Решение № 921 от 12.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 921 гр. Плевен, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430106623 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по искова молба на К. Б. Б., ЕГН **********, против КРЕДИСИМО ЕАД, c ЕИК *****, и АЙ ТРЪСТ ЕООД, с ЕИК *****, с която са предявени следните искове:

- за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № ***** от 09.10.2024 г., сключен с КРЕДИСИМО ЕАД, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

- за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 09.10.2024г., сключен с АЙ ТРЪСТ ЕООД на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП;

- за осъждане на КРЕДИСИМО ЕАД да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 991.41 лева - недължимо платена възнаградителна лихва и 342.73 лева - застрахователна премия по недействителен Договор за потребителски кредит № ***** от 09.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата;

1

- за осъждане на АЙ ТРЪСТ ЕООД да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 2070.29 лева - недължимо платено възнаграждение за поръчителство по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 09.10.2024г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди сключване на двата посочени договора, с двамата ответници, като сочи че договорите са във връзка един с друг. В исковата молба са изложени параметрите на сключените договори и плащанията по тях, изложени са аргументи за недействителност на двата договора, съгласно императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП и твърдения, че сумите по осъдителните искове са недължимо платени. Претендират се разноски.

В съдебно заседание на 12.05.2026г. е прието изменение на размера на предявените искове по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД срещу двамата ответници, както следва: претенцията срещу отв. КРЕДИСИМО ЕАД се счита за предявена за връщане на недължимо платени суми в общ размер на 766.70 евро/ 1499.54лв.; претенцията срещу отв. АЙ ТРЪСТ ЕООД се счита за предявена за връщане на недължимо платени суми в общ размер на 1093.14 евро/ 2138.00лв.

Ответникът КРЕДИСИМО ЕАД не оспорва сключването на договора за сумата от 2942.73 лв. и пълното доброволно предсрочно погасяване. Оспорва заплащането на 991.41лв. за възнаградителна лихва. Сочи, че сумата от 342.73лв. за застраховка е била заплатена на застраховател и представлява стоково финансиране. Сочи, че тази сума не включена в ГПР. Не оспорва, че в ГПР не е включено и възнаграждението за поръчителство към другия ответник, счита, че то не следва да се включва. Навежда доводи, че сключването на такъв договор не е било задължително, оспорва, че е знаел за размера на възнаграждението на поръчителя, счита, че се касае за договор за поръчка. Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове, претендира разноски. Прави възражение за присъждане разноски на ищеца, при присъждане на такива, моли те да са в справедлив размер.

Ответникът АЙ ТРЪСТ ЕООД не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, сочи че определеното възнаграждение за поръчителство е изцяло погасено в претендирания първоначално размер от 2070.29лв. Описва механизма на 2 сключване на договорите, счита, че възнаграждението не е общ разход по кредита. Счита, че исковете са неоснователни, че договорът за предоставяне на поръчителство е действителен. Моли съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски. Прави възражение за присъждане разноски на ищеца.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: От представения Договор за потребителски кредит № ***** от 09.10.2024г. и Приложение № 1, в което са посочени параметрите на договора и погасителния план, се установява, че ищецът К. Б. Б. - като кредитополучател, и КРЕДИСИМО ЕАД - като кредитор, са се договорили за сключване на договор за кредит за сумата от 2942.73лв. – от които кредит от 2600.00лв. и 342.73лв. – размер на застрахователна премия, със срок за погасяване – 24 месеца, последна падежна дата – 20.10.2026г., 24 погасителни вноски, фиксиран лихвен процент 40.00%, ГПР - 48.21%, общ размер на всички плащания – 4356.58лв. В чл. 4 от договора е посочено, че ако кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение на кредита, той следва да представи банкова гаранция до 10 дни или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора лице до 48 часа от подаване на заявлението, като в последния случай одобрението на заявлението за кредита е до 24 часа от представяне на обезпечението. В чл. 5 ал. 2 от Договора е посочено, че кредитополучателя не е длъжен да сключва застраховка, но ако такава се сключи чрез посредничеството на Кредисимо, застрахователната премия се превежда от кредитора директно по банковата сметка на застрахователя. Видно от представения по делото Договор за предоставяне на поръчителство от 09.10.2024г. и Приложение № 1, в което са посочени параметрите на договора и погасителния план /л.65-70 от делото/, ищецът и ответникът АЙ ТРЪСТ ЕООД са се договорили ответникът, в качеството си на поръчител, да сключи договор за поръчителство с кредитора КРЕДИСИМО ЕАД и да отговаря пред него солидарно за изпълнението на всички задължения по договора за потребителски кредит от същата дата, а ищецът да заплати възнаграждение на поръчителя. В самия договор за поръчителство няма посочена сума за възнаграждение. В приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство е описано задължението по основния договор за кредит, като в т . II, т. 1 е посочено, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 3

3032.14лв. за целия период на действие на съответния договор, платимо на месечни вноски на падежите на вноските по договора за кредит. В т. 8 ал. 4 от Договора е уговорено, че заплащането на възнаграждението става по банкова сметка на поръчителя, която не е посочена, или по банкова сметка на кредитора КРЕДИСИМО ЕАД, която е посочена или по начините, установени в ДПК за заплащане на задълженията на потребителя.

Ищецът е представил по делото и предоставен му Обединен погасителен план, който включва в себе си посочване на 24 вноски за период от 24 месеца, посочване на падежа, вноската по кредита, вноската за гаранта, разпределена по месеци, и обща вноска, които са в различен размер и намаляват от 347.33лв.-първа вноска, до 188.90лв.-последна вноска.

От представената справка от ответника КРЕДИСИМО ЕАД за плащанията на ищеца по Договор за паричен заем № *****, е видно, че ищецът е направил четири плащания по договора – на 20.11.2024г., 14.02.2025г., на 06.10.2025г. и на 07.10.2025г., с които е погасил общо сумата от 6 239.63лв., от които: главница 2942.73лв., лихва – 939.01лв., лихва за забава – 67.80лв., суми за извънсъдебно събиране на просрочени вземания – 150.00лв., вноска по поръчителство – 2 138.00лв. и неразпределена сума – 2.09лв.

По делото се установява, че ищецът е присъединен като застраховано лице по застраховка Живот на клиентите на КРЕДИСИМО ЕАД, видно от представените от този ответник Декларация – съгласие, застраховатален сертификат от 10.10.20243г. и ОУ за застраховка Живот, а от уведомлението от третото, неучастващо по делото лице – Евроинс Живот ЕАД, се установява, че във връзка със сключения договор за потребителски кредит е издаден застрахователен сертификат с обща премия от 342.73лв.

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи:

Предявен е иск за прогласяване на Договора за потребителски кредит № ***** от 09.10.2024г.. за недействителен, като се сочи, че и сумата за поръчителството следва да е включена в ГПР, уговорен в договора. По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че договорът за кредит е нищожен, тъй като противоречи на императивни изисквания на закона, включително, че оспорените клаузи на договора са неравноправни клаузи, което води до нищожност на целия договор за кредит. В тежест на ответника е да докаже, че 4 оспорените клаузи на договора са действителни, включително са договорени индивидуално. При извършване преценка относно действителността на договора за кредит, съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК – специалната норма за недействителност, касаеща договорите на потребителски кредити. Съгласно посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Не се спори между страните, че договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУР, и че е изпълнена изискуема форма за траен носител по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Сключеният договор, и по-точно Приложение № 1 съдържа посочване на общия размер на кредита, фиксиран лихвен процент, годишния процент на разходите, погасителен план и условията на плащане, вкл. условията за предсрочно погасяване на задълженията, регламентирано право на отказ от договора. Ответникът – кредитор не е представил по делото заявлението за кредит от ищеца, за да се направи извод, че той е имал действителната възможност да избере дали да представи обезпечение или да избере някой от двата посочени вида обезпечение в ОУ, независимо от декларативото изписване в чл. 4 от договора за наличие на избор за представяне на обезпечение. Не е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, за да се установи каква преддоговорна информация кредиторът е предоставил на кредитополучателя, и какво е включил в разходите по кредита. Безспорно е обаче по делото, и самият кредитор признава това обстоятелство в отговора си, че в ГПР по този договор не е включена нито застрахователната премия, нито сумата, дължима на поръчителя за предоставяне на поръчителството по кредита. Относно наведеното твърдение на ищеца, че действителният ГПР е различен от уговорения в договора, съдът намира следното: съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на 5 годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 4 от договора е посочено, че усвояването на сумата, предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на банкова гаранция, което е изключително трудно изпълнимо условие, или от поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице, вследствие на което между ищеца и АЙ ТРЪСТ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. В тази връзка следва да се посочи, че е невярно твърдението на ответника АЙ ТРЪСТ ЕООД, че първоначално се сключва договор за кредит, а договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след това, и кредиторът не може да знае за възникналото задължение на кредитополучателя за възнаграждение за поръчителство. Ноторно известно е, че едноличен собственик на капитала на АЙ ТРЪСТ ЕООД е именно кредиторът КРЕДИСИМО ЕАД, което, заедно с уговореното възмездно поръчителство още към момента на сключването на договора сочи знание у кредитора за наличието на допълнителни суми по договора под формата на възнаграждение за поръчителя, който именно кредиторът е упълномощен да събира, в договора за поръчителство дори е посочена само неговата банкова сметка, но не и тази на поръчителя. Знанието на кредитора за сключения договор се възпроизвежда и в самото съдържание на чл. 4 ал. 1 – в зависимост от представеното обезпечение се определя и срока на одобрение на заявлението за кредит, което означава, че кредиторът безспорно, и в конкретния случай - още преди изготвяне на договора, е бил запознат с допълнителната сума по кредита. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението за поръчителство следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните 6 премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.