Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 104 от 08.02.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 2484/2021
Вид
Решение № 104
Подписан
08.02.2022
В сила
19.09.2022
Състав
Ивайло Асенов Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 119, ал. 3 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 119, ал. 5, т. 1 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 135, ал. 4 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Русе, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520202484 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Форез БГ“ ЕООД, депозирана против наказателно постановление № 43/28.09.2021г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 135, ал. 4, вр. чл. 119, ал. 5, т. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение по чл. 119, ал. 5, т. 1, вр. чл. 135, ал. 4 ЗУО.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че в НП е издадено при непълнота на фактическата обстановка и липсата на посочване на конкретни факти, с какво конкретно дължимо поведение на жалбоподателя (действие или бездействие) е осъществил състава на нарушението. Релевират се съображения, че твърдяното деяние се е случило по време на извънредна епидемична обстановка, при която държавата е изисквала от хората да работят от вкъщи и заводът е работел с намелен щат, поради и което достъпа до завода е бил временно ограничен и затруднен и се твърди, че е абсурдно решението на РИОСВ да се наложи на жалбоподателя сериозна имуществена санкция, за това, че двама от неговите пълномощници 1 не са били в състояние незабавно да посрещнат експертите, а достъп им е осигурен впоследствие в определено от тях време, като по този начин от страна на наказващия орган е изцяло игнориран факта, че жалбоподателят е съдействал на експертите от РИОСВ, а фактически е наказан, за това, че е обещал да осигури достъп до завода, но не е успял, а самият директор на завода в този момент е бил в Чехия и е организирал контакт между експертите и друго отговорно лице. Посочва се, че директорът на РИОСВ не е взел предвид факта, че причината за извършената проверка не е било деяние на жалбоподателя, а същата е извършена на друга дата по решение на експертите на РИОСВ и същите изрично са заявили на представител на дружеството жалбоподател, че няма да се връщат в завода, а са поискали да дойдат на 19.05.2021г., когато ще присъства изпълнителният директор и лице с генерално пълномощно. Релевират се доводи, че в наказателното постановление не е описано как е констатирано, че жалбоподателят не е осъществил достъпа, а всички описани деяния представляват опис на действията, представляващи съдействие за осигуряване на такъв достъп от страна на служители на жалбоподателя и не е ясно, какво конкретно е извършено, за да се попречи на контролната дейност на РИОСВ. Твърди се, че има разминаване между описанието на нарушението и юридическото обвинение в НП и АУАН и наказващият орган изцяло е игнорирал всички възражения на жалбоподателя и обясненията изложени в АУАН, че служители са започнали да оказват съдействие още на 19.04.2021г. и това деяние се е повторило на 17.05.2021г. и е продължило до 19.05.2021г., когато по желание на експертите е била проведена плановата проверка. Навежда се, че е налице разминаване между изразената воля на актосъставителя и волята на наказващия орган, което е довело до неяснота, относно съдържанието и единични знаци на обвинението и така е лишен жалбоподателят да се защитава по него и в НП абсолютно липсва описание на нарушението с неговите обективни и субективни признаци и не е ясно, с какво умишлено действие или бездействие жалбоподателят не е осигурил достъп до завода си.

Релевират се твърдения, че нито в НП, нито в АУАН, става ясно, какво точно е било предмет на разговора между експертите и г-н Д. и на какво основание експертите са заключили, че г-н Д. няма да изпълни обещанието си и липса поне елементарно описание на обективните и субективните знаци на нарушението и не става изобщо ясно, какво е точно обвинението на 2 актосъставителя към жалбоподателя, а НП по никакъв начин не отстранява тези пороци в АУАН, а точно обратното и НП изцяло игнорира обвинението за неизвестна служителка и повтаря обещанието за неизпълнение на обещанието дадено от г-н Д. и не става ясно поради какви причини жалбоподателят е привлечен към наказателна отговорност за обещания дадени от един от своите служители без да бъде посочено как точно и кога гн Д. е обещал и дали, и защо не е изпълнил това обещание, а г-н М. е уговорил с експертите, как и кога ще осигури достъп до завода. По същество на спора се релевират доводи, че анализът на приетите за нарушени норми сочи, че не се касае за изричен отказ, умишлено препречване на достъп или флагрантно бездействие, с което се препятства административния контрол и не може да става дума за нарушение и да се наложи наказание, за това, че един от пълномощниците не е чул и не е вдигнал на непознат номер, а друг, по време на своя престой в Чехия е осигурил контакт на експертите и е уговорил достъп до завода, съгласно желанието на експертите. Посочва се, че липсва конкретно обвинение и доказателства за това, че не е била възможна проверка на 19.04.2021г. или на 17.05.2021г. и това е в противоречие с нормативно установените правила за извършване на контрол на място по инициатива на контролни органи и административнонаказващия орган не може да игнорира твърденията на жалбоподателя, че съдействие е било не само предложено, но и реално осигурено и осъществено и няма никакво нарушение. Релевират се доводи, че от доказателствата по делото не може да се заключи, дали на 19.04.2021г. някой от името на Форез е възпрепятствал достъпа до завода и какво точно е обещал г-н Д. и защо експертите за решили, че няма да изпълни обещаното и колко пъти са говорили с него и дали той е спрял да си вдига телефона или експертите са решили, че няма да му се обаждат. В заключение се посочва, че липсва каквото и да било виновно деяние от Форез БГ и по никакъв смисъл не може да се говори за нарушение по ЗАНН и не става ясно, че жалбоподателят е нарушил своите задължения по ЗУО, а е осигурил достъп до завода на експерти в определено от тях време и е предоставил надлежно изисканото съдействие.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В допълнение се развиват съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като е била обективна 3 невъзможност представляващия дружеството да се яви и да осигури незабавно достъп на проверяващия екип, тъй като не е бил в страната и въпреки това е осигурил отговорно лице, което да предостави и окаже съдействие на проверяващите и самата проверка в крайна сметка е била осъществена, макар и не веднага. Развиват се съображения във връзка с приложението на чл. 27 ЗАНН. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си моли да бъде отхвърлена жалбата. Релевира доводи, че нарушението е безспорно доказано. Във връзка с твърденията в жалбата се излагат съображения, че дейността на РИОСВ – Русе е контролна и включва планови и извънредни проверки и именно поради това е предвидено съдействие за незабавен достъп до площадките на операторите, предвид установяване на нарушения на законодателството и не е в правата на операторите да определят дните, в които да бъде извършена проверката. Релевират се доводи, че не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН и са неоснователни възраженията относно размера на наказанието.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 0002501/25.05.2021г. против дружеството жалбоподател, за това, че при извършване на планова проверка на 17.05.2021г. на „Форез БГ“ ЕООД, дружество с предмет на дейност производство на пластмасови части за автомобилната индустрия, находящо се в град Русе, ул. „Търговска“ № 2А, експерти на РИОСВ – Русе са били 4 възпрепятствани от страна на „Форез БГ“ ЕООД да осъществят проверката.

Производствената част (площадка) на дружеството е била оградена с метална ограда и врата, която е била заключена. На вратата е била поставена табела с надпис „Зона с ограничен достъп и телефони за контакти на служители на „Форез БГ“ ЕООД. Същия ден – 17.05.2021г. били прозвънени всички указани в табелата контакти, като единствено бил осъществен разговор с г-н О. М., който не е владеел български език и г-н К. Д., на който било обяснено, че проверяващите се намират пред сградата на дружеството и че са служители на РИОСВ – Русе и е необходимо да извършат планова проверка на обекта.

От своя страна последният им заявил, че ще окаже съдействие и ще уведоми съответното лице. В часовия диапазон от 10,45 часа до 11,15 часа пред сградата, проверяващите изчакали лице от дружеството, което да ги допусне до обекта, но такова не се явило. И на 17.05.2021г. не е била извършена планова проверка на „Форез БГ“ ЕООД. Посочено е, че подобна ситуация експертите са имали на 19.04.2021г., когато при опит за извършване на планова контролна проверка на дружеството, отново не е било оказано съдействие и достъп до производствената част на дружеството, като на посочената дата 19.04.2021г. от служителка на фирмата било обяснено, че никой не може да съдейства за проверката, тъй като са много ангажирани, както и че в момент са в онлайн среща и било необходимо преди проверката да бъдат информирани.

Въз основа на така установените факти, актосъставителят е приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 119, ал. 5, вр. чл. 135, ал. 4 ЗУО, като на площадка, стопанисвана от дружеството с ЕИК: 204207048, с предмет на дейност производство на пластмасови части за автомобилната индустрия, на служители от РИОСВ – Русе не е бил осигурен достъп за извършване на контролна проверка, като нарушението е извършено на 17.05.2021г. и е отразено в КП № 62-ИО/17.05.2021г.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, са били депозирани възражения от страна на дружеството срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, със същото фактическо описание и правна квалификация на нарушението, касаещо планова проверка на дата 17.05.2021г., както съдържащите се в АУАН и на дружеството жалбоподател, на основание чл. 135, ал. 4, вр. чл. 119, ал. 5, т. 1 от Закона за управление на 5 отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение по чл. 119, ал. 5, т. 1, вр. чл. 135, ал. 4 ЗУО.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.