Решение № 408 от 02.07.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Враца, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241400500363 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 1397/4.4.2024 г. по описа на Районен съд - Оряхово, на Районен съд - гр. Козлодуй, с БУЛСТАТ *** от *** - ответник в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда на 4.4.2024 г., чрез законния си представител адмнинистративен ръководител и председател Галя Василева Петрешкова-Ставарова против Решение №58/18.3.2024 г. на Районен съд - Оряхово, Гражданско отделение по гр.д. 704/2023 по описа на Районен съд - Оряхово, с което на осн. чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ Районен съд - гр. Козлодуй, с БУЛСТАТ *** от *** - ответник в първоинстанционното производство е осъден да заплати на Р. И. П. , с ЕГН ********** от гр.Монтана - ищец в първоинстанционното производство , сумата от 950 лв. (деветстотин и петдесет лева) - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и Държавата, причинени на ищеца от нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 825/2022 г. по описа на РС - Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 7.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част за разликата над уважения размер от 950 лева до пълния претендиран размер от 5001 лв., искът е отхвърлен като неоснователен. Със същия съдебен акт е осъден РС-Козлодуй на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Р. И. П. деловодни разноски за внесена държавна такса в размер на 15,00 лв., както и на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т. от Закона за адвокатурата /ЗА/ да заплати на адв.Г. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Въззивникът счита за безспорно установено, видно от приетата по делото 1 справка от деловодната система ЕИСС, че гр.дело № 825/2022 г. по описа на РС Козлодуй е образувано по подадена на 19.7.2022 г. искова молба и в същия ден е разпределено на съдията-докладчик; че на 19.9.2023 г. е проведено първото открито съдебно заседание, в което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване, както и че съдът се е произнесъл по спора с Решение № 469/7.11.2023 г., като след това са последвали молби по чл.248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.

В жалбата се навеждат доводи, че в периода до насрочване на делото с определение от 9.8.2023 г., респ. до произнасяне на съдебното решение от 7.11.2023 г., съдията -докладчик е бил в отпуск поради временна неработоспособност общо 85 дни, видно приложените 7 броя болнични листове. Твърди се, че общата продължителност на гр. дело № 825/2022 г. по описа на РС - Козлодуй е била около година и четири месеца - от образуването му до датата на постановяване на съдебното решение.

Въззивникът счита, че не е налице неоснователно бездействие на съдиятадокладчик по движението и насрочването на делото, както и че срокът за разглеждане на делото не е неразумен с оглед правната и фактическата му сложност. Изтъква, че делото има за предмет общо три обективно съединени иска, конституирани са три страни - включително трето лице-помагач и ответник по обратния иск против него.

Освен това делото се отличава с изключителен обем на доказателствения материал, който изисква период от време за запознаване, проучване и изготвяне на доклад по чл.146 ГПК, разпределяне на доказателствената тежест и произнасяне по направените от страните доказателствени искания.

В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че делото е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание, като от датата на насрочването му на 9.8.2023 г. до датата на постановяване на решението на 7.11.2023 г. е изминал разумен срок, т.е. взети са мерки за своевременното приключване на делото. Акцентира се, че следва да бъде съобразена и общата продължителност на делото от образуването му до постановяване на решението.

Според изложеното в жалбата, РС-Оряхово не е отчел фактът, че в периода от 18.07.2022 г. до 26.07.2022 г. на същия докладчик са разпределени още 58 броя гр.дела с идентичен предмет и искове, както и други граждански и наказателни дела – общо 403 броя. Освен това в този период съдията- докладчик е изпълнявал функциите административен ръководител на PC-Козлодуй, което включва допълнителни административни дейности извън правораздавателната дейност.

Въззивникът счита за неправилен извода, че Районен съд-Козлодуй не бил високо натоварен. Изтъква, че видно от отчетите за движението на делата в съдилищата за 2021, 2022 и 2023 година, публикувани на страницата на ВСС, РСКозлодуй за 2022 г. е с действителна натовареност по разгледани дела месечно на един съдия – 46,50 дела и по свършени дела – 36,98, а за първото полугодие на 2023 г. е с действителна натовареност по разгледани дела месечно на един съдия – 69.25 дела и по свършени дела – 56.50. Посочва, че не е било отчетено обстоятелството, че от 19.01.2021 г. съдът е работил с незапълнен съдийски щат, което е довело до повишаване действителната натовареност на съдиите.

В жалбата се сочи, че не се установява наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното забавяне на делото при негово насрочване и претърпени вреди от ищеца. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд за нанесени на ищеца вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и Държавата, причинени му от нарушаване правото на разглеждане делото в разумен срок. Посочва се, че предметът на спора няма пряко отношение към оставането на ищеца без работа и доходи, а касае евентуално бъдещо получаване на допълнително трудово възнаграждение. В тази насока се извършва позоваване на чл.6 ЕКЗПЧ и постановена съдебна практика по прилагането му.

2

Въззивникът твърди, че делото на ищеца е образувано заедно с още около 200 бр.дела с идентичен предмет и петитум, като към датата на предявяване на иска по ЗОДОВ няма постановено по нито едно от тях влязло в законна сила решение. Счита, че не е ясно в какво се изразява тревогата, безпокойството, стреса и най-вече неувереността на ищеца в съда и Държавата вследствие процесуалните действия по размяна книжата по делото.

Посочва, че районният съд неправилно е дал вяра и е кредитирал показанията на разпитания свидетел на ищеца за понесените неимуществени вреди, без да съобрази нормата на чл.172 ГПК и да вземе предвид, че свидетелят е колега на ищеца, който има висящо идентично дело по ЗОДОВ в PC- Оряхово и в този смисъл е заинтересован от изхода на спора.

Въззивникът счита за неправилен и изводът на първоинстанционния съд, че притесненията на ищеца за развитието на делото и от неговия евентуален неблагоприятен изход, са накърнили чувството на ищеца за справедливост. Изтъква, че цитираната практика на ЕСПЧ и ВКС е неотносима, тъй като ищецът сам е инициирал процеса пред PC-Козлодуй , допускайки, че същият може да има неблагоприятен изход за него, което изключва отговорността на Държавата за евентуални негови субективни преживявания, който той би могъл да има от самото завеждане на исковата молба и не са в пряка причинна връзка с продължителността на производството. Цитираните вреди в първоинстанционното решение причинени на ищеца са обичайните такива, които всяка една страна преживява във всеки един процес от неговото образуване до приключването му.

Моли въззивната жалба да бъде уважена и съдът да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска на ищеца по чл.2б ЗОДОВ против PC-Козлодуй, като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност моли да се намали размерът на присъденото обезщетение, като прекомерен. Претендира присъждане на направените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С жалбата не се правят доказателсвени искания.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата Р. И. П. , с ЕГН ********** от гр.Монтана - ищец в първоинстанционното производство, депозира такъв с вх. №1523 от 11.4.2024 г., по описа на Районен съд Оряхово, , подаден чрез ЕПЕП на на 11.4.2024 г. чрез процесуалния си представител адв.Г. Г. - САК, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Посочва, че първоинстанционният съд е разгледал подробно всички факти, обстоятелства и доказателства по делото и е мотивирал подробно своето решение.

Твърди, че ищецът не е претендирал обезщетение за решаване на заведеното от него дело в PC - Козлодуй в разумен срок, поради което изложените във въззивната жалба доводите са неотносими към предмета на настоящия правен спор. Счита, че ответникът прави опит да обоснове продължителното бездействие с обективни обстоятелства, свързани с работата на съдията, разгледал делото в PC-Козлодуй. Въззиваемият счита, че е налице обективна вина на Районен съд-Козлодуй, който като представител на държавата не е направил необходимото, за да може производството да приключи в разумен срок, поради което и предявеният иск не е насочен към съдията-докладчик, а към районния съд по смисъла на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.

3

В отговора се сочи, че ответникът е следвало да докаже вземането на всички мерки за законосъобразно приключване на делото, което не е сторено от негова страна.

В тази насока се извършва позоваване на практика на ЕСПЧ.

Въззиваемият счита, че единствено относима към правния спор е фактическата и правна сложност на делото, като изтъква, че от подаване на исковата молба до приключване на процедурата по чл. 131 и сл. от ГПК са минали поне четири месеца.

Освен това акцентира, че възложените на същия съдия 59 бр. дела, са абсолютно идентични по своето съдържание, което обезсмисля четенето и анализирането на всяко дело поотделно. В отговора се сочи, че съдът е изложил мотиви защо приема, че са налице негативни изживявания от страна на ищеца и защо е налице връзка между тези вреди и забавянето на делото, както и относно размера на обезщетението. Изтъква се, че ответникът не е оспорил в рамките на съдебното дирене годността и валидността на свидетелските показания, от които безспорно се установява наличието на такива изживявания. Въззиваемият твърди, че тези изживявания не са в резултат на заведената от него искова молба и свързаните с нея очаквания, а с нарушаване на изискването за разглеждане на делото му в PC - Козлодуй в разумен срок.

Процесуалният представител на въззивника желае съдът да му присъди разноски пред въззивната инстанция в размер на 400,00 лв. на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

С отговора на жалбата не се правят доказателсвени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

Участващият в производството на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ представител на Окръжна прокуратура-Враца изразява становище за основателност на въззивната жалба. Счита, че с оглед настъпилото отклонение във връзка със страните и задължението на районния съд да събере всички необходими доказателства за изясняването на спора, делото е разгледано и решено в разумен срок.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.