Определение № 29548 от 14.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29548 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20251110115225 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Т. Д. П. срещу О. Д. К., уточне на с молба с вх. № 292375/04.09.2025 г., за установяване на извършена спрямо ищеца дискриминация и тормоз по признаците „обществено положение“ и „лично положение“.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на останалия за разглеждане установителен иск.

Исковата молба е редовна, а искът е допустим.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, поради което следва да бъдат приети.

Направените от ищеца доказателствени искания за разпит на А.Д., Баки Х. и П. К., както и за задължаване на ответника да даде лични обяснения по реда на чл. 176 ГПК, следва да бъдат оставени без уважение. Сочените в исковата молба обстоятелства, които ищецът цели да доказва с поисканите доказателства и доказателствени средства, не са относими към предмета на доказване по предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДиск. Ето защо събирането на поисканите гласни доказателства и лични обяснения не би допринесло за изясняване на релевантните за спора факти и доказателствените искания следва да бъдат оставени без уважение като неотносими.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото в останалата част следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.02.2027 г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба спорът се разрешава окончателно.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото всички документи, представени с исковата молба, уточняващата молба и отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане до разпит като свидетели на Ана Джумалиева, Баки Хюсеинов и Петър Кичашки като неотносимо към предмета на доказване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника О. Д. К. да се яви лично и да отговори на поставените в исковата молба въпроси по реда на чл. 176 ГПК като неотносимо към предмета на доказване.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК - обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът Т. Д. П. твърди, че е жалбоподател по преписка № 325/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, образувана срещу секретаря на община Свиленград Н. П. и други лица, а ответникът О. Д. К. е бил председател на определения тричленен специализиран постоянен заседателен състав. На 21.09.2023 г. ищецът се явил за открито заседание по преписката, но другите двама членове на състава – Петър Кичашки и Баки Хюсеинов – не се явили, поради което ответникът отложил разглеждането й. Ищецът поддържа, че след заседанието поискал от ответника да установи причините за отсъствието на колегите си и да се свърже с тях или с администрацията на КЗД, както и да уведоми председателя на комисията и компетентните институции. Твърди, че ответникът отказал да извърши проверка, да се свърже с отсъстващите членове и да уведоми председателя на КЗД, заявил, че е безсилен да се бори срещу нередностите в комисията, а същевременно поискал лична среща с ищеца, за да му разкаже за известни му нередности и да го убеди сам да подаде сигнал. Според ищеца това поведение представлява дискриминация и тормоз по признаците „обществено положение“ и „лично положение“. Като обществено положение сочи качеството си на страна по преписката пред КЗД, а като лично положение – своята висока гражданска активност, изразена в подаване на молби, жалби и сигнали и във водене на съдебни дела срещу държавни институции и членове на КЗД. Поддържа, че ответникът познава тази негова дейност и се е опитал да го натовари с подаването на поредни сигнали вместо сам да предприеме действия. Като лица за сравнение ищецът посочва останалите страни по преписка № 325/2022 г. – Надя Пеева, Пенка Балджиева, Анастас Карчев, Стела Георгакиева и Т. Колешев. Твърди, че ответникът ги е третирал по-благоприятно, тъй като не ги е натоварвал със своите проблеми, не ги е приканвал да подават сигнали заради него и не е искал лични срещи с тях, за да им се оплаква. Счита, че поведението на ответника е 2 накърнило достойнството му и е създало враждебна, унизителна и обидна среда.

С молба с вх. № 292375/04.09.2025 г. ищецът уточнява, че иска да бъде установено, че ответникът го е тормозил и дискриминирал чрез описаните откази, изявления и искането за лична среща, всички осъществени на 21.09.2023 г. Оттегля иска си за обезщетение за вреди.

По останалия установителен иск моли да бъде уважен и претендира разноски.

Ответникът О. Д. К. оспорва допустимостта и основателността на иска. Поддържа, че ищецът не е посочил достатъчно обективни факти, от които да може да се предположи дискриминация, нито е разкрил съдържанието на твърдените признаци „обществено положение“ и „лично положение“. Счита, че евентуални нарушения в производството по преписката подлежат на контрол по реда за обжалване на решението на КЗД, а не чрез иск по чл. 71 ЗЗДиск. По същество ответникът твърди, че заседанието на 21.09.2023 г. законосъобразно е отложено поради отсъствието на докладчика и другия член на тричленния състав, без които преписката не е могла да бъде разгледана. Посочва, че като председател на състава не е административен ръководител на останалите членове на комисията, не се намира в йерархична връзка с тях и не е имал правомощие да контролира отсъствието им или да им търси отговорност. Не знае дали водените от ищеца дела срещу отсъстващите членове са причина за неявяването им. Ответникът отрича отлагането на заседанието и поведението му да са свързани с твърдените защитени признаци или да поставят ищеца във враждебна, унизителна, обидна или застрашителна среда. Счита, че липсват неблагоприятно третиране, тормоз, причинна връзка със защитен признак и годни лица за сравнение. Оспорва и относимостта на поставените по реда на чл. 176 ГПК въпроси.

Моли производството да бъде прекратено, а при условията на евентуалност – искът да бъде отхвърлен.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК - правна квалификация на предявения иск:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДиск. за установяване, че чрез описаните действия, бездействия и изявления на 21.09.2023 г. ответникът е осъществил спрямо ищеца дискриминация и тормоз по признаците „обществено положение“ и „лично положение“.

По чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК - безспорни обстоятелства:

Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е жалбоподател по преписка № 325/2022 г. на КЗД; че ответникът е бил председател на тричленния специализиран постоянен заседателен състав по преписката; че на 21.09.2023 г. е било насрочено открито заседание, на което ищецът и ответникът са се явили, а другите двама членове на състава не са се явили; както и че поради липсата на състав разглеждането на преписката е било отложено.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК - разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца е да докаже съдържанието на сочените защитени признаци 3

„обществено положение“ и „лично положение“; твърдените действия, бездействия и изявления на ответника на 21.09.2023 г.; обстоятелствата, от които може да се направи извод, че с това поведение е бил поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица в сходно положение именно поради защитен признак; както и фактите, от които може да се предположи, че поведението е накърнило достойнството му и е създало враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

При доказване от ищеца на факти, от които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, на основание чл. 9 ЗЗДиск. в тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си, включително твърденията за липса на правомощия и фактическа възможност да извърши исканите от ищеца действия.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на ищеца най-късно в първото съдебно заседание да вземе становище по възраженията, изложени в отговора на исковата молба, и по представените с него доказателства, както и да предприеме съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че могат да използват процедура по медиация за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноските или постановяване на неприсъствено решение срещу него.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, а на ответника – и препис от молбата на ищеца с вх. № 292375/04.09.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4