Определение № 2465 от 04.06.2025, Софийски районен съд

Производството е по реда на чл.72, ал.1 от НПК.

Образувано е внесено искане от СРП за допускане на обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка: запор върху моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег.№********, с оглед обезпечаване изпълнението на предвиденото в чл.343б, ал.5, във вр. с ал.2 от НК отнемане на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл.3436, ал.1 от НК, за което И. Ц. С., ЕГН **********, е привлечен в процесуално качество на обвиняем по досъдебно производство №3384 ЗМК-572/2025 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. №14323/2025 г. по описа на СРП, което е негова собственост.

В искането се твърди, че досъдебното производство е образувано на 15.04.2025 г., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а в хода на разследването са събрани достатъчно доказателства, както за виновността на И. Ц. С., ЕГН **********, така и за собствеността на управляваното от него МПС.

Навеждат се доводи, че горното налага спрямо описаното МПС и на основание чл.72, ал.1 от НПК, да бъдат взети мерки за обезпечаване на отнемането в полза на държавата, съобразно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, чрез налагане на запор върху посочената вещ, както и че исканата мярка ще осуети възможността на обвиняемия Стоименов да извърши разпоредителни действия с процесното МПС и същото ще остане в неговия патримониум, до приключване на наказателното производство с млазъл в законна сила съдебен акт.

Съдът, след като взе предвид изложените основания в жалбата и приложените към досъдебното производство доказателства, намира за установено следното:

Искането е процесуално допустимо. Направено е от компетентен орган – наблюдаващ прокурор при СРП. Компетентен съд да се произнесе по него, съгласно правилата на родовата и местната подсъдност, се явява СРС.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, законодателят е предвидил независимо от наказателната отговорност отнемане в полза на държавата на МПС, което принадлежи на виновния и е послужило за извършване на умишлено престъпление, а разпоредбата на чл.72, ал.1 от НПК предвижда възможност за вземане на обезпечителни мерки по реда на ГПК, когато следва да бъдат обезпечени глоба, 1 конфискация или отнемане в полза на държавата, когато те са предвидени в съответната правна норма. В хода на разследването е установено по делото, че лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег.

№*******, е управляван от обвиняемото лице С.при извършване на престъплението на 15.04.2025 г., а съгласно приложената справка от АИС-КАТ, процесното МПС е регистрирано на името на обвиняемия С., считано от датата на неговото придобиване на 08.11.2023 г. По делото не са налице никакви данни за семейното положение на обвиняемия С., включително такива липсват и в снетата самоличност в постановлението за привличането му в качеството на обвиняем.

Горното е обусловило и липсата на приобщени доказателства, от които да се установява, че процесното МПС не е било придобито в режим на СИО или на друго правно основание, в каквато хипотеза законодателят не предвижда отнемането му в полза на държавата като своеобразен вид санкция - конфискация, а присъждане на неговата равностойност във вид на глоба.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че искането на СРП по цитираното досъдебно производство, следва да бъде оставено без уважение.

2