Решение № 1333 от 06.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1333 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100501778 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 31.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 33127/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, обективирано в протокол от проведено на 31.10.2019 г. открито съдебно заседание по делото, са отхвърлени предявените от М. Ц. Д. /ЕГН **********/ срещу „Ф.Л.“ ЕООД- гр. София /ЕИК ****/ „иск за отмяна на уволнението със заповед № 56/ 20.05.2019 г.; възстановяването му на длъжността, от която е бил уволнен, и осъждането да му се заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, изцяло за предявения размер 7 004.34 лв.“. Със същото решение М. Ц. Д. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на „Ф.Л.“ ЕООД- гр. София /ЕИК ****/ на основание чл.221, ал.2 КТ сумата 3 502.17 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2019 г. до датата на изплащане, както и „разноски по иска и насрещния иск- 740 лв.“.

Постъпила е въззивна жалба от М. Ц. Д. /ищец по делото, ответник по насрещен иск/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на предявените от него искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ чл.344, ал.1, т.3 КТ, съответно- за отхвърляне на предявения срещу него насрещен иск по чл.221, ал.2 КТ, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Ф.Л.“ ЕООД- гр. София /ответник по делото, ищец по насрещен иск/ не изразява становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.

1

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ и насрещен иск по чл.221, ал.2 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предявените от М. Д. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени, а предявеният от „Ф.Л.“ ЕООД насрещен иск по чл.221, ал.2 КТ като основателен и доказан следва да бъде уважен, съответно постановеното в този смисъл от СРС решение следва изцяло да бъде потвърдено.

Безспорно е по делото, а се и установява от събраните писмени доказателства /Трудов договор от 3.10.2016 г. и допълнителни споразумения към него от 31.10.2016 г. и 30.03.2017 г./, че считано от 5.10.2016 г. между страните е възникнало и съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищецът М. Ц. Д. заемал длъжността „машинен оператор, металообработващи машини“ в ответното дружество „Ф.Л.“ ЕООД в гр. София, с място на работа: кв. ****, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 900 лв., изменено на 1 100 лв.- съгласно допълнително споразумение от 30.03.2017 г. Не е спорно между страните и че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, прехождащ уволнението, възлиза на 1 167.39 лв. В този смисъл са съвпадащите им фактически твърдения касателно осъдителните искове по чл.225, ал.1 КТ и чл.221, ал.2 КТ /насрещен иск на ответника/.

Със Заповед № 56/ 20.05.2019 г. на Управителя на „Ф.Л." ЕООД на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение"- за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2 КТ вр. чл.187, ал.1, т.1 КТ, и е прекратено трудовото правоотношение между страните „на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.

Основанието, обосновало издаването на процесната уволнителна заповед, видно от мотивите на същата, е извършването от страна на М. Д. на дисциплинарни нарушения по чл.190, ал.1, т.2 КТ- „неявяване на работа в течение на два последователни работни дни“, а именно на 24.03.2019 г. и 25.03.2019 г.

2

След посоченото неявяване на работа, на 28.03.2019 г. на ищеца е връчена покана за даване на обяснения на основание чл.193, ал.1 КТ, с която работодателят му поискал обяснения във връзка безпричинното му неявяване на работа, без да му е разрешен отпуск, на 24.03.2019 г и 25.03.2019 г. В определения му 3- дневен срок от получаване на писмото, на 5.04.2019 г. Д. депозирал писмени обяснения /л.41 от делото на СРС/, според които не могъл да отиде на работа на посочените две дати, тъй като „много го болял кръста, вследствие пренасянето на тежък товар и сецването му“ в резултат на това. Взел болничен за два дни преди 24.03.2019 г., а за посочените две дати нямал болничен лист, тъй като личният му лекар отказал да му издаде такъв със задна дата.

Ищецът оспорва правилността и законосъобразността на наказанието, като се позовава на неспазване разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ- за изискването от страна на ответника на писмени или устни обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, а също и на неизвършване на посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина от негова страна.

В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя.

От формална страна, по преценка на настоящия въззивен съд, атакуваната уволнителна заповед е законосъобразно издадена, тъй като при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивните изисквания на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ. Изискал е писмени обяснения от ищеца преди налагане на наказанието, каквито са дадени от последния в определения му 3- дневен срок, считано от връчване на поканата за това. След съобразяване на обясненията е издадена мотивирана писмена заповед от работодателя- ответник, в която дисциплинарните простъпки са очертани със съответни обективни и субективни признаци, т.е. спазено е и императивното изискване на чл.195 КТ. Наказанието е наложено в рамките на преклузивния двумесечен срок по чл.194, ал.1 КТ, считано от 25.03.2019 г., откогато датира второто неявяване на работа на ищеца.

Правилно е прието в обжалваното решение, че събраните в процеса писмени и гласни доказателства /св. показания на И.Д., Н. Р., Зл. П. и Вл. А./, преценени съвкупно, основават извод, че с поведението си работникът е осъществил състава на чл.187, т.1, пр.3 КТ вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ, а именно- неявяване на работа на 24.03.2019 г. и 25.03.2019 г., което не се и оспорва от Д.. Неявяването на работа в течение на два последователни работни дни съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.2 КТ, за което е предвидено наказание дисциплинарно уволнение.

Взето е предвид и законовото изискване по чл.189, ал.1 КТ за съобразяване на наказанието с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, 3 като е отчетено цялостното поведение на работника. Отсъствието от работа, според фактическите твърдения на Д., е обосновано със здравословен проблем и временна неработоспособност, за наличието на каквито, обаче, същият не е уведомил нито работодателя, нито лекуващия го лекар, който съобразно правилата на чл.9 от Наредба за медицинската експертиза /в сила от 2017 г./ би могъл да му издаде болничен лист за минал период от време, „когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден“, при спазването на посочени в цитираната норма условия. В случая по делото изобщо не е представен болничен лист за дните преди 24.03.2019 г., за наличието на какъвто са направени твърдения в дадените от Д. писмени обяснения от 5.04.2019 г. Не е издаден и болничен лист за временна неработоспособност на ищеца за минал период, като с оглед липсата на такъв оправдателен документ за отсъствието му от работа изводът на първоинстанционния съд, че за дните на неявяването му на работа не е било налице законово основание да не полага труд, е правилен. Не рефлектират върху този извод дадените от св. Н. Р. /приятел на ищеца/ свидетелски показания, че през процесните два работни дни ищецът Д. действително е имал сочения здравословен проблем, който го е препятствал да се яви на работа, тъй като същите не са от естество да обосноват оправдателна за работодателя причина за отсъствието му от работа и за неполагането на труд, каквото е основното му задължение по съществуващото помежду им трудово правоотношение.

Предвид изложеното, при посочената по- горе формулировка на причините за прекратяване на трудовото правоотношение и предвид установените по делото фактически обстоятелства, кореспондиращи на посоченото от работодателя правно основание- чл.190, ал.1, т.2 КТ, наложеното на М. Д. със Заповед № 56/ 20.05.2019 г. на Управителя на „Ф.Л.” ЕООД дисциплинарно наказание “уволнение” и респ. прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ като законно извършено не подлежи на отмяна. Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен, като поради акцесорния им характер на отхвърляне подлежат и предявените от Д. искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяването му на заеманата преди уволнението работа при ответника „Ф.Л.“ ЕООД- гр. София, и по чл.344, ал.1, т.3 КТ- за присъждането на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 7 004.34 лв. общо.

Основателен е предявеният от „Ф.Л.“ ЕООД насрещен иск по чл.221, ал.2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието- при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди- при срочно трудово правоотношение.

4

В настоящия случай прекратеното трудово правоотношение между страните е било безсрочно, като уговореният помежду им срок на дължимото при прекратяване на договора предизвестие е 90- дневен, съгласно клауза VІІ от сключения на 3.10.2016 г. трудов договор.

При това положение дължимото от М. Д. на „Ф.Л.“ ЕООД обезщетение по чл.221, ал.2 КТ възлиза на 3 502.17 лв. /3 х 1 167.39 лв./, която сума правилно е присъдена с обжалваното решение.

С оглед горното, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на трудовия спор и неоснователност на релевираните в жалбата на М. Д. доводи обжалваното първо-инстанционно решение, което е правилно, следва изцяло да бъде потвърдено.

Разноски от въззиваемата страна, имаща право на разноски по чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, не са поискани, поради което и такива с настоящото решение не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 31.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 33127/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, обективирано в протокол от проведено на 31.10.2019 г. открито съдебно заседание по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5