Решение № 337 от 15.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Пазарджик, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500501 по описа за 2024 година

Производството е въззивно – по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пещера , постановено по гр. д. № 20235240100960 по описа за 2023 година е отхвърлен установителния иск за собственост на К. Н. Щ. ЕГН ********** с адрес :село Равногор , община Брацигово , ул."Двадесет и четвърта" № 6, против А. Е. К. ЕгН ********** с адрес : гр.Пловдив, ул. „Царевец „ 25 , за установяване по отношение на ответника правото и на собственост върху 1/2 ид. ч. от дворно място, представляващо реална част от 237,5 кв.м. от УПИ III - 622, в квартал 78 по плана на село Равногор, с площ 475 кв.м. с административен адрес с. Равногор , община Брацигово , обл. Пазарджик , ул. 24" № 2, при граници на реалната част : УПИ IV- 621 ; УПИ II- 620 , улица - 24 -та и ограда.

Прието е за установено по иска на А. Е. К. ЕГН ********** с адрес : гр.Пловдив, ул. „Царевец „ 25, против К. Н. Щ. ЕГН ********** с адрес :село Равногор , община Брацигово , ул."Двадесет и четвърта" № 6, че А. Е. К. е собственик на част от УПИ III - 622, в квартал 78 по плана на село Равногор, целия с площ 475 кв.м., с реална площ от около 227 кв.м при граници на реалната част: УПИ IV-621, УПИ II- 620, улица и ограда, и е осъдена К. Н. Щ. да предаде владението на А. Е. К. на така описаната реална част от процесното дворно място,

1

Отхвърлен е ревандикационния иск на К. против К. Щ. по отношение на стопанска постройка в западната част с площ от 13 кв.м; масивен гараж в западната част с площ от 18 кв.м. двуетажна смесена сграда със застроена площ от 25 кв.м./а измерена от в.л. -20кв.м./.

Присъдени са разноски.

Така постановеното решение е обжалвано от К. Щ., в частта ,с която е отхвърлен предявения положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника ,че ищцата К. Н. Щ. е собственик на недвижим имот, находящ се в село Равногор на основание давностно владение на 237,5 кв.м. / ½ част/ от III 622,в квартал 78 по плана на село Равногор, с площ 475 кв.м. с административен адрес с. Равногор , община Брацигово , обл. Пазарджик , ул.

24“ № 2 при граници на реалната част : УПИ IV- 621 ; УПИ II- 620 , улица 24 та и построена на място ограда в процесния имот, както и в частта , с която е уважен предявения насрещен иск от ответника за собственост.

Моли в тези части решението да бъде отменено и уважен предявения от К. Щ. иск.

Решението било неправилно поради противоречие с материалния законнормите, уреждащи института на придобивната давност и нарушение на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени всички доказателства по делото .

Неправилни и необосновани били изводите на съда, че придобивната давност върху процесната реална част от дворищно - регулационния парцел не е била изтекла към момента на влизане в сила на чл. 181 ал. 3 от ЗТСУ / отм./ на 01.06. 1973 година и затова, въпреки позоваването на ищеца на давностно владение, ищцата не е придобила правото на собственост върху част от парцела при квоти съответстващи на владяната част и останалата част от парцела.

Позовава се на разпоредбата на чл. 181 ал. 3 от ЗТСУ / отм / на 01.06.

1973 година, според която придобивна давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действували досега, или съгласно този закон и правилника за неговото приложение. Когато, в случаите по предходните алинеи, не е допустимо да бъдат обособени самостоятелни парцели, приема се, че е придобита идеална част, съответствуваща на реално опредЕ.та част от парцела.

От свидетелските показания на Д.С. и С.А. , съседи на имота, било установено, че тази част от имота, която е отдЕ., се владее от К. Щ., като преди това се е владяла от баща й повече от 50 години. Реалната част на имота е обособена, като е изградена граница още от бащата на ищцата , когато през 1955 година закупува 1/ 2 идеална част от имота и поставя началото на 2 владението , видно от приложената Декларация от 06.11. 1955 година и от показанията на свидетелките , които описват именно западната част на имота в показанията си. Към момента на влизане в сила на ЗТСУ, а именно 01.06 1973 година придобивната давност била изтекла.

Установено било по делото ,че от момента на обособяването на двете части на дворното място, те се ползват по описания начин първоначално от бащата на К. Щ. , а после и от самата нея. В частта, която се владее от ищцата, нейния баща е построил плевня , а по - късно самата тя построява и гараж.

Видно било от приетата и не оспорена СТЕ, че процесната 1/2 част от имота може да се обособи в самостоятелен УПИ , съгласно нормите на чл. 19, ал. 1т. 5 и при условията на ал. 4 от ЗУТ, който да бъде заснет в кадастъра и нанесен в регулационния план .

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба от А.

К..

В отговора се подържа възражението, изложено пред първоинстанционния съд за недопустимост на иска. Доводите са в известна степен неясни , но очевидно ответникът по иска мотивира възражението си за неговата недопустимост , като счита ,че ищцата цели да установи права върху реална част от урегулиран имот. Ищцата не можела да черпи права като наследник на Н.Д.Щ., тъй като той не бил придобил права върху имота въз основа на Декларация от 06.11.1955г., приложена към исковата молба. Тази декларация съдържала изявление на П.Щ.С., че се възприема за собственик, но на какво основание, въз основа на какъв способ е неясно.

Тази декларация не установявала и надлежно учредено право на строеж.

Декларацията била издадена въз основа на Наредба № 16480 обн. ДВ, бр.280/1942г. при действието на Закон за благоустройството на населените места, който е отменен с приемането на Закона за плановото изграждане на населените места в сила от 03.01.1950г

Правилен и законосъобразен бил изводът на първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон. Съгласно Решение № 186 от 19.11.1987 г. по гр. д. № 154/86 г., ОСГК Владението на реално опредЕ. част от парцел за какъвто и да е срок нито води до придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен след влизането в сила на ЗТСУ, нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответна идеална част. При действието на ЗТСУ не е допустимо не само придобиването по давност на реални части, но и на идеални части от дворищно-регулационни парцели чрез владение върху реални части.. При действието на ЗТСУ не е допустимо придобиването на идеални части от дворищно-регулационни парцели чрез владение върху реално определени части от парцели, независимо дали двете части могат да се урегулират самостоятелно или не - чл. 59 ЗТСУ. След изменението на чл. 59 ЗТСУ с ДВ. бр. 34 от 2000 г. в сила от 01.01.2001 г. е допустимо 3 придобиването по давност на реална част от поземлен имот, ако двете части подлежат на самостоятелно урегулиране, или ако са налице условията за присъединяване по ал. 2.

Неоснователно било оплакването във въззивната жалба, че изтеклата до влизане в сила на чл.181, ал.3 ЗТСУ придобивна давност върху реално определени части от дворищно- регулационни парцели запазва действието си, ако частите предмет на владението и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, който са действали.

Установено било от заключението на експерта ,че имота е урегулиран.

Нямало и възможност за самостоятелно урегулиране..

Обоснован бил изводът , че придобивната давност върху процесната реална част от дворищно-регулационния парцел не е била изтекла към момента на влизане в сила на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ на 01.06.1973 г. и затова въпреки позоваването на жалбоподателя на давностно владение тя не е придобил право на собственост върху идеална част от парцела при квоти, съответстващи на владяната част и останалата част от парцела.

Показанията на св. С. и А. не установявали владение на наследодателя на ищцата.

Моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено.

В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от А. К..

С тази жалба решението се обжалва в частта ,с която е отхвърлен иска за признаване на установено правото на собственост и предаване владението по отношение на стопанска постройка в западната част с площ от 13 кв.м; масивен гараж в западната част с площ от 18 кв.м; двуетажна смесена сграда със застроена площ от 25 кв.м./ измерена от вещото лице -20кв.м./.

Решението било неправилно и необосновано .

Съдът неправилно приел, че по отношение на плевнята е дадено разрешение за строеж на наследодателя на ищцата , като той след построяването й я е владял, както и навеса, а след това Щ. построява и гараж 1987 г. дори без строителни книжа в имота.

За нито една от изградените стопански постройки нямало строителни книжа, нито установен градоустройствен статут.

Не било учредено надлежно право на строеж , като се повтарят доводите , изложени в писмения отговор по жалбата на К. Щ..

К. Щ. свободно е навлизала в имота на ответника от северната му страна, без обаче по какъвто и да било начин да е манифестирала намерение за своене, което своене да е станало достояние на А. К. или неговия баща.

На основание чл. 92 ЗС жалбоподателят като собственик на процесното дворно място придобил и правото на собственост върху съществуващата стопанска постройка в западната част с площ от 13 кв.м; масивен гараж в западната част с площ от 18 кв.м; двуетажна смесена сграда със застроена 4 площ от 25 кв.м. - плевня.

Нито Щ. , нито наследодателя и били упражнявали владение върху постройките.

Моли решението в тази част да бъде отменено и уважен ревандикационния иск и за постройките.

Претендира разноски.

Писмен отговор на тази жалба от К. Щ. не е постъпил.

В дадения от съда срок по реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита от представителят на жалбоподателката – ищца не е постъпила.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на решението , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:

В исковата си молба против А. К. ищцата К. Щ. твърди, ,че е наследник на Н.Д.Щ. . На 6.11. 1955 година наследодателят и придобил по сделка покупка от П.Щ.С. / идеална част от имот -парцел III - 836 в кв. 104 , а по сега действащия план на село Равногор представляващ УПИ III - 622,в квартал 78 по плана на село Равногор, с административен адрес с. Равногор , община Брацигово , обл. Пазарджик , ул. 24" № 2 .

От този момент до смъртта си наследодателят и считал този имот за свой ,като през 1957 година получил строителна линия и разрешение за строеж и е построил в него плевня, която се използва и към настоящия момент.

След смъртта му през 1980 година ищцата продължила да владее имота , като през 1987 година построила в имота и гараж. Реално фактическата власт се упражнявала върху част от имота, заключена в следните граници и съседи УПИ IV- 621 ; УПИ II- 620 , улица 24 -та и ограда построена от ответника на място в процесния имот, която отделя частта на ответника На 06. 03 1986 година бащата на ответника купил дворно място от 475 кв. метра, ведно с построената в него жилищна сграда , представляващ имот план. № III - 836 в кв. 104 по плана на село Равногор при съседи от две страни улица , Ат. Д. и Н. Щ. . След покупката на имота той е изградил на място ограда, която отделя частта , която владее ищцата.

Наследодателя на ищцата владял този имот непрекъснато в продължение на повече от 10 години от 1955 година ,като извършвал и строителство в него. От Удостоверение за факти и обстоятелства и селищно устройство, издадено от Община Брацигово № У-ТСУ- 288/ 23.12. 2022 година, било видно , че има запис за този имот по разписен лист на името на наследниците на