Решение № 178 от 14.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Ихтиман, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Б. Ив. М. А. като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20261840100027 по описа за 2026 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от Н.

Г. М., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: * , действаща чрез адвокат Ц. В., против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43.

В исковата молба е посочено, че на * г., около * ч., в гр. * на кръстовището между ул.

* и ул. * е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил * с рег.

№ *, управляван от Е. М. М. и лек автомобил * с рег. № *, като за втория автомобил се твръди, че е собственост на ищцата Н. Г. М.. Уточнява се, че настъпилото ПТП е в резултат на неспазване правилника за движение по пътищата от страна на Е. М. М., поради несъобразяване с пътен знак „Б1“ на регулирано кръстовище, изразяващо се в отнемане предимството на превозни средства, движещи се по пътя с предимство. Сочи се, че настъпилото ПТП е довело до множество и подробно изброени материални увреждания на лек автомобил с рег. № *, представляващ марка *, модел * Според ищеца по отношение на неговия автомобил е настъпила „тотална щета“. Посочва се, че задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за превозно средство с рег. № * е била сключена и застраховател по нея към датата на настъпване на увреждането е ответното дружество и е уточнено, че ищецът е упражнил правото си да предяви извънсъдебна претенция за възстановяване на претърпените от нея имуществени вреди. Допълва се, че в резултат на това била образувана щета № * при „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, а от страна на последното било изискано представянето на протокол за настъпило застрахователно събитие, както и влязло в сила съдебно решение/прокурорско постановление, за да пристъпи към разглеждане на застрахователната претенция по същество. Според ищцовата страна за настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство ДП * по описа на РУ - * пр.пр. № * по описа на РП – * ТО – *, за което към момента на депозиране на иска е уточнено, че не е приключило. Настоява се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1800 евро, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявената застрахователна претенция – * г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита 1 иска за допустим, но го оспорва по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение във връзка с лек автомобил с рег. № *. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на процесното ПТП, както и вината на водача Е. М. М. за настъпване на същото. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на ищцовата претенция с оглед на техническото състояние на увреденото МПС марка *, модел *. Оспорва претенцията за лихва, поради неоснователност на главния иск. Претендират се и сторените съдебни разноски.

В проведеното последно открито съдебно заседание ищецът не се явява, като не се явява и негов процесуален представител. Преди съдебното заседание от адвокат Ц. В. е постъпило становище, посредством което поддържа претенцията и настоява искът да бъде уважен. В последното съдебно заседание не се явява и ответната страна, нито неин процесуален представител. Преди заседание е депозирана от юрисконсулт С. К. молба, с която се сочи, че ищцовата претенция е неоснователна.

Депозираната искова молба е допустима - налице са предпоставките за разглеждане на същата по същество. Още с исковата молба са били представени преписи от два броя уведомления от застрахователното дружество до Н. М., от съдържанието на които се налага извод, че до застрахователното дружество е била отправена претеция по повод събитието, описано в иска. Така се установява, че е било изпълнено изискването на чл. 498, ал. 1, във вр. чл. 380 от КЗ. Дори и да не е била отправена претенция по извънсъдебен път до застрахователното дружество, то на този етап отново са налице предпоставки за разглеждане на производството по същество, тъй в Определение № 123 от 16.02.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 119/2023 г., I т. о., ТК е посочено следното: „В случай, че съдът не е прекратил своевременно производството — на фаза искова молба, предвид липса на данни за проведена предходно процедура по чл. 498 КЗ и съдържанието на последната е на практика осъществено с размяна на волеизявленията на страните по спора / искова молба с приложения и отговор на същата /, напълно безсмислено е преповтарянето й формалистично извън вече образуваното съдебно производство, в случай, че отговора на застрахователя предпоставя предявяване по съдебен ред.“ В този смисъл са и мотивите към Определение № 60368 от 21.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1947/2021 г., I т. о., ТК. За пълнота може да се отбележи, че с отговора на исковата молба настоящият ответник оспорва иска по основание, а и по размер.. С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките за разглеждане на същия.

По съществото на производството съдът намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, във връзка с чл. 496, във връзка чл. 380, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 405, ал. 1, във вр. чл. 429 от КЗ - за главницата и чл. 493, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 497, във връзка с чл.

86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД - за лихвата.

За да бъде уважен иск по чл. 432, във връзка с чл. 496, във връзка чл. 380, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 429, във връзка с чл. 405, ал. 1 от КЗ - за главницата, следва да се установи в хода на исковия процес, че в резултата на виновно поведение на водач на моторно превозно средство, по отношение на което е сключена валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, е настъпило пътнотранспортно произшествие, което произшествие е причинило увреждане /вреда/ на друго лице, като така последвалата вреда може да бъде както имуществена, така и неимуществена.

В настоящия случай страните по делото не спорят, че по отношение на * с рег. № * е имало валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответната страна. Част от ангажираните доказателства /разпечатка от Гаранционен фонд/ също установяват наличието на подобно застрахователно отношение към * От съдържанието на приложен по делото препис от Свидетелство за регистрация 2

Част 1 /лист */, както и от съдържанието на писмо от ОДМВР – София и един брой справка към него /лист */ се налага извод, че лек автомобил * с рег. № * е собственост на Н. Г. М..

Като свидетел по делото е разпитана В. В. М.. Същата заявява, че знае за кой случай става въпрос и сочи, че на кръстовище съпругът й не е видял знака, отнел е предимството на К. и са се ударили, като уточнява, че съпругът й е Е. М., а човекът, с който са се ударили, е К. Г.. Допълва, че това се е случило на * г. Заявява, че съпругът й е карал колата на кръстовището, на което е отнел предимството на К.. Посочва, че тя и съпругът й са се движили по улица * , а другият автомобил по ул. *. Пояснява, че инцидентът се е случил вътре в кръстовището, като заявява, че след сблъсъка съпругът й е излязъл и отишъл да види дали всичко е наред с другата кола. След това заявява, че съпругът й не е спрял на кръстовището. Според свидетелката като се застане при триъгълния знак за предимство има дърво и цветя и няма добра видимост, а малко след знака се вижда улицата и допълва, че и двете улици са идеално прави.

По делото е допусната и приета съдебно-автотехническа експертиза. На въпрос първи от експертизата вещото лице е отговорило какъв е механизмът на настъпване на ПТП-то и какви са уврежданията на лекия автомобил * с рег. № *, като е уточнено че са локализирани в цялата му челна част, след което са описани. На втория зададен въпрос е вещото лице е посочило, че кръстовището ул. * и ул. * е разположено в жилищна зона и е регулирано с вертикална пътна сигнализация – наличие на пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, поставен на ул. * преди кръстовището по посока на движение от запад на изток, а по ул. * движението е по приоритетен /главен/ път, без задължение за спиране на това кръстовище. На въпрос трети е отговорено, че водачът на лек автомобил * с рег. № * движейки се по * е навлязъл в кръстовището с * без да спре на знак Б1 и без да пропусне движещия се по приоритетния път ул. * лек автомобил * с рег. № *, отнемайки му предимството. Според вещото лице скоростта на лек автомобил * непосредствено преди удара е била 40-45 км.ч., а опасната му зона за спиране е била 21-25 м. Също така е отговорено, че ПТП-то е било непредотвратимо от водача на лек автомобил *. На въпроса задействана ли е спирачната уредба на лек автомобил* е отразено, че по делото няма данни за установяване на спирачни следи, като е допълнено, че водачът е реагирал в самия последен момент, но времето между навлизането на * и удара е било под прага на психофизическата реакция, а водачът обективно не е имал възможност да реагира във връзка с което е конкретизирано, че времето от появата на обективната опасност до удара е било твърде кратко. Съгласно заключението стойността на средствата за ремонт на лек автомобил * са 4530 лева без ДДС и 5436 лева с ДДС. На въпроса налице ли е причинно-следствена връзка между механизма на настъпване на ПТП и уврежданията на лек автомобил * експертът е отговорил, че е налице пълна, пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. На следващо място е отразено в заключението, че действителната пазарна стойност на лек автомобил * с рег. № * към * г. е около 3600 лева или около 1840 евро. Накрая на експертизата е отразено, че е налице тотална щета спрямо лек автомобил * с рег. № * и че при тотална щета размерът на застрахователното обезщетение се определя като разлика между пазарната стойност и стойността на запазените годни части и вещото лице е уточнило, че при запазени годни остатъци 20% обезщетението е около 1472 евро, а при запазени годни остатъци от 25% обезщетението е около 1380 евро. В съдебно заседание експертът заявява, че поддържа заключението и че това, което е чул от свидетеля /вещото лице е присъствало при разпита на свидетеля в зала/ препотвърждава написаното на база данните, които има в материалите по делото. В края на уточненията дадени от вещото лице в зала то сочи, че не са представени данни за запазените части от процесния автомобил.

След това е допълнено, че поради това, че автомобилът е относително доста стар и със значителни увреждания по предната част, според експерта запазените части са в диапазона, който е посочил.

Като доказателство по делото е представен протокол за оглед на местроизшествие и 3 албум към него /лист */

Също така е представен и препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /лист * и лист */, в който е отразено, че участник 1 е ППС с рег. № * *, собственост на Е. М.

М. и с водач Е. М. М., а участник 2 е ППС с рег. № *, собственост на Н. Г. М. и с водач К. Г.

М.. В края на протокола срещу обстоятелства и причини за ПТП е записано неспазване на предимство от участник 1 въведено с пътен знак.

Предвид събраните по делото доказателства, налага се извод, че причина за реализиране пътнотранспортното произшествие е поведението на водача на лек автомобил * с рег. № *, който не се е съобразил с поставен знак Б1 и не е пропусна да премине движещия се по път с предимство лек автомобил * с рег. № *, в резултат на което е настъпил удар между двете превозни средства. В този смисъл са както показанията на разпитания свидетел, така и заключението по изготвената и приета експертиза, а така също подобен извод е отразен и в протокола за ПТП. По делото липсват каквито и да било доказателства, от съдържанието на които да може да се направи извод, че водачът на лек автомобил * с рег. № * е допринесъл /е съпричинил/ с поведението си за вредоносния резултат. Следва де се отбележи, че сблъсъкът между автомобилите е настъпил в кръстовището и че водачът на * с рег. № * се е движил по пътя с предимство. От друга страна няма данни водачът на * с рег. № * да е възприел в такъв момент идващия срещу него от пътя без предимство * с рег. № *, така че да е могъл своевременно, макар и на път с предимство, да спре преди сблъсъка или по друг начин да предотврати удара. Именно поради тези съображения съдът намира, че собственикът на увредения автомобил * с рег. №* има право на претенция срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която застраховка е сключена във връзка с лек автомобил * с рег. № *.