Решение № 2924 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2924 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100513474 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 10818 от 27.03.2023 г., постановено по гр.д. № 58538/2022 г. по описа на СРС, 120-ти състав са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК срещу В. П. Г. и П. Б. Г. при условията на разделна отговорност положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150 ЗЕ за установяване дължимостта на сумите, както следва: сума от по 262,37 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, лихви върху тази главница в размер на по 62.44 лв. , сумата от по 17.31 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40583/2022 г. по описа на СРС, 120 състав. Със същото решение са отхвърлени исковете, както следва за главница за топлинна енергия над размера от по 262,37 лв. до пълния претендиран размер от по 413.56 лв., лихви за забава върху тази главница над размера от по 62.44 лв. до пълния от по 79.75 лв., както и в пълен размер на претендираната сума за лихви върху главницата за услугата дялово разпределение от по 3.25 лв.

Решението е постановено при участието третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове е депозирана в срока по чл. 259 ГПК въззивна жалба с вх. № 194415/07.07.2023 г. от „Топлофикация София” ЕАД. Излагат се съображения за неправилност на първоинстанционното решението, като се поддържа съдът неправилно да е приложил института на погасителната давност, както и не е отчел, че през процесния период са били в сила ОУ, които не обвързват 1 изискуемостта на вземането с поставянето на общата фактура на интернет страницата на дружеството. Предвид изложеното се отправя искане за отмяна на решението в атакуваната част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД от ответниците В. П. Г. и П. Б. Г..

Срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове е депозирана в срока по чл. 259 ГПК въззивна жалба с вх. № 196826/10.07.2023 г. от ответницата П. Б. Г. с доводи за неправилност на първоинстанционното решени в обжалваната част. Поддържа се съдът неправилно да е приел, че ответницата има качеството на потребител на ТЕ, тъй като такова качество имал другият ответник по делото В. Г., на чието име ищецът признал да е открил партида. Сочи, че не се дължи и сума за лихви, тъй като не били ангажирани доказателства за датата, на която са публикувани на интернет страницата на дружеството процесните фактури. Недължими се явявали и сумите за дялово разпределение. Предвид изложеното се отправя искане за отмяна на решението в атакуваната част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на П. Б. Г. от страна на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва основателността й.

Третото лице-помагач не взема становище по въззивните жалби.

В. Г. не изрази становище за присъединяване към жалбата на П. Б. Г. на основание чл. 265, ал. 1 ГПК.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същите са процесуално допустими.

Решението в частта, в която е признато за установено, че В. П. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: сума от 262,37 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, лихви върху тази главница в размер на 62.44 лв., сумата от 17.31 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, като необжалвано от ответника В. Г. у влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Софийски районен съд е сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл.

422 ГПК с положителни установителни искове за установяване по отношение на ответниците В. Г. и П. Г., при условията на разделна отговорност, дължимостта на следните 2 вземания: сума в размер на по 413,56 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. ****, с аб.№ 324959 за периода месец май 2018 г. - месец април 2021 г., включително, сума в размер на по 17,32 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва за периода от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на по 79,76 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г., както и мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 05.07.2022 г. в размер на по 3,26 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40583/2022 г. по описа на СРС, 120-ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот, в който доставил топлинна енергия в претендирания размер, която последните не заплатили в предвидените съгласно ОУ срокове. Претендира и заплащането на услугата дялово разпределение за имота, както и обезщетение за забава.

Ответниците оспорват предявените искове по основание, като поддържат вземанията да са погасени по давност.

Предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са допустими, доколкото исковата молба е депозирана в срока по чл. 415 ГПК, след надлежно подадено възражение от длъжниците в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с което оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесният имот е топлоснабден; че ответниците се легитимират като собственици на процесния имот, поради което е счел същите за битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ, установени от събраните по делото доказателства. Съдът е съобразил, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходите за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чиято стойност възлиза на исковата стойност, съгласно неоспорените от ответника количества и стойности на доставена топлинна енергия. Съдът е уважил частично възражението на ответника за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания, поради което е уважил частично предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото доказателства – договор за замяна на държавен (ведомствен) недвижим имот с имот на граждани от 04.01.1994 г., се установява, че ответниците са придобили процесния имот – ап. 9, находящ се в гр. София, ж.к. Лозенец, ул. ****.

3

С оглед на изложеното, собственикът на имот, попадащ в сграда в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята за потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия, каквото решение е представено по делото.

Предвид изложеното, ответникът – собственик на топлоснабдения недвижим имот, има качеството на клиент на топлинна енергия и като такъв се явява страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното дружество. За последното възниква задължение за доставка на топлинна енергия за битови нужди, а потребителят-ответник дължи цената на доставената топлинна енергия.

С оглед доводите на въззивника П. Г., съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, т.е. дали същата има качеството потребител на ТЕ за процесния имот, респективно дължи ли заплащането на начислените за имота суми за исковия период, доколкото поддържа, че такова качество имал другият ответник по делото В. Г., на чието име ищецът признал да е открил партида.

При извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира, че от събраните доказателства, установява че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот. Ответницата Г. не е провела насрещно доказване да обори твърдението на ищеца, че не се намира в облигационни отношения с ищеца, доколкото партидата за имота е открита на името на другия ответник В. Г..

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

4

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

Съгласно дадените задължителни разяснения в т. 1 от ТР 2/17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.