Септември, до Районна прокуратура- Пазарджик, до кмета на Община Белово и до Общински съвет Белово. Подал жалба в Административен съд Пазарджик срещу заповедта на кмета на Община Белово за събаряне на стопанските ми постройки, по която жалба било образувано адм.дело №900/2015г. по описа на AC-Пазарджик. Подал и отделно искане за спиране изпълнението на заповедта за събаряне. Веднага след подаването на жалбите си побързал да се върне в с.

Голямо Белово, защото в дома му отново били дошли общинските служители с техника за събаряне. Обяснил им за подадените от него жалби и ги помолил да си тръгнат, но това отново не дало никакъв резултат. Разбирайки, че няма друга възможност да ги спре, докато органите до които подал жалби вземат отношение, отново се качил върху покрива на сграда № 2, за да не я разрушат и да не затрупат животните в нея. Повече от половин ден стоял на покрива на сградата в студа, преди да си тръгнат за втори път служителите, без и този път да успеят да съборят стопанските постройки.

На следващия ден обаче

24.11.2015г./вторник/, за трети път бил изпратен екипа за събаряне в имота. Този ден освен общинските служители с техниката за събаряне, били дошли и десетина полицаи, като направили опити да започнат събарянето на сградите пред ищеца и пред съпругата му. Виждайки нежеланието на тези служители дори да погледнат представените от ищеца доказателства за собствеността на имота му и за образуваното вече съдебно производство за отмяна на заповедта за събаряне, ищецът отново бял принуден да се качи на покрива на сградата, за да осуети извършването на незаконно събаряне на собствените му постройки и през този ден.През вечерите, след като се стъмвало, ищецът започнал да обикаля из къщите в селото , опитвайки се да търси свободни обори , където да премести животните си. Не намерил , защото там където имало свободни , хората не се съгласявали да му ги отстъпят за ползване защото се бояли да не си навлекат гнева на кмета на общината. Търсейки отчаяно изход от ситуацията, в която бил поставен, на 25.11.2015г./сряда/ се срещнал със зам.-областния управител на Пазарджишка област Г.К., която след като се запознала с представените от него писмени доказателства и след като изслушала становището на юристите на областната управа , разпоредила да бъде изготвено и предадено писмено становище до кмета на Община Белово с указания за спиране на действията по събарянето на постройките до произнасянето на съда по основателността на жалбата му срещу заповедта за събаряне. Кметът Костадин В. не пожелал да вземе предвид и това становище на зам.областният управител на Пазарджишка област и не спрял действията по събарянето.

Така на 25.11.2015г., пред очите на ищеца и на съпругата му П. В. и на пълнолетния ни син К.В., били съборени двете им стопански сгради. Единственото, което можали да направят преди да съборят сградите, било да развържат животните си и да ги пуснат в двора, за да не бъдат затрупани при събарянето. От силния шум на машините и на падащите строителни материали при разрушаването, животните съборили телената ограда с циментови колове в края на имота и се разбягали из селото.

Селото не било голямо и хората бързо разбрали за започналото събаряне. За да изразят съчувствието си и подкрепата си към семейството на ищеца, докато траело събарянето дошли немалко техни съселяни и познати. На част от тях дори били съставени актове от полицията за това, че с присъствието си пречели на събарянето. Малко след като било започнало събарянето, пристигнал на място и зам.областния управител на Пазарджишка област Г.К., която лично поискала да й бъде показана заповедта на кмета за събаряне, но и на нея такава заповед не била показана.

На следващият ден /26.11.2015г./, заедно със зам.областния управител Г.К. и с Омбудсмана на РБългария М. М. провели среща с кмета на Община Белово К.. В., на която поскали той да предостави препис заповедта за събарянето на сградите , но той отново отказал.

При извършеното на 25.11.2015 г.събаряне на стопанските постройки, не била напълно съборена част от бетонната плоча на стопанска сграда №2, но около две седмици след събарянето на сградите, след като ищецът отново продължил да пътува до София, за да работи по трудовото си правоотношение, кметът К.В. отново бил изпратил групата си за събаряне в дома му в с. Голямо Белово, която в отсъствието на ищеца и на съпругата му досъборила с багер и тази несъборена част от бетонната плоча на стопанска сграда № 2 - така, че да не може да бъде използвана по никакъв начин занапред дори и част от плочата на тази съборена вече сграда.

Ищецът твърди, че с Решение №583 от 02.11.2016 г. по адм.дело №900/2015г. по описа на АС- Пазарджик, съдът отменил като неправилна и незаконосъобразна Заповед № 197/16.07.2015г. на кмета на Община Белово, като с решение № 8722/05.07.2017г.по адм. дело №881/2017г. ВАС оставил в сила решението на АС- Пазарджик. Предвид оспорването от страна на Община Белово на собствеността ми върху имота в с.Голямо Белово, в който се намирали двете съборени стопански постройки, предявил за разглеждане и установителен иск за собственост срещу Община Белово в Районен съд –Пазарджик, като с

Решение № 932 от 09.11.2017г. по гр.д. № 1039/2017 г.по описа на PC-Пазарджик, съдът уважил искът му за собственост и го признал за собственик на реална част с площ 234 кв.м. от имот с пл. №402 по отменения кадастрален план на с.Голямо Белово, общ. Белово. целият с площ от 472 кв.м., която реална част неправилно е нанесена в действащата кадастралната карта на гр.Белово, , което било потвърдено с Решение № 121 от 27.03.2018 г. по въз. гр. дело № 178/2018г. по описа на Окръжен съд /ОС/- Пазарджик, а касационната жалба от Община Белово срещу въззивното решение по делото не бе допусната до разглеждане от ВКС.

Ищецът поддържа, че от изпълнението на незаконната Заповед № 197/16.07.2015г. на кмета на Община Белово претърпял значителни имуществени и неимуществени вреди.

Исковете срещу Община Белово за причинените му имуществени вреди завел в АС -Пазарджик, по които предявени искове било образувано адм.дело № 1150/2019г. по описа на AC-Пазарджик. Постановеното Решение № 562 от 07.08.2020г. по адм.дело №1150/2019г. по описа на AC-Пазарджик не било влязло в законна сила поради обжалването му от Община Белово.

В настоящото производство ищецът претендира репариране на претърпените от него неимуществени вреди от различен характер.

Ищецът поддържа, че още от 20.11.2015 год.започнали трудните и напрегнати дни за него и за семейството му. Опитите за събаряне на стопанските сгради - в изпълнение на заповед, която никой не искал дори да им покаже - предизвикали състояние на силно безпокойство , от което никой не можел нито да спи , нито да се храни. Всяка от сутрините след