Решение № 2126 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2126 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА Гражданско дело № 20251110107402 по описа за 2025 година

Производството е чл. 8 и сл от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, подадена от В. А. К.

ЕГН **********, в лично качество и в качеството си на родител и законен представител на детето Д. И. Г., ЕГН: **********, срещу И. С. Г., ЕГН ********** /лице с което молителката е живяла на фактически начала и от което има дете/ и срещу С. И. Г., ЕГН: ********** /дядо на пострадалото дете/, с искане за защита на молителката, както и на детето на страните Д. И.

Г., ЕГН: **********, при твърдения за извършени актове на домашно насилие срещу молителката в присъствието на детето.

В открито съдебно заседание, ответниците – редовни призовани, не се явяват. Представляват се от процесуален представител, който оспорва молбата за защита, моли същата да бъде отхвърлена като недоказана. Претендира разноски.

В хода по същество молителката чрез упълномощения процесуален представител отправя искане за уважаване на молбата за защита. Претендира разноски.

Софийският районен съд, като взе предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, установи следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с молба с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, депозирана от В. А. К. - в лично качество и в качеството си на родител и законен представител на детето Д. И. Г..

С Определение № 14672 от 27.03.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е конституирал като страна пострадалото лице детето Д. И. Г..

1

В молбата са изложени фактически твърдения за извършени актове на домашно насилие спрямо пълнолетната молителка В. А. К., в присъствие на детето Д., както следва:

На 16.11.2024 г. между 11:50 и 12:00 часа по време на контактите между бащата и детето в детски център „Джуниър“ в гр. Несебър първият ответник И. Г. е завел детето до тоалетната, като при зададени въпроси от страна на първата молителка е започнал да крещи срещу нея: „Нямаш работа тук, махай се“, рязко и силно и е дръпнал вратата с дясната си ръка и умишлено е затиснал десния крак на молителката над глезена. На същата дата 16.11.2024 г. на излизане от центъра на ул. „Хан Крум“ първият ответник е грабнал рязко и грубо детето и се развикал на молителката на два метра разС.ие, казал й е :

„Ти си вредна за детето, отдалечи се, махни се“, след което е казал: „Отдалечи се, дръпни се“, подробно описани по дата, време и място с уточняващо молба от 23.09.2025 год.

На 04.01.2025 година в часовия диапазон от 10:15 часа до около 16:00 часа следобед, в детски център „SL“, находящ се в гр. Поморие, ул. „Солна 57А4, изразил се в отправяне на обиди от И. С. Г. към молителката в присъствието на детето, с думите: „каква майка си ти“; „ти си лоша майка“;

„неспособна си“; „майка, която не може да чете не може да се преструва на загрижена“.

На 05.01.2025 година в часовия диапазон от 10:15 часа до около 14:30 часа следобед в детски център „SL“, находящ се в гр. Поморие, ул. „Солна 57А4, изразил се в отправяне на обиди от И. С. Г. към молителката в присъствието на детето, с думите: „лоша майка“; „неспособна“, както и заявил на детето: „майка ти е лоша майка“, което от своя страна повторило „ти си лоша“.

На 02.02.2025 година в 10:07 часа пред жилището на родителите на молителката в гр. Несебър, втория ответник С. Г. е отправил закани към молителката в присъствието на детето с думите: „аз ще бъда краен с теб“; „аз ще бъда още по краен“; „не знаеш на какво сме способни“.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ответника И. Г. е бивш фактически съжител на молителката и баща на детето Д., както и че втория ответник С. Г. е дядо на пострадалото дете Д. Г..

По делото е приета декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

По делото е депозиран Социален доклад от ДСП – Поморие, изготвен след проведена среща и разговор с В. К. и детето Д.. Пред социален работник майката е изложила подробна информация относно актовете на насилие.

Предвид постъпилите от майката сигнали в компетентната ДСП е отворена работа по случая за детето Д., поради индентифицирани рискове за малолетното дете и са предприети мерки за закрила в семейна среда. Във връзка с изготвяне на социалното проучване е изискана информация от ЦОПНесебър. В становището е посочено, че по данни на майката при детето се наблюдават емоционални кризи след срещите му с бащата. По данни на психолога при детето се наблюдава хиперактивност/киперкинетичност, които могат да имат връзка с преживените стресови съС.ие или големи житейски промени в живота на детето. Предвид ниската възраст на детето предстоят допълнителни наблюдения, изследвания и психологична работа с детето.

2

Майката на детето получава подкрепа в отглеждането на Д. от родителите си.

Социален работник е провел разговор с тях, като същите са споделили, че детето има негативна промяна в поведението си, повлияно от реакциите на бащата. В заключение е посочено, че следва да бъде постановено решение, което е максимална степен да защити интересите на детето Д..

По делото е постъпило писмо от Дирекция „Национална система 112“ – МВР, видно от което на дата 16.11.2024 год. от телефонния номер на В. К. е постъпило повикване в 11:58 часа.

По делото е постъпило писмо от РУ-гр. Несебър при ОД на МВР-Бургас, от съдържанието на което се установява, че срещу В. А. К. е образува преписка по описа на РП-Бургас след подаден от страна на И. Г. сигнал. От страна на В. К. няма подавани жалби/сигнали.

По делото е постъпило писмо от Държавна агенция за закрила на детето, от което се установява, че В. К. е подаден сигнал, с който уведомява агенцията, че по време на срещите между детето и бащата, последния демонстрирал грубо отношение.

С писмо от Център „Отворена врата“ са уведомили съда, че И. Г. и С. Г. не са се свързали с центъра във връзка с наложената им от съда мярка.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката – Нина К., майка на молителката и баба по майчина линия на малолетния пострадал Д..

Разпитана пред съда, свидетелката Нина К. е посочила, че е присъствала на среща между В. и Д. с бащата И. Г. в детски контактен център в гр.

Несебър. По време на срещата детето и бащата са отишли до тоалетната, а майката малко след това също е тръгнала към тоалетната, за да провери дали детето има нужда от помощ. Няколко минути по-късно, майката се е върнала разстроена, държейки се за крака, в областта на глезена. Детето също е било разстроено. Свидетелката извела детето от контактния център, а бащата тръгнал след тях, снимайки ги с телефона. Пускайки детето на земята, тъй като до този момент свидетелката го държала на ръце, И. грабнал детето, което през цялото време плачело. В. в този момент ги настигнала и извадила телефона си, за да снима случващото се. И. държейки детето с едната ръка, с другата грабнал телефона от ръцете на В.. В този момент свидетелката застанала между страните, а И. извил дясната ръка на свидетелката, поваляйки я на пътя. В това време свидетел на случката е била служителка от магазин за домашни потреби, която казала на свидетелката да влязат вътре. В това време В. се обадила на телефон 112, а И. бил изчезнал. Свидетелката споделя, че В. по-късно й е разказала, че влизайки в тоалетната в детския контактен център, И. затиснал крака й с врата на тоалетната. Свидетелката споделя за случай, разразил се на 01.02.2025 год., в който отново е имало конфликт на страните, но на който свидетелката не е присъствала, а пресъздава разказаното й от нейната дъщеря. След този случай детето е било тревожно. Свидетелката споделя за случай от 02.02.2025 год., когато на площадката пред дома й са пристигнали нейният мъж, И. и С. с искане да вземат детето. И. държал камера в ръцете си, а С. започнал да обижда свидетелката и В.. Имало е размяна на реплики между страните, включително и заплахи от страна на С..

Действително свидетелката Н. К. се намира в близка родствена връзка с молителите по делото, но това обстоятелство само по себе си не е основание за дискредитиране на нейните показания, а единствено за преценката им с 3 оглед всички данни по делото, предвид възможната заинтересованост (чл.172 ГПК). Отчитайки вероятността този свидетел да е заинтересован в полза на някоя от страните по делото, законът и съдебната практика приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с оглед всички други доказателства по делото (в същия смисъл е решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.). Настоящата съдебна инстанция ще кредитира показанията на този свидетел само по отношение на изнесените от него твърдения, касаещи пряко предмета на производство и които са били непосредствено възприети от него, но не и по отношение на фактите и обстоятелствата, които са му били преразкани и на които тя не е била очевидец.

По делото е постъпило писмо от Държавна агенция за закрила на детето, ведно с запис от консултация на В. К. от Национална телефонна линия за деца.

Други относими към предмета на производството доказателства не са събрани.

При така установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били или са в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Като психическо насилие следва да се третира всеки акт, който причинява психологическа и емоционална травма на жертвата. То може да бъде осъществено под различни форми – вербално чрез отправяне на обидни думи и изрази, клеветнически твърдения, опозоряване на личността, преследване, отправяне на закани и заплашителни изрази, чрез принуда за предприемане на определено действие. За осъществяването на този вид насилие могат да бъдат използвани различни средства вкл. средствата за масова комуникация – телефони, интернет, социални мрежи. Посочването не е изчерпателно, като психическото насилие може да бъде проявено в различни форми, като следва да се идентифицират конкретните действия/бездействия и последиците от тях за психическото и емоционално съС.ие на жертвата.

Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Съобразявайки конфликтните отношения между с т р а н и т е , при извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че доказателствата са обективни и отразяват действителните отношения между страните за осъществени актове на домашно насилие а именно: На 16.11.2024 г. между 11:50 и 12:00 часа по време на контактите между бащата и детето в детски център „Джуниър“ в гр. Несебър, ответника И. Г. е осъществил физическо насилие спрямо В. К., чрез затискане на глезена на крака й, както и психическо насилие, извършено в присъствие на детето Д.. В подкрепа изводите на съда са показанията на свидетелката Нина К., която е била пряк очевидец и непосредствено е възприела съС.ието на молителите.

Изнесените от този свидетел твърдения са в унисон и с представеното по делото писмо от писмо от Дирекция „Национална система 112“ – МВР, видно от което на дата 16.11.2024 год. от телефонния номер на В. К. е постъпило повикване в 11:58 часа.

4

Съдът намира за недоказани твърденията на молителката за извършени на 04.01.2025 год. и на 05.01.2025 год. в детски център „SL“, находящ се в гр.

Поморие, ул. „Солна 57А4 актове на домашно насилие извършени спрямо молителката в присъствие на детето Д.. Конкретни данни не са изнесени в приложената по делото декларация по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Наличието на извършено домашно насилие следва да бъде установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства, което в настоящия случай по отношение на твърдените актове на домашно насилие, изразяващо се в психическо такова осъществено на процесните две дати, съдът намира за недоказани.