Решение № 17 от 23.02.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. гр. Димитровград, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Административно наказателно дело № 20255610200046 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д. А. А., срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 10004199, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 600 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К № 8642382 на 22.02.2024 г.

Счита ЕФ за незаконосъобразен. За същото деяние имало издаден ЕФ за налагане на глоба К № 10076835, като при съпоставка на двата ЕФ, разликата между тях била единствено в установената скорост, съответно 88 км/ч по ЕФ К № 10004199 и 82 км/ч. по ЕФ К № 10076835. За едно и също нарушение били издадени два различни фиша.

Издаването на два ЕФ за едно и също нарушение било в противоречие с императивната разпоредба на чл.84 от ЗАНН във вр. чл. 24, ал.1, т.6 НПК, като бил нарушен принципа non bis idem.

Разликата в превишението правило невъзможно жалбоподателят да разбере какво превишение на скоростта му се вменява, доколкото санкцията се определяла именно в зависимост от превишението. Разликата от 20 % при измерванията на скоростта по двата ЕФ, при допустима грешка на уреда от 3 %, водило до сериозно съмнение в техническата изправност на АТСС към процесната дата. Тези съмнения следвало де се тълкуват в полза на 1 жалбоподателя. Невъзможно било и двете скорости да се измерят при разлика от 1 метър разстояние и в рамките на 1 минута. В писмено становище посочва, че към момента отпаднала наказуемостта за повторни нарушения по чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП – по-благоприятен закон за дееца, който следвало да бъде приложен. Моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронния фиш да бъде отменен и за присъждане на възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител по делото. В съпроводителното писмо, подадената жалба се оспорва и се излага становище направените в нея оплаквания и изложените обстоятелства да не се вземат предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, възразява за прекомерност на направените от другата страна разноски.

Районна прокуратура Хасково, ТО Димитровград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 16.11.2024 г. в 11,00 часа на ПП-І-5/Хасково-Димитровград, км.

282+687 до разклона за с.Крепост в посока към гр.Димитровград при ограничение 50/ км/ч. за извън населено място, въведено с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) ARH CAM - S1 № 120ccd9, представляващо преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера, насочен към гр.Хасково, е регистрирано и заснето движещото се в посока гр. Димитровград, моторно превозно средство (МПС), лек автомобил марка „Мазда ЦХ 5”, с рег. № СВ 3639 СЕ, със скорост 88 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 38 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч).

След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР Хасково е издаден процесният ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС.

В обстоятелствената част на ЕФ, съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 2 т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лв. Посочено е че нарушението е извършено при условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/864382 на 22.02.2024 г.

Фишът е връчен на лицето на дата 31.12.2024 година като възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. За работата и използването на конкретното АТСС - автоматизирано техническо средство или система, на процесната дата – 16.11.2024г., когато е установено нарушението, е изготвен Протокол, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за 2 движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 16.11.2024 г. и времето (10.00 часа до 14.30 часа), с данни за ограничение на скоростта – пътен знак за ограничение 50 км/ч., общо ограничение на скоростта 90 км/ч., точното местонахождение на мястото за контрол, режима на измерване. Посочен е и броят на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като по АНПр е налична снимка № 120CCD9/0057293, от която се установява рег.номер на процесния лек автомобил и др. данни.

От представения Протокол № 096-СГ-ИСИС/09.07.2024 г., издаден от БИМ, ГД“Мерки и измервателни уреди“, отдел“Изпитване на средства за измерване“, че на посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за контрол на скоростта, според който отговаря на изискванията на раздел ХХХVІ от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

След получаването на ЕФ няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Димитровград. Налична е и справка относно собствеността на МПС, видно от която собственик на МПС е Д. А. А..

По делото е представен и ЕФ К № 10076835 от 05.12.2024 г., за заснето на същата дата и час, същото моторно превозно средство, с установена стойност на скоростта от 82 км/ч. и превишена стойност на скоростта от 32 км/ч., като същият водач, на същите основание е била наложена глоба в размер на 600 лева. Представена е и снимка № 120CCD9/0057297, от която се установява рег.номер на процесния лек автомобил и др. данни.

ЕФ К № 10076835 е съставен на 05.12.2024 г., а ЕФ К № 10004199 е съставен на 20.11.2024 г.

По делото се изиска ЕФ К № 8642382 на ОДМВР Стара Загора, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, във вр. чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП се налага глоба в размер на 50.00 лева.

Представени са справки АИС АНД, съгласно които ЕФ е бил съставен и връчен на 07.02.2024 г., и е бил заплатен на 07.02.2024 г.

Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени доказателства. По отношение на приложения снимков материал от заснет на 16.11.2024г. клип с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), представляващо преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникационен ARH CAM - S1 № 120ccd9, съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи. На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от 3

Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

При така установените фактическа обстановка, съдът намира от следното правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО /Справка за нарушител/водач/ на 31.12.2024 г., като е входирана на 13.01.2025 г. в регистратурата на съда от легитимирано лице и е процесуално допустима.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, съдът констатира, че процесната глоба не е платена – видно от Справката за нарушител, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.

По делото се изиска и се представи схема и знаково стопанство на републикански път І-5 посока Хасково – Димитровград от км. 284+700 до км.

280+ 400. При километър 282+268 се намира кръстовище за с.Крепост, с ограничение на скоростта, за което се представя скица с разположение на пътните знаци, въвеждащи ограничението на скоростта за движение.

Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

В настоящия случай административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера за установяване на нарушенията на правилата за движение на основание издаден против него ЕФ.

Последният, според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административно-наказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение). В процесния ЕФ са налице посочените в чл.

189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената 4 максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение. По този начин съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно относно авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140 км. ч.,като са посочени и съответните стойности и за останалите категории пътни превозни средства от другите категории, а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Разпечатката съдържа 34 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ae29351-a7d5-4b72-80f8-6436c3e8f559