Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2555 от 11.09.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 678/2026
Вид
Определение № 2555
Подписан
11.09.2026
В сила
11.09.2026
Състав
Бонка Йонкова, Петя Хорозова, Иванка Ангелова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2555 гр. София, 11.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от П. Хорозова Касационно търговско дело № 20268002900678 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ПП ХЕЛЕНИК ЧКД, регистрирано в **********о-в Лимнос, чрез процесуален пълномощник, против решение № 289 от 21.11.2025 г. по в. т. д. № 308/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд. Въззивното решение се обжалва в частта, с която, след частична отмяна на решение № 123/31.03.2025 г. по т. д. № 249/202 4 г. по описа на Варненския окръжен съд, са отхвърлени исковете на касатора срещу АСТРЕЙД ВАРНА ЕООД, както следва: по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - в частта за присъждане на горницата над 813.68 евро до 12 910 евро, претендирана като получена на отпаднало основание сума по развален договор № 7240/28.11.2022 г. за изработка, доставка и монтаж на контейнери и анекс към него, представляваща авансово платено възнаграждение; и по чл. 86 ЗЗД - в частта за присъждане на горницата над 59.74 лв. до 435.29 лв. – претендирано обезщетение за забава за периода 07.02.2024 г. - 14.05.2024 г.

В касационната жалба се твърдят пороци на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – необоснованост, процесуалноправна и материалноправна незаконосъобразност, поради което се моли за неговата 1 отмяна и за уважаване на предявените искове в цялост. Прави се оплакване, че основният фактически извод на въззивния съд за наличие на кредиторова забава (липса на съдействие) е формиран при превратно интерпретиране на фактите и събраните по делото доказателства. Поддържа се, в противовес на приетото от съда, че възложителят е изправна страна по договора и за него е възникнало потестативното право по чл. 265 ЗЗД да го развали, както и че въпреки извършения частичен монтаж на изработеното е налице пълно неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, поради липса на съставени приемо-предавателни протоколи.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните по делото, с доводи, че същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, видно от решенията по т. д. № 44/2017 г. на I т. о., по гр. д. № 540/2018 г. на IV г. о., по т. д. № 1895/2020 г. на II т. о., по т. д. № 1369/2021 г. на I т. о. и др. Навежда се и основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението, като постановено в нарушение на формалната логика и при явно незачитане на безспорно установени по делото факти.

Против касационната жалба е постъпил писмен отговор в срока по чл.

287, ал. 1 ГПК от АСТРЕЙД ВАРНА ЕООД, чрез процесуален пълномощник, съдържащ съображения за нейната неоснователност, както и отделен писмен отговор за неоснователност на искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол.

За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел за установено следното:

Не е спорно, че страните са обвързани от валидно правоотношение по договор № 7240 от 28.11.2022 г. за изработка на контейнери към офертно предложение № 25450/25.11.2022 г., изменен с анекс от 10.11.2023 г.; По 2 силата на договора ищецът ПП ХЕЛЕНИК ЧКД е възложил, а ответникът АСТРЕЙД ВАРНА ЕООД се е съгласил да изработи срещу заплащане 5 бр. контейнери в разглобен вид, със съответни размери, които да достави до обекта на възложителя на о-в Лимнос и да ги монтира на мястото, на което ще бъдат ползвани за настаняване на персонал на Хотелски комплекс „Керос блу“ в залива Керос; Сглобката на колоните към горен и долен борд е следвало да се осъществи чрез заварка на място на обекта на о-в Лимнос, като монтажните работи са включени в цената; Съгласно чл. 12.2 от договора, ако възложителят е в забава относно получаване на поръчаните изделия без основателна причина и тази забава продължи повече от пет месеца, той губи правото да получи контейнерите, както и платените до момента суми на изпълнителя (които се трансформират в обезщетение за отказ за приемане на работата);

Съгласно чл. 14 от договора контейнерите е следвало да се монтират на предварително излята циментова основа или равен/нивелиран терен, подготвен от възложителя, като при неосигуряване на подходящ терен с посочените характеристики изпълнителят не дава гаранция на възложителя и не приема рекламации за дефекти на контейнерите; Определен е 10-дневен срок за изпълнение, считано от датата на авансовото плащане.

Не е спорно също, че договореното възнаграждение от 12 910 евро, включващо стойност на изработката и монтажа - 12 015 евро, и доставката 895 евро, без ДДС, е заплатено от възложителя с банков превод от 22.12.2022 г.; че изпълнителят е изработил дължимите по процесния договор пет броя контейнери в разглобен вид, че същите са доставени на о-в Лимнос на 30.11.2023 г. и са разтоварени на 01.12.2023 г. на посочено от възложителя място - в двор на предприятие за строителни материали. За осъществяване на монтажа са изпратени от изпълнителя двама монтажници, които са разпитани и като свидетели по делото.

Въз основа на показанията, преценени съобразно чл. 172 ГПК, съдът е приел за установено, че изработените от ответника контейнери не са били разтоварени на мястото, на което е следвало да бъдат монтирани за целите на настаняване на персонал на Хотелски комплекс „Керос блу“ в залива Керос, а в строителна база, на неравна почвена основа. Материалите били натрупани на купчини, поради недостатъчност на посоченото място и за да бъде освободен шофьорът на камиона, който ги е превозил. На работниците на 3 изпълнителя е казано, че следва да започнат сглобяването на контейнерите на това обособено място, част от двор на фирма за продажба на строителни материали, а по-късно се разбрало, че впоследствие контейнерите ще бъдат преместени от възложителя на терена, където ще се ползват. На следващия ден след разтоварването работниците успели да разположат три скари на предоставения терен и да ги нивелират чрез поставяне на бордовете върху части от останалите контейнери и започнали да подреждат панелите, колоните, вратите и прозорците. За два работни дни - 1 и 2 декември 2023 г. са били сглобени три контейнера, за покриването на които е ползван кран, осигурен от възложителя. Нито представителят на възложителя, нито монтажниците са считали, че трите сглобявани контейнера са позиционирани на място, на което могат и ще бъдат използвани за целите, за които са поръчани. Мястото, на което е осъществено разтоварването, е било посочено от възложителя за сглобяване на контейнерите до състояние на възможност за преместване на мястото, за което са поръчани. Монтажниците са нивелирали основата на три контейнера с това, с което са разполагали, а именно чрез подлагане на части от други контейнери, доставени в разглобен вид, което е създало непредвидени трудности. Три от контейнерите са сглобени с полагане на допълнителни усилия от работниците, до състояние, при което е следвало да бъдат преместени от посочения от възложителя временен терен, за да бъде освободено място за монтиране на останалите контейнери, както и да бъдат освободени подложените за временна нивелация бордове под сглобяваните контейнери. Става ясно, че временна нивелация е била осъществена с части, необходими за влагане при сглобяване на следващи изделия, изработени в разглобен вид, както по договора с ищеца, така и по договор с трето лице „Естейт Кънсалтинг БГ МЕПЕ“. На 3 и 4 декември 2023 г. монтажниците са чакали кран за повдигане на покривни конструкции на останалите несглобени контейнери, а е било задължително необходимо и пренасянето на вече сглобените три такива на друг терен от възложителя, за да може на тяхно място да започне сглобяването на останалите и да се освободят подложените под тях за нивелация бордове. След като в складовата база са дошли хора, които „говорели на български език“ и обяснили на свидетелите, че тепърва вземат мерки за изготвяне на „стъпки“, на които да се позиционират сглобените контейнери, (а за това били необходими поне 14 дни след изливането на бетона), те се обадили на управителя на дружеството 4 изпълнител, запознали го със ситуацията, направили снимки на тази част от двора, която била заета от сглобените контейнери и останалите натрупани на купчини части, и на 05.12.2023 г. тръгнали обратно за България.

Съдът е констатирал, че няма твърдения и данни по делото, че след преустановяване изпълнението на договора за изработка изпълнителят е направил някакви изявления към възложителя във връзка с по-нататъшното развитие на правоотношението, вкл. за необходимост от негово съдействие, от което зависи възможността на изпълнителя да довърши монтажа на изделията.

С писмо от 24.01.2024 г., изпратено до ответника по електронен път, ищецът е отправил едностранно изявление за разваляне на договора поради неизпълнение и е дал срок за връщане на авансово платената сума.

За установяване на паричната равностойност на недовършения монтаж на два от поръчаните контейнери във въззивната инстанция е била допусната съдебно-оценителна експертиза, относима и към приложението на чл. 266 ЗЗД. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е приел, че ищецът възложител не е получил насрещно изпълнение за част от авансово платеното възнаграждение, възлизащо на сумата 813.68 евро.

При тези данни съставът на въззивния съд е направил следните правни изводи по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:

Договорът за изработка е с продължително изпълнение и съгласно чл. 88 ЗЗД развалянето няма обратно действие, налагащо двустранната реституция на престациите, получени от страните по него. При доказване на предявения иск по основание, съдът следва да постанови връщането на част от авансово платеното договорено възнаграждение, за която не са изпълнени дължимите по него дейности, т. е. връщане на платеното без основание възнаграждение. В тежест на ищеца е доказване на валидното възникване на облигационно правоотношение между него и ответното дружество, собствената му изправност по него, неизправността на насрещната страна като основание за разваляне на договора и даването на парична престация, подлежаща на връщане поради отпадане на основанието за плащане. В тежест на ответника е доказването на релевираните в процеса твърдения за наличие на основание да задържи авансово платеното възнаграждение, респективно за собствената му изправност по изпълнение на договора в количествено и качествено отношение.

5

Въззивният съд е посочил, че в практиката на ВКС е призната възможност на всяка от страните (независимо, че не е изпълнила собственото си задължение) с оглед неизпълнението на противната страна да развали едностранно договора, респ. да го прекрати занапред (решение № 383 от 29.01.2016 г. по гр. д. № 2225/2015 г., ГК, ІV г. о. на ВКС и решение № 151 от 09.12.2014 г. по т. д. № 1970/2013 г., ТК, І т. о. на ВКС). При това разрешение по приложението на закона, споделено от въззивния съд, едностранното изявление на ищеца към ответника за разваляне на договора би предизвикало правен ефект на преустановяване занапред на договорната връзка и при извод за неизправност на страната, отправила изявлението, ако се установи неизправността на насрещната страна.

В случая ищецът е провел успешно доказване на неточното изпълнение в количествено отношение (неизпълнение в пълен обем) на поетите от ответника задължения към датата, на която е отправено изявлението за разваляне на договора. Същевременно сочените факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на иска, не са годни да обосноват извод за пълно неизпълнение. Договорът е изпълнен частично, в съществена част, като са изработени и доставени и петте договорени контейнери в разглобен вид и са сглобени три от изделията на временна площадка - част от двор на фирма за продажба на строителни материали. Приемо-предавателен протокол не е съставен и подписан за нито едно от изделията, но това не може да се вмени във вина на изпълнителя, тъй като изпълнението е преустановено без да са настъпили условията за окончателно приемо-предаване, от който момент е следвало да започне да тече предвиденият гаранционен срок. Ответникът е преустановил изпълнението на договора без изявления към ищеца за причините за това, не е съобщил на възложителя, че има намерение да изпълни неизпълнената част от договора, нито извънсъдебно, нито в хода на процеса, при което е без значение, че с писмото от 24.11.2024 г., изпратено до него по електронен път, ищецът не е определил подходящ срок за довършване на изработката. Причината за допуснатото от ответника неточно изпълнение в количествено отношение се сочи за първи път в отговора на исковата молба, като твърдението за изправност на изпълнителя се основава на възражение за неизпълнен договор срещу кредитора - възложител.