Решение № 5985 от 18.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5985 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110172407 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Х. П. Х. против [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 294,88 лева, представляваща главница по договор за банков кредит № [№] от 24.04.2008 г. и Анекс № 1 от 20.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2014 г. до окончателното й изплащане, сумата от 50,37 лева, представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.08.2012 г. до 03.03.2014 г., сумата от 46,22 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.09.2012 г. до 12.03.2014 г. и разноски по делото в размер на сумата от 125 лева, за които суми по ч. гр. дело № 13622/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 60-ти състав, са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 27.05.2014 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № [№]/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № [№] на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията поради изтичане на погасителна давност.

Ищецът Х. П. Х. твърди, че на 27.05.2014 г. по ч. гр. дело № 13622/ 2014 г. по описа на Софийски районен съд, 60-ти състав срещу него били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите: 294,88 лева – главница по договор за банков кредит от 24.04.2008 г. и Анекс № 1/ 20.07.2011 г., ведно със законната лихва от 13.03.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, 50,37 лева – изискуема редовна лихва за периода от 15.08.2012 г. до 03.03.2014 г., 46,22 лева – наказателна лихва за периода от 15.09.2012 г. до 12.03.2014 г., както и 125 лева – съдебни разноски. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № [№]/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б.. В исковата молба се твърди, че като взискател в изпълнителния процес е конституиран ответникът [фирма], в качеството му на цесионер на вземанията. Изложени са съображения, че последните са погасени по давност с изтичане на тригодишен период от време, доколкото не са установен с влязло в сила съдебно решение, а със заповед за изпълнение. Ищецът 1 заявява, че след 24.06.2014 г. по изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия, с оглед на което същото е перимирано на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК към 01.07.2016 г. С оглед на тези обстоятелства Х. П. Х. моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на [фирма] процесните суми.

С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] оспорва предявените искове. Сочи, че изпълнителният лист по ч. гр. дело № 13622/ 2014 г. по описа на Софийски районен съд, 60-ти състав е издаден в полза на [фирма], което впоследствие прехвърлило вземанията си в негова полза чрез договор за цесия. Излага съображения, че по отношение на вземанията е приложим петгодишен давностен срок на основание чл. 117, ал. 2 ГПК, тъй като същите са установени с влязла в сила заповед за изпълнение. [фирма] твърди, че в случая е проявена процесуална активност от страна на взискателя, с която е поддържана висящността на изпълнителния процес чрез регулярни искания за прилагане на изпълнителни способи. Заявява, че искането на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действията по реализирането му са предприети от съдебния изпълнител. Поддържа, че в периода от 2014 г. до 2016 г, както и на 01.07.2019 г. са извършвани доброволни плащания на процесните вземания, с които е прекъснат давностният срок, а на 10.09.2021 г. бил наложен запор на банковата сметка на ищеца.

Ответникът се позовава на Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г., според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането, и сочи, че същото е приложимо до обявяването на Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което е дадено ново разрешение на този въпрос. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № 13622/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 60-ти състав в полза на [фирма] и срещу настоящия ищец Х. П. Х., въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК е издаден изпълнителен лист от 27.05.2017 г., с който е разпоредено Х., като длъжник, да заплати на кредитора следните парични вземания: сумата от 294,88 лева, представляваща дължима главница по договор за банков кредит № [№] от 24.04.2008 г. и Анекс № 1 от 20.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.03.2014 г. до изплащане на вземането, сумата от 50,37 лева, представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.08.2012 г. до 03.03.2014 г., сумата от 46,22 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.09.2012 г. до 12.03.2014 г. и разноски по делото в размер на сумата от 125 лева, от които 25 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Между страните не се спори, а от приетите по делото доказателства следва, че с Приложение № 1А към договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 20.04.2017 г., сключен като Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.11.2016 г. кредиторът „Р. (Б)“ [фирма], като цедент, е прехвърлил в полза на настоящия ответник [фирма], като цесионер, портфейл от вземания, произтичащи от договори за издаване на национална кредитна карта Р. и от договори за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Mastercard, сред които и вземания по договор от 24.04.2008 г., сключен с ищеца Х. П. Х. при следните параметри (по пункт 176 от Приложението): одобрен договорен лимит от 780 лева, главница към 20.04.2017 г. в размер от 294,88 лева, лихва към 20.04.2017 г. в размер от 48,59 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева или общ размер на задължението от 543,47 лева. С 2 пълномощно изпълнителните директори на дружеството – цедент са упълномощили цесионера [фирма] от името на „Р. (Б)“ [фирма] да уведоми всички длъжници за сключения на 20.04.2017 г. договор за цесия.

Не е спорно, а и от представения и приет по делото препис от изпълнително дело № 6592/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № [№] и с район на действие СГС следва, че последното е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист от 27.05.2014 г. и за събиране на материализираните в него вземания по молба на първоначалния кредитор „Р.

(Б)“ [фирма] с вх. № 34687/23.06.2014 г. и по разпореждане на съдебния изпълнител. От съдържанието на молбата (приета като част от изпълнителното дело) се изяснява, че на основание чл. 18 ЗЧСИ дружеството – взискател е възложило на съдебния изпълнител правата по законовия текст, както и правото да определя способа на изпълнение.

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че на длъжника Х. Х. е връчена покана за доброволно изпълнение на 05.07.2014 г., при удостоверен отказ за това.

С молба с вх. № 40174/26.05.2017 г., адресирана до съдебния изпълнител, [фирма] е поискало на основание чл. 429 ГПК да бъде конституирано като взискател, в качеството му на цесионер, на първоначалния кредитор „Р. (Б)“ [фирма] по силата на договор за цесия от 20.04.2017 г. С молбата е уточнен актуалният размер на задължението към 18.05.2017 г., а именно 545,76 лева, от които 294,88 лева главница, 50,88 лева лихви и 200 лева такси.

Направено е искане постъпилите и постъпващите суми в хода на изпълнителния процес да бъдат превеждани по банкова сметка на цесионера. По разпореждане на ЧСИ, обективирано върху молбата, дружеството е конституирано като взискател.

С нова молба с вх. № 23805/01.04.2021 г. [фирма] е поскало извършване на справка в НОИ относно съществуването на регистрирани и непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия за длъжника Х. Х., като при налични такива да бъде наложен запор; извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове за съществуването на регистрирани банкови сметки, открити на името на длъжника, и при налични такива да бъде наложен запор.

С молба с вх. № 61073/24.08.2021 г. дружеството – взискател е отправило искане до съдебния изпълнител да бъде наложен запор по сметките на длъжника Х., открити в търговска банка „Те-дже Зираат Банкасъ“ – клон С..

Със запорно съобщение от 10.09.2021 г. на ЧСИ Б., адресирано до „Те-дже Зираат Банкасъ“ – клон С., като трето задължено лице, е наложен запор върху паричните средства по сметките, открити на името на длъжника Х. П. Х..

За изясняване на делото от фактическа страна, с оглед твърденията на ответната страна за извършени плащания за погасяване на суми по процесния изпълнителен лист, както и данните за това, следващи от отразеното на гърба на изпълнителния лист, приложен към представения заверен препис от изпълнително дело, е допусната и изслушана съдебносчетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно и обосновано, изготвено при анализ на събраните по делото доказателства и при проверка на относимите документи при дружествата – кредитори и при частния съдебен изпълнител, отговорило подробно и последователно на поставените задачи по начина, по който същите са били формулирани при допускане на експертизата. Последната изяснява, че преди датата на цедиране на вземанията по процесния изпълнителен лист в резултат на изпълнение по образуваното изпълнително дело № 6592/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б. в търговската – банка кредитор „Р. (Б)“ [фирма] са постъпили суми в общ размер от 130 лева, както следва: на 01.10.2014 г. сума в размер от 30 лева с наредител Х. Х.; на 06.12.2014 г. сума в размер от 20 лева; на 03.12.2014 г. сума в размер от 20 лева; на 26.02.2016 г. сума в размер от 40 лева; на 25.02.2016 г. сума в размер от 20 лева, всички с наредител третото за процеса лице Г.К.

Х.а. Установява се, че всички платежни нареждания, документиращи тези преводи, са с 3 посочено основание: „изп. дело № [№]/2014 г. по описа на ЧСИ Б., Х. П. П. и ЕГН на същия, като след това са наредени от сметката на съдебния изпълнител към взискателя. От така получените суми са погасени: 48 лева изискуеми лихви, 9 лева законна лихва и 73 лева съдебни разноски, при което към датата на цедиране на вземанията в полза на [фирма]20.04.2017 г. задължението по договора за кредит възлиза на сумата от общо 543,47 лева, от които: 294,88 лева – непогасена главница, 48,59 лева изискуема лихва и 200 лева юрисконсултско възнаграждение, в каквито размери е било прехвърлено на новия кредитор.

Експертизата посочва, че след цесията, в резултат от съдебното изпълнение по изп. дело № 6592/2014 г., при ЧСИ Б. са постъпили плащания в общ размер от 80 лева, както следва: на 29.01.2018 г. сума в размер от 20 лева; на 26.07.2018 г. – сума в размер от 20 лева; на 20.09.2018 г. сума в размер на 20 лева и на 02.07.2019 г. – сума в размер на 20 лева. Всимки тези суми са наредители трети за процеса лица – Галина Х.а и Й.Л., с вписано основание за превода – номера на изпълнителното дело, имената и ЕГ на длъжника Х. Х., като същите са били наредени в полза на взискателя. С така постъпилите суми били погасени такси и разноски по дълга. Изяснено е, че към 17.01.2023 г. състоянието на вземането по процесния договор, е както следва: 294,88 лева – главница; 221,22 лева – задължения за лихви и 402,50 лева – задължения за такси или сума в общ размер от 873,60 лева. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице отново уточнява, че всички постъпили по делото плащания, отразени в експертизата, са суми, превеждани директно по сметката на ЧСИ Б..