Решение № 117 от 09.10.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Горна Оряховица, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря И. Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20254120200479 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „А.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. **************, представлявано от управителя М. М. Н. останал недоволен и чрез адв. Н. К. от АК – Велико Търново обжалва Наказателно постановление № 837547-F824013/10.07.2025 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с § 15д, ал. 3 от ПЗР на ЗДДС. Поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи основание за неговата отмяна. Излага, че в НП не е пояснено коя от двете форми на изпълнително деяние по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е изпълнена – дали е извършено нарушение на чл. 118 от ЗДДС или е нарушен нормативен акт по неговото прилагане и този пропуск се явява съществено нарушение процесуалните правила. От описаните в протокола за извършена проверка констатации се установява, че проверяваното лице не е извършило нарушение на чл. 118 от ЗДДС и поради това не са реализирани предпоставките за налагане на имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, 1 ал. 1 от ЗДДС. Отделно сочи, че от приложените месечен отчет от фискалното устройство за м.04.2025 г. и дневник за продажбите за същия период е видно, че при формиране на облагаемата данъчна основа са включени и приходите от продажбата на стоки, регистрирани с фискалното устройство в данъчна група „А“ и макар посочената в НП стопанска операция формално да е регистрирана с фискалното устройство като облагаема с нулева ставка, същата фактически е обложена със ставка от 20%, а начисленият данък е участвал при определянето на резултата от данъчния период и не е настъпила вреда за фиска. Поради това алтернативно твърди, че случаят е маловажен и моли съда за приложи чл. 28 от ЗАНН. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н. К. от АК – Велико Търново, който поддържа жалбата. Ангажира писмени доказателства.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ

ДЕЙНОСТИ“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ

ДЕЙНОСТИ“ В ГД „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ” чрез главен юрисконсулт Д. Б., оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Поддържа, че при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. От събраните по делото доказателства се доказва по безспорен начин извършеното от дружеството нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което е формално. Сочи, че фактическият състав на нарушената разпоредба не изисква и не предполага изследването на това дали има начисляване вследствие на ДДС или не. Изрично в НП е отразено, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Наложената санкция е в минимален размер, като са съобразени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 190 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –

ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 24.05.2025 г. И. Т. Т. и И. Л. С. – инспектори по приходите в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“ извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС –магазин „П.“, находящ се в гр. *********, стопанисван от „А.“ О ОД . При проверката е установено, че в обекта е налично, монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, модел 2

„DATECS DP-150“ с индивидуален номер на фискалното устройство DT893855 и индивидуален номер на фискална памет 02893855. Направена е контролна покупка, за която е издаден ФКБ. Извършено е засичане на касовата наличност, като не е установена касова разлика. При извършената проверка е генериран КЛЕН (Контролна лента на електронен носител) за дата 14.04.2025 г. от фискалното устройство, от който е установено следното, че във ФКБ с № 0057173/14.04.2025 г. продажбата изписана като „БРАШНО 0%“, представлява продажба на брашно на обща стойност 23,00 лв. Установено е, че продажбата е регистрирана погрешно в данъчна група „А“ (стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% данък върху добавената стойност), вместо в данъчна група „Б“ (стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност). Установено е, че дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, е допуснало нарушение на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите.

Нарушението не води до неотразяване на приходи. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0005876/24.05.2025 г.

За така констатираното нарушение на 28.05.2025 г. И. Т. Т. съставил против „А.“ ЕООД, ЕИК *******в присъствието на управителя М. М. Н.

АУАН № F824013/28.05.2025 г., в който приел, че дружеството е извършило нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с §15д, ал. 3 от ПЗР на ЗДДС. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения по съставения акт.

На 10.07.2025 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения АУАН № F824013/28.05.2025 г.

Началникът на Отдел „Оперативни дейности” - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ издал обжалваното НП № № 837547-F824013/10.07.2025 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ наложил на „А.“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.

27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с §15д, ал. 3 от ПЗР на ЗДДС.

Препис от НП бил връчен на управителя М. М. Н. на 21.07.2025 г.

Жалбата против постановлението била подадена по пощата на 30.07.2025 г. чрез АНО до РС – Горна Оряховица.

Горната фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните свидетели И. Т.

Т. и И. Л. С. и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до 3 следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

АУАН е съставен от компетентен орган. И. Т. - на длъжност инспектор по приходите, е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, и съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и т.2.1 от Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, е бил надлежно оправомощен да състави АУАН.

Актът е съставен в присъствието на управителя „А.“ ЕООД, като му е връчен срещу разписка препис от акта. На управителя на дружеството е била осигурена възможност да възрази срещу констатациите на актосъставителя в момента на съставяне на акта, както и да представи писмени възражения в законния седемдневен срок от неговото подписване.

Началникът на Отдел „Оперативни дейности” - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ е надлежно оправомощен да издаде обжалваното НП по силата на т.1.1.г от Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП.

При съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен АУАН и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. НП е издадено преди изтичане на шест месеца от съставяне на акта.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в НП не е пояснено коя от двете форми на изпълнително деяние по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е изпълнена – дали е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС или е нарушен нормативен акт по неговото прилагане и този пропуск се явява съществено нарушение процесуалните правила. В съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН в АУАН и НП са посочени пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и законната разпоредба, която е нарушена. Приложената санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В случая е установено, че деянието представлява 4 нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС, като са посочени нарушените норми от този акт, което е напълно достатъчно да формира знание у санкционираното лице, за извършването на какво деяние е наказано и да организира защитата си по административнонаказателното обвинение.

С оглед изложеното съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Отговорността на дружеството – жалбоподател е ангажирана на основание на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС , всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл.

118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 27, ал. 1 на същата Наредба , лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. В случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.