Решение № 488 от 05.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330200830 по описа за 2024 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-1030003413/10.05.2023г., издадено от ВПД Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна Полиция“ - Пловдив, с което на Л. С. Н., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят с жалбата и в съдебно заседание излага конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 1

12.01.2024г., а жалбата е подадена на 19.01.2024г.), от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

От фактическа страна се установява, че на 01.01.2023г. в 10,54ч. в гр.

Пловдив, бул. България до номер 1, жалб. Н. управлявал МПС Форд Фокус с рег. № ****, негова собственост, когато бил спрян от полицейски служители, като при извършената проверка се установило, че на 08.11.2022г. регистрацията на управлявания автомобил е била прекратена служебно с отбелязване в АИС на основание чл. 140, ал. 10 от ЗДвП – поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Полицейският служител Г. съставил акт за така констатираното. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.

В хода на съдебното производство от съда е била изискана справка за извършено уведомяване на собственика на процесното МПС, като видно от писмо вх. № 20683/22.02.2024г. от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРПловдив има данни да е било изпратено писмо „Уведомление“ с изх. № 103000-25035 от 15.12.2022г., с което е следвало да се съобщи на собственика за служебно прекратената регистрация. Съдът е изискал допълнително доказателства за датата на връчване на посоченото уведомление, като съгласно писмо вх. № 24834/05.03.2024г. от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, в системата ЦАИСДО няма данни за това дали уведомлението е било връчено или невръчено на жалб. Н..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства по делото.

Съдът дава вяра на описаното в АУАН № 708684/01.01.2023г., който се ползва с презумптивна доказателствена сила на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. От там се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението, като описаните в АУАН факти не се оспорват от жалбоподателя. Изяснява се и причината за 2 дерегистрацията, а именно липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Безспорно се явява и обстоятелството, че към 01.01.2023г. регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС е била прекратена, като в тази насока е справката за регистрация, приложена към административнонаказателната преписка. Доказва се и че уведомление до собственика на превозното средство е било изпращано, но липсват каквито и да е доказателства посоченото уведомление да е било връчено на жалбоподателя. В доказателствената тежест на административнонаказващия орган е било да представи доказателства в хода на съдебното следствие за този факт, което не е било сторено, въпреки изричното изискване от съда, като във всички събрани доказателства, по-конкретно в получените писма от ОДМВР-Пловдив, липсват данни такова уведомление да е било получено от жалбоподателя.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и Н П са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай деянието, осъществено от жалбоподателя, е несъставомерно както от обективна страна, така и от субективна страна. По делото не се доказва в обективната действителност да са осъществени всички признаци, включени в състава на нарушението. Липсата на който и да е съставомерен признак препятства възможността цялата деятелност да се квалифицира като нарушение от съответния вид.

В конкретния случай в автоматизираната информационна система на МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. За разлика от останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I45 от 24.03.2000 г., то в случаите по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП изрично е предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното 3 средство. Граматически то е въведено със съединителния съюз "и" – "и се уведомява собственикът на пътното превозно средство ". По делото не се доказва това задължение да е изпълнено от наказващата администрация към датата на деянието, а и към датата на изискване на справката. Както вече се посочи, доказателствената тежест в процеса се носи от административнонаказващия орган, а съгласно постъпилите писма, дори да са били предприети действия по уведомяването на собственика на автомобила за прекратената регистрация, липсват данни същото да е достигнало до него.

Следователно от обективна страна липсва признак от фактическия състав на нарушението.

На следващо място предвид изричното предвиждане в закона за уведомяване на собственика, следва да се приеме, че е налице хипотеза на изключение от общото правило по чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Непредпазливостта като форма на вината е изрично изключена с регламентиране на задължението за уведомяване на собственика на превозното средство. Следователно допустими се явяват единствено умишлените форми на вината. При тях деецът е формирал съзнание за общественоопасния характер на деянието, тъй като преди неговото извършване собственикът е уведомен за факта на прекратяването на регистрацията, а той от своя страна може да уведоми водача, на когото е предоставил автомобила.

За пълнота следва да се посочи, че задължението за уведомяване по чл.

143, ал. 10 от ЗДвП е различно от уведомлението по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането - така Решение № 80/25.03.2022 г. по к. а. н. д. № 26/2022 г. на Административен съд – Стара Загора.

По тези съображения съдът приема, че административнонаказващият орган в настоящия случай е процедирал, както в останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство и така е игнорирал особеността на процедурата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доказано по делото е, че липсва надлежно уведомяване на собственика на процесното ППС, с което процедурата е нарушена, поради което и деянието, санкционирано с обжалваното наказателно постановление, е несъставомерно.

Съдебната практика на административните съдилища по приложението на състава по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП също трайно и последователно приема, че тази хипотеза на прекратяването на регистрация на ППС е специална 4 спрямо останалите случаи и включва задължение за администрацията по уведомяване на собственика на автомобила – така и Решение № 775 от 07.06.2022 г. по к. а. н. д. № 830/2022 г. на Административен съд – Варна "не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това", Решение № 80 от 25.03.2022 г. по к. а. н. д. № 26/2022 г. на Административен съд – Стара Загора – „При липсата на уведомяване на собственика на МПС по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, ползвателят на автомобила към датата на извършване на вмененото нарушение на чл. 140 от ЗДвП, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП“; Решение № 1497 от 15.10.2021 г. по к. а. н. д. № 1765/2021 г. на Административен съд – Бургас – „ Това задължение на контролните органи за уведомяване обосновава извод, че съставомерно може да бъде само това деяние, при което водачът е наясно с прекратената по служебен път регистрация и въпреки това управлява МПС“; Решение № 104 от 09.03.2022 г. по к. а. н. д. № 46/2022 г. на Административен съд – Враца ; Решение № 116 от 01.06.2022 г. по к. а. н. д.

№ 113/2022 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 979 от 04.12.2020 г. по к. а. н. д. № 1114/2020 г. на Административен съд – Пазарджик, Решение № 195 от 28.10.2022 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 205/2022 г., Решение № 783 от 20.10.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д.

№ 734/2022 г. , Решение № 330 от 14.10.2022 г. на АдмС - Враца по к. а. н. д.

№ 375/2022 г. и много други

Липсата на уведомяване на собственика е прието като изключващо вината обстоятелство и в Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. а. н. д. № 312/2022 г. на Административен съд – Пловдив, разглеждащо казус относно прекратена регистрация на различно от процесното основание. Изводите по прилагането на материалния закон обаче намират съответно приложение и в настоящата хипотеза.

Нещо повече – гореизложеното разрешение на съдилищата в страната намира своето отражение и в Тълкувателно Постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС , с което изрично се прие, че „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който 5 управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“ и което се явява задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Видно е от текста на тълкувателното постановление и че не е достатъчно само изпращането на уведомление до собственика, но и получаването му от него (или уведомяването му по друг начин), за да може същият да се счита за надлежно уведомен, а оттам и да са спазени законовите изисквания на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Така мотивиран, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено в противоречие с материалния закон, поради което и същото се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото , разноски са дължими на жалбоподателя, но доколкото същият не е претендирал такива, разноски не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1030-003413/10.05.2023г., издадено от ВПД Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна Полиция“ - Пловдив, с което на Л. С. Н., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6